Определение № 253 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 242/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Балканкар- М. А. срещу определение №318 от 18.03.2009г. по гр.д. № 286/2009г на Върховен касационен съд ІІІ г.о. в тази част, с която в производство по чл. 288 вр. чл. 280 от ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на „Балканкар- М. А., като подадена при обжалваем интерес под размера, посочен в чл. 280 ал.2 от ГПК, по уважени срещу работодателя обективно съединени искове на различни основания, като размерът на присъденото по всеки от тях е под 1000 лева. Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението по съображения ,че е изложил основания за допускане до разглеждане по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. С обжалваното определение №318 от 18.03.2009г. по гр.д. № 286/2009г на Върховен касационен съд ІІІ г.о. касационната жалба на „Балканкар- М. А. е оставена без разглеждане в една част, предвид надлежно констатираното и безспорно обстоятелство, че по присъдените ,съответно потвърдени по въззивното решение на Врачански окръжен съд вземания на основание чл. 222 ал.1 от КТ, чл. 220 ал.1 от КТ ,чл. 224 ал.1 от КТ и неизплатени надбавки за храна, обжалваемият интерес на касатора е под 1000 лева, поради което и съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК в тази част неговата касационна жалба не подлежи на разглеждане и е недопустима на това основание, независимо дали предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, са обосновано изтъкнати. Предвид гореизложеното обжалваното пред настоящия тричленен състав определение е правилно и законосъобразно ,поради което следва за бъде потвърдено. Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,