Определение № 3247 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5332/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Е. срещу решение № 157/04.04.2023г. по в.гр.д. № 792/2021г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която с него е отменено решение № 851/15.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2201/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд и вместо това са отхвърлени предявеният от жалбоподателя срещу „ВТ К.” ООД иск с правно основание чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ за сумата от 2 944.57 лева - неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода м. 02.2018 г. - м. 03.2019 г. иск с правно основание чл.245, ал.2 КТ вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 612.35 лева - лихва за забава върху главницата.

Ответникът по касационната жалба „ВТ К.” ООД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежна страна, в установения срок и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна следното:

Не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен на 14.02.2018г. безсрочен трудов договор № 3/14.02.2018 г., по силата на който ищецът е заемал при ответника „ВТ К.“ ООД длъжност „шофьор товарен автомобил“ на пълно работно време, при основно трудово възнаграждение от 510 лева, а считано от 02.01.2019 г. изменено на 560 лева, което е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 08.03.2019 г.

От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесния период от м. февруари 2018 г. до м. март 2019 г. (без месеците октомври и ноември 2018 г.) работодателят е начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение (БТВ) в общ размер на 2 944.57 лева (3 964.57 лева минус 510 лева за месец октомври и минус 510 лева за месец ноември, което е равно на 2 944.57 лева), съответно в нетен размер от 2 326.05 лева, като няма неначислено трудово възнаграждение. Установява се още, че от работодателя са преведени по банков път по банковата сметка на ищеца суми в общ размер на 19 453 лева с посочено в платежните документи основание за плащане „командировки“, както и в счетоводната му програма платените от него на ищеца суми в общ размер на 19 453 лева са отнесени по дебита на счетоводна сметка 609/1 „Други разходи“ / разходи за командировки/.

От първоначалната съдебно-икономическа експертиза се установява, че преведената сума е осчетоводена в сметка 6091 Други разходи – 16 335.45 лева и в сметка 421 Персонал – 3 117.55 лева, която съвпада с начисленото помесечно нетно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период.

Поради това въззивният съд е приел, предвид и осчетоводяване на превода, според съставените мемориални ордери, и осчетоводяването на сумата от 3 117.55 лева в счетоводна сметка 421 „Персонал“, че с плащането на сумата 19 453 лева ответникът е заплатил 3 117.55 лева нетни трудови възнаграждения на ищеца, в т.ч. и дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период от 2 326.05 лева /в брутен размер от 2944.57 лева/, както и 16 335.45 лева командировки.

Горният извод не се променя от обстоятелството, че основанието за плащане, посочено в платежните документи, е „командировки“, както и че технически в счетоводната програма на ответника сумите в общ размер на 19 453 лева са отнесени по дебита на счетоводна сметка 609/1 „Други разходи“ / разходи за командировки, доколкото релевантно за изхода на спора по иска е осчетоводяването на превода, според съставените счетоводни документи – мемориални ордери, според които част от сумата от 19 453 лева, а именно сумата от 3 117.55 лева е осчетоводена в счетоводна сметка „Персонал“, като плащания по трудови възнаграждения и кореспондира напълно на начислените на ищеца нетни трудови възнаграждения за периода от м.02.2018 г. до м.03.2019 г.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване

В представеното по делото изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в касационната жалба, се съдържат множество доводи за неправилност и очевидна неправилност на правните изводи на въззивния съд. Във връзка с тези доводи жалбоподателят И. Н. Е. поставя следните въпроси (на стр.6, предпоследна от изложението си), за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с посоченото и представено от него решение по гр.д. № 3269/2014 г. на III г.о. на ВКС:

1. Следва ли, при посочено от работодателя основание за плащане в платежните документи – „командировки“, да се приеме, че същите суми представляват заплащането на нетни трудови възнаграждения на ищеца? 2. Очевидно неправилен ли е изводът на ВТОС, че сумите, указани в цитираните мемориални ордери представляват заплащането на нетни трудови възнаграждения на ищеца? 3. Основанието за плащане, посочено от ответника в платежен банков документ или мемориален ордер без достоверна дата на съставяне, представляват ли доказателство за основанието на което работодателят е извършил това плащане в полза на работника? 4. Очевидно неправилен ли е изводът на ВТОС, че сумите указани в цитираните от него мемориални ордери от експертизата, представляват заплащането на нетни трудови възнаграждения на ищеца? 5. Основанието за плащане, посочено от ответника в платежен банков документ или осчетоводяването на превода без достоверна дата на съставяне, представлява ли доказателство за основанието на което работодателят е извършил това плащане в полза на работника? 6. Очевидно неправилен ли е изводът на ВТОС, че осчетоводяването на превода, без достоверна дата на съставяне, представлява доказателство за основанието на което работодателят е извършил това плащане в полза на работника? 7. Кое обстоятелство е релевантно за спора: обстоятелството, че основанието за плащане, посочено в платежните документи, е „командировки“, както и че технически в счетоводната програма на ответника сумите в общ размер на 19 453 лева са отнесени по дебита на счетоводна сметка 609/1 „Други разходи“ / разходи за командировки или осчетоводяването на превода, според съставените счетоводни документи - мемориални ордери? 8. Очевидно неправилен ли е изводът на ВТОС, че осчетоводяването на превода, според съставените счетоводни документи - мемориални ордери е релевантно за спора? 9. Когато разпоредбата на чл.270, ал. 3 КТ урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с нарочен писмен документ - ведомост за заплата и фиш за работна заплата, изключена ли е възможността в съдебния процес съответните обстоятелства, т.е. плащането на трудовите възнаграждения да бъдат доказани с други доказателствени средства?

Поставените от жалбоподателя въпроси от 1, 3, 5, 7, 9 (нечетните въпроси) са обуславящи, доколкото са свързани с правните изводи на въззивния съд и се свеждат до въпроса: дали в описаната хипотеза с плащания, извършени с посочено в платежните документи основание за плащане „командировки“, следва да се приеме, че е изпълнено задължение на работодателя за заплащане на трудови възнаграждения. Описаната (установената) хипотеза е следната: работодателят е начислил на ищеца претендираното брутно трудово възнаграждение (в общ размер на 2 944.57 лева, нетен размер от 2 326.05 лева), като няма неначислено трудово възнаграждение и работодателят е осчетоводил сумата от 3 117.55 лева (в която е включена сумата 2 944.57 лева), в счетоводна сметка „Персонал“, като плащания по трудови възнаграждения, осчетоводеното кореспондира напълно на начислените на ищеца нетни трудови възнаграждения за процесния период от време (от м.02.2018 г. до м.03.2019 г.) и работодателят е изплатил напълно начислените и осчетоводени като трудови възнаграждения суми на ищеца, като посоченото в платежните документи основание за плащане е „командировки“.

Обуславящият изхода от настоящото дело въпрос не попада между разгледаните в посоченото решение по гр.д. № 3269/2014 г. на III г.о. на ВКС правни въпроси, които са следните: допустимо ли е прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение върху което не се допуска предварително изпълнение с оглед разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК и когато разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с нарочен писмен документ, изключена ли е възможността в съдебния процес съответните обстоятелства, т.е. плащането на трудовите възнаграждения да бъдат доказани с други доказателствени средства, в т.ч. и случаен документ; когато по делото са налице данни, че съставените нарочни документи относно плащането на трудовите възнаграждения са изгубени или унищожени не по вина на страната, носеща тежестта на доказване, допустими ли са в процеса други доказателствени средства – косвени доказателства – други писмени доказателства, свидетелски показания, заключения на вещи лица и др., които сочат на единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са изплатени на лицето, както и за значението на събраните писмени доказателства с косвен характер – счетоводни документи – годишен финансов отчет, декларации пред НАП и НОИ, служебни бележки и др., подписани от ищцата в качеството й на управител на ответното дружество и съдържащи нейни изявления, че всички суми са изплатени на персонала.

Приетото от въззивния съд не противоречи на отговорите на ВКС в представеното решение на въпросите, в които е прието, че изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява и с документ за банков превод по влог на работника... Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ….

Приетото от въззивния съд не противоречи и на приетото от ВКС в представеното решение по съществото на спора, че от установеното по делото, че с декларации пред НАП ищцата, която е била управител на медицински център, е декларирала, че всички заплати за процесния период са изплатени, а от представени по делото служебни бележки е установено, че тя е удостоверила, че е получила доходи по трудовото си правоотношение за процесния период в посочен размер, за която сума е удържан и внесен дължимият от нея данък по ЗДДФЛ, следва да се приеме, че (в тези декларации) се съдържа извънсъдебно признание на факта, че за процесния период дружеството не дължи на ищцата трудови възнаграждения, тъй като тя е получила дължимите й заплати, за което изрично е подала съответните данъчни декларации. От този и от други факти е приет изводът, че ищцата е получила дължимото й за исковия период трудово възнаграждение, следователно искът по чл.128 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. (Накратко: плащането е прието за доказано въпреки липсата на платежните документи, с които е извършено).

Поставените от жалбоподателя въпроси 2, 4, 6 и 8 (четни) представляват аргументи за очевидна неправилност на обжалваното решение, те също не са в състояние да обосноват наличието на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като се отнасят до правилността на постановеното решение. Същите представляват преформулирани доводи във връзка със соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност.

Жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

Като аргументи за очевидна неправилност жалбоподателят сочи, че по делото нямало доказателства, че трудовото възнаграждение е изплащано ежемесечно. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че с плащането на сумата от 19 453 лева ответникът е заплатил 3 117.55 нетни трудови възнаграждения на ищеца, в т.ч. и дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период в размер на 2 326.05 лева, доколкото въззивният съд е игнорирал основното доказателство по делото – банковите преводи по сметка на ищеца, в които като основание за извършването им е посочено „заплащане на командировъчни пари“.

В конкретния случай при запознаване с мотивите на обжалваното решение настоящият състав не установи основателността на наведените доводи за очевидна неправилност и не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

От наведените доводи не може да се обоснове извод за очевидна неправилност поради извода на въззивния съд, основан на заключението на СИЕ (подробно изложен по-горе), че работодателят е начислил на ищеца претендираното брутно трудово възнаграждение, като няма неначислено трудово възнаграждение, работодателят е осчетоводил сумата като плащания по трудови възнаграждения, осчетоводеното съответства напълно на начислените на ищеца нетни трудови възнаграждения за процесния период от време и е заплатено от работодателят на ищеца като трудови възнаграждения (по банков път) и същевременно работодателят е изплати и всички дължими командировъчни пари на ищеца.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски и е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 700 лева с ДДС, за които искането е основателно.

Воден от изложеното съдът