Определение № 478 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2024 г.

С постановеното по делото определение № 5705/06.12.2024 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на ответника „Ю. И.“ ЕООД срещу решение № 36/16.02.2024 г. по възз. гр. дело № 11/2024 г. на Смолянския окръжен съд, – в частта, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати на ищеца Б. А. Б. обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва (обезщетение за забава) върху тях, и е прекратено в същата част касационното производство по делото. Със същото определение № 5705/06.12.2024 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 36/16.02.2024 г. – в останалата част, с която касаторът-ответник „Ю. И.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Б. Б., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, трудови възнаграждения и лихвите (обезщетение) за забава на изплащане на същите, и на основание (по реда на) чл. 193 от ГПК е прието за доказано оспорването на истинността на заповед № 26/01.09.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Също с определение № 5705/06.12.2024 г., на жалбоподателя „Ю. И.“ ЕООД са дадени указания в едноседмичния преклузивен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер 213.49 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, като изрично му е указано и че в при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната. Съобщението с тези указания, както и препис от цялото определение № 5705/06.12.2024 г. са редовно връчени на жалбоподателя на 10.01.2025 г. – по реда на чл. 39, ал. 1 от ГПК – чрез процесуалния му пълномощник по делото адв. В. В., която е посочена в касационната жалба и като съдебен адресат на дружеството-касатор. На същата дата 10.01.2025 г., също чрез адв. В., на касатора-ответник „Ю. И.“ ЕООД е връчен и препис от молба с вх. № 21615/12.12.2024 г., с която ищецът Б. Б. иска допълване на определение № 5705/06.12.2024 г., чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, съразмерно на прекратената част на последното. С молба с вх. № 1553/27.01.2025 г. пълномощникът на дружеството-касатор адв. В. В. моли съда да изпрати горните съдебни книжа на адреса на дружеството, посочен в търговския регистър, като заявява, че тя била упълномощена единствено за изготвянето на касационната жалба, но не и за представителство в касационното производство, както и че нямала контакт с клиента си и не го уведомила за указанията за внасянето на държавната такса. Съдът намира молбата на адв. В. за неоснователна. Фактически неверни са твърденията й за учредената й от дружеството-касатор представителна власт по делото. С представеното пълномощно от 13.03.2024 г. (лист 12 от делото), адв. В. действително е упълномощена за изготвянето на касационната жалба и изложението към нея, но в пълномощното изрично е посочено и че тя има всички права, предвидени в чл. 34 от ГПК, като изрично са изброени тези по чл. 34, ал. 3 от ГПК – за разпореждане със спорното право. Така даденото пълномощно е общо по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ГПК и дава право на адв. В. да извършва от името на дружеството-касатор всички съдопроизводствени действия в касационното производство по делото, включително да получава горните указания на съда и изобщо всякакви съдебни книжа. Уведомяването на страната от процесуалния й пълномощник за указанията на съда е въпрос на вътрешни отношения между адвокат и клиент, поради което липсата на контакт между тях не налага нито ново връчване на указанията и на останалите съдебни книжа, нито пък променя горния извод за редовно връчване на указанията на съда по реда на чл. 39, ал. 1 от ГПК – на жалбоподателя, чрез процесуалния му пълномощник, който е и негов съдебен адресат по делото. В рамките на указания му едноседмичен преклузивен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, изтекъл в края на работния ден на 17.01.2025 г. (вторник), както и понастоящем, горните указания за представяне по делото на документ за внесена по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 213.49 лв., не са изпълнени от страна на жалбоподателя „Ю. И.“ ЕООД. При така установените обстоятелства, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4, чл. 71, ал. 1 от ГПК и с чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, касационната жалба следва да бъде върната – в допуснатата до касационно обжалване част, като касационното производство по делото следва да бъде прекратено изцяло. При този изход на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, ответното дружество-касатор дължи и следва да бъде осъдено да заплати на ищеца – ответник по касационната жалба, пълния размер на претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, а именно – сумата 1 352 лв.; респ. – основателна е и подадената от ищеца молба с вх. № 21615/12.12.2024 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение