Определение № 60330 от 29.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3330/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 65466/30.06.2021 г. на В. А. В. срещу определение № 60479/10.06.2021 г. по гр. д. № 1304/2021 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от страната касационна жалба срещу въззивно решение № 260983/04.11.2020 г. постановено по възз. гр. д. № 16758/2019 г. на Софийски градски съд в частта по исковете с правно основание чл. 128 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С определението в обжалваната му част съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, в производството по чл. 288 ГПК е приел, че касационната жалба на В. А. В., имаща за предмет въззивното решение, в частта по исковете с правно основание чл. 128 КТ и чл.224, ал. 1 КТ с цена, съответно – 3 311 лв. и 190 лв. - е недопустима, тъй като в тези си части въззивното решение не подлежи на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева. В случая предмет на производството са предявени от жалбоподателката искове по чл. 128 КТ и чл.224, ал. 1 КТ за сумата от 3 311 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м.07.2015 г. - м.12.2015 г.; и за сумата от 190 лв. - неплатено обезщетение за неползван отпуск за 2015 г. Касае се за трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, който не попада в предметния обхват на предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения. Предмет на производството са самостоятелни претенции за присъждане на трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение, всяка от които е с цена под законоустановения минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационен контрол, поради което въззивното решение в тези си части не подлежи на касационно обжалване. При това положение, правилно подадената касационна жалба, имаща за предмет произнасянето на въззивния съд по тези два иска, е счетена от съда за недопустима и е оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение