Определение № 1058 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от А. Т. С. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 1048/12.07.2023 г. по гр.д. № 1295/2023 г., с което е потвърдено решение № 1603 от 07.04.2023 г. по гр.д. № 17527/2022 г. на Пловдивски районен съд, и са отхвърлени исковете на А. Т. С. по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. „Дали наличието на изключението по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на КТ дерогира правилото на разпоредбата на чл. 68, ал. 4, предл. последно от КТ за еднократност на подновяване на срочен трудов договор?“; 2/. „Дали наличието на изключението по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на КТ дерогира правилото на чл. 68, ал. 5 КТ, регламентиращ, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време?“; 3/. „Дали наличието на изключението по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР към КТ дава право срочен трудов договор да се подновява повече от веднъж?“ ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че реално вторият трудов договор, който е сключен като срочен, е доп. споразумение от 15.11.2021г., сключено като срочен на две самостоятелни основания- до завръщане на заместван титуляр, който също работи на срочен договор по доп. щат, и до изтичане на едногодишния срок, за който се открива щата- 14.11.22г., определен с министерска заповед. Счел е, че с доп. споразумение от 16.05.22г. срокът на договора не е изменян, а след завръщането на замествания служител, вместо да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, по нейно изрично искане, е преназначена на друга свободна длъжност със същия срок- до 14.11.22 г. Реално, с последното доп. споразумение е отпаднала втората клауза за срочност на договора- тази по чл.69, ал.1, т.3 КТ, и е останала само първата- за определен срок. Не се касаело за нов срочен договор с нова клауза, а за отпадане на едно от основанията, при настъпването на което договорът е могъл да се прекрати на по- ранна дата. Ето защо е счел, че при сключването на втория трудов договор с клауза срок до 14.112.2022 г.- доп. споразумение от 15.11.2021 г., са били налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.68,ал.4, във вр. с §1,т.8 о т ДР на КТ, съставляващи допустимо „изключение“ от общата забрана по чл.68, ал. 3 КТ за сключване на срочни трудови договори. Налице била и конкретна обективна икономическа причина, обусловила срочността на договора,а именно: осигурено финансиране за назначаване по трудови договори на основание чл.68 КТ за определен срок, и договорът е сключен за срок от една година, като за сключването на доп. споразумение с отпадане на едно от условията за срочност на договора (това по заместване), било налице и изрично писмено искане на ищцата, която е кандидатствала за назначаване по срочен договор на длъжност по допълнителен щат, утвърден с конкретен акт – МЗ № 8121К-11697 от 12.11.2021г. Следователно включената в трудовия договор от 15.11.2021 г. клауза за срок на договора и потвърдена с доп. споразумение 16.05.2022 г., е валидна и е породила правно действие. Ето защо и правилно РС- Пловдив е приел, че към датата на прекратяване на ТПО- 15.11.2022г., ищцата е работила по законосъобразно възникнало срочно ТПО,а не по безсрочно такова, което безсрочно трудово правоотношение е законосъобразно прекратено с изтичането на срока по чл.325,ал 1,т.3 от КТ. Доколкото работещите по срочен тр. договор лица по чл.68,ал.1,т.1 от КТ не се ползват със закрилата при уволнение по чл.333,ал.1,т.4 от КТ при прекратяване на ТПО на осн. чл.325,ал.1,т.3 от КТ,то работодателят не бил длъжен преди уволнението на ищцата да вземе разрешение от ДИТ Пловдив. По възраженията във въззивната жалба е изложил, че относно „изключението“ по см.на §1,т.8 от КТ, в заповедта за уволнение било допустимо да не се посочват конкретните причини, при положение, че е посочен акта, в който те са описани- в случая министерска заповед № 8121К11697 от 12.11.2021г., на което и основание договорът е сключен като срочен- за допълнителен щат за съответната длъжност поради осигурено финансиране за назначаване по трудов договори на осн. чл.68 от КТ за определен срок. Посочената причина за сключването на трудов договор- допълнителното финансиране, не е сезонна работа, като в мотивите си първостепенния съд не е приел, че се касае за сезонна работа, напротив, изрично е посочил, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.68,ал.3 от КТ, а тази на чл.68, ал.4 от КТ, включваща работи и дейности, нямащи временен,сезонен или краткотраен характер. В заключение, решаващият съд е намерил, че районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение в атакуваната му част, което следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнения и обобщен при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос относно това как следва да се разбира повторяемостта по см. на чл. 68, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 КТ, който въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,