Определение № 4766 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Г. срещу решение №.1474/13.12.23 по г.д.№.2292/23 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.3218/9.10.23 по г.д.№.9863/23 на РС Варна, 48с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна Детска градина /ДГ/ №.5 “Слънчо“, [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „старши учител“ в детска градина №.5 „Слънчо“; със Заповед №.РД 09-647/14.06.23 й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188 т.3 вр. с чл.190 ал.1 т.7, чл.187 ал.1 т.3, т.8 и т.10 КТ - за това, че на 18.05.23 по време на обедния сън в качеството й на старши учител в ДГ №.5 „Слънчо“, [населено място], е щипала детето А., вследствие на което причинила синини по тялото му, за това, че на 19.05.23 е упражнила физическо насилие по отношение на детето Р., вследствие на което причинила травматично увреждане с кръвонасядане в областта на лявата мишница, с което е допуснала нарушение на чл.37 от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на ДГ „Слънчо“ и чл.52 ал.2 т.3 от Етичния кодекс /ЕК/ на работещите с деца в ДГ №.5 „Слънчо“, [населено място] – деяния, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.10 КТ, както и заради нарушения, описани като „системен тормоз“ върху децата от ДГ, „порочна практика“ - физически наказания над деца, „уронване достойнството на децата“, причиняване на „регулярни травматични увреждания с кръвонасядания“. Уволнението е оспорено с доводи, че не е спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ, заповедта е немотивирана, ищцата не е извършила описаните дисциплинарни нарушения, наложеното наказание е несъответно на евентуално извършеното дисциплинарно нарушение. Съдът /като е изяснил хронологично събитията и е обсъдил събраните доказателства, в това число писмени и свидетелски показания/ е намерил първите два довода за неоснователни. По делото е установено, че с отделни писмени искания /от 22.05.23 и 23.05.23, надлежно връчени на ищцата/ работодателят е изискал - на основание чл.193 ал.1 КТ и във връзка с постъпили в деловодството на детската градина оплакване и сигнал от родители на деца -писмени обяснения; исканията са описателни и подробни, а оплакването за липсва на достатъчна индивидуализация на нарушението /непосочване на дата или период от време, в който е осъществено нарушението/ е неоснователно /работодателят не е и длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност; когато му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, какъвто е разглежданият случай, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация - достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията-реш.№.126/26.06.13 по г.д.№.1060/12, III ГО; реш.№.722/ 3.01.10 по г.д.№.518/09, IV ГО и др./; в обясненията си ищцата е посочила, че на 19.05.23 по време на събличане за сън не е забелязала никакви следи, а на 22.05.23 в присъствие на пом. възпитател на групата погледнала гърба на детето А. и установила леко жълтеникаво петънце; по второто искане изложила, че не е упражнявала физическо насилие върху детето Р.. При това положение е намерено, че дадените писмени обяснения са относими именно към гореописаните нарушения, по отношение на тях ищцата не е била поставена в положение на изненада и следователно във връзка със същите процедурата по чл.193 ал.1 КТ е надлежно спазена. За основателни са намерени оплакванията, че по делото не са представени доказателства за изискани обяснения за визираните в заповедта нарушения, описани като „системен тормоз“ върху децата от ДГ, „порочна практика“-физически наказания над деца, „уронване достойнството на децата“, причиняване на „регулярни травматични увреждания с кръвонасядания“. Доколкото, обаче, този факт не дава автоматично основание за приложение на нормата на чл.193 ал.2 КТ, е прието, че следва да се извърши преценка дали нарушението, за което е изискано обяснение, е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 КТ и дали би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Заповедта в частна за нарушенията, за които са изискани обяснения, е намерена за надлежно мотивирана. Прието е, че от съвкупната оценка на писмените и гласните доказателства се установява, че описаните в нея дисциплинарни нарушения са извършени от Б. Г.. Съобразно длъжностната характеристика за „старши учител“, връчена й на 01.06.17, тя е била длъжна да спазва ПВТР и ЕК за работа с деца; да не допуска агресия в поведението си към тях; да прилага хуманни и демократични подходи във възпитателно-образователния процес, както и да носи отговорност за опазването на живота, физическото и психическо състояние на децата, като зачита личното достойнство, правата и индивидуалността им. При постъпване на работа на 01.06.17 е декларирала, че приема принципите за работа с деца, заложени в ЕК на детската градина - а именно да работи в най-добрия интерес на детето и в никакъв случай да не използва физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството му /съгласно чл.52 ал.2 т.3 от ЕК в работата си персоналът в никакъв случай няма право да използва физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството на детето, а съгласно чл.37 от ПВТР учителят не може да нарушава правата на детето, да унижава личното му достойнство, да прилага форми на психическо и физическо насилие върху него/. Отразено е, че от изложенията на родителите на децата А. и Р. в подадените от тях до директора на ДГ оплакване и сигнал, от Медицинско удостоверение №.527/22.05.23 /съдържащо заключение, че е налице кръвонасядане в областта на лявата мишница на детето Р., описаното травматично увреждане е в резултат на твърд, тъп предмет, би могло да бъде получено при стискане с ръка и др. в указаното време и е обусловило чувство на болка/, от Становище от 01.06.23 на Етичната комисия при ДГ „Слънчо“ - с извод за констатирано нетолерантно отношение от страна на ищцата към деца, както и от констатациите, залегнали в Констативен протокол за извършена проверка и проучване по сигнал от 05 и 06.06.23 от комисия при Държавна агенция за закрила на детето, извършила проверка в ДГ „Слънчо“ №.5 /в това число наблюдение и разговор с децата/ - както и от показанията на свидетелите майки на двете деца, се установяват описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 вр. чл.190 т.7 КТ - нарушение на заложените в чл.37 от ПВТР на ДГ „Слънчо“ и чл.52 ал.2 т.3 от ЕК на работещите с деца в ДГ №.5 „Слънчо“, [населено място], правила за поведение. Посочено е, че горните доказателства не са опровергани от други доказателства по делото, в съвкупност и взаимноподкрепящ порядък установяват по последователен начин факта на осъществяване на нарушенията на трудовата дисциплина, като изводът за доказаност на същите по субект, време и място на извършване, съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, се прави и при отчитане на спецификата на отношенията и обстоятелствата, при които са извършени. Тези нарушения - с оглед характера на изпълняваната работа и естеството на трудовата функция - изискваща висока степен на отговорност, хуманност, етичност и морал, уважение и подкрепа към личността, както и зачитане на най-добрия интерес на детето, недопускаща в никакъв случай използване на физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството на детето и съставляващи посегателства върху психическата и физическа му неприкосновеност /както в качеството му на дете, така и в качеството на човек/ - са приети за тежки, а наложеното наказание, с оглед тежестта му, за съответно на тяхната тежест - предвид разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Мотивирана ли е „тежки“ нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ, когато в уволнителната заповед са описани несанкционирани нарушения и са посочени две други нарушения на трудовата дисциплина, за които е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че не са констатирани на посочените дати в заповедта?“; 2. „Следва ли съдът да извърши преценка на всички свидетелски показания и писмени доказателства, задължен ли е при наличието на противоречиви показания или доказателства при обосноваване на крайния извод да посочи защо дава вяра на едни доказателства, а на други не?“ /реш.№.700/28.10.10 по г.д.№.91/10, ІV ГО, реш.№.176/28.05.11 по г.д.№.759/10, ІІ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д. №.4744/08, І ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.228/ 1.10.14 по г.д.№.1060/14, І ГО, и др./. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по делото - а не общ и абстрактен, каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК на ВКС, и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с втория въпрос практика, въззивният съд следва да извърши същата дейност, която извършва първоинстанционният при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, да прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма; следва да се обсъдят показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като се извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора, като съдът определя силата, с която страна по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Изяснила е доводите и твърденията на страните, хронологията на спорните отношения, ангажираните доказателства, вкл. писмени и свидетелски показания. Посочила е, на база съвкупната им преценка и взаимовръзка, кои факти във връзка с твърдяните нарушения намира за установени и защо. Изводите си е мотивирала посочвайки конкретни показания на свидетели и кореспондиращи с тях множество писмени доказателства, както и съобразявайки липсата на опровергаване на същите от други доказателства /в случая не е налице и противоречие между показанията на доведената от ищцата свидетелка и свидетелите на ответника, доколкото свидетелката на ищцата дава показания относно период, предхождащ четири години този на процесните дисциплинарни нарушения, и заявява, че не знае нищо за тях/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1672,50лв. платен адвокатски хонорар /чл.78 ал.3 ГПК/. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,