Определение № 3890 от 31.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3920/23.04.2024 година, подадена от Г. В. Н., срещу решение № 123/26.03.2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Хасково е отменил първоинстанционното решение № 213/08.12.2023 година на Районен съд Свиленград, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 564/2023 година, като е отхвърлил предявените от Г. В. Н. срещу Българска агенция за безопасност на храните [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т .2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната като такова на прекратяване на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № ОТОС-Н037/01.08.2023 година на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните [населено място], на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, като Н. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място]. В подадената от Г. В. Н. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора срещу Българска агенция за безопасност на храните [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба Българска агенция за безопасност на храните [населено място] е подал отговор с вх. № 5686/12.06.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 123/26.03.2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. Г. В. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 27.03.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 3920/23.04.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че до момента на прекратяването на трудовия му договор Г. В. Н. бил заемал длъжността „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] при Българска агенция за безопасност на храните [населено място]. На основание чл. 5, ал.1, т. 2 и т. 11 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ [населено място] и одобрен доклад с изх. № I-1580/31.07.2023 година, вх. № 14 745/31.07.2023 година в ЦУ на БАБХ [населено място] и утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] длъжността„специалист“ в отдел „Растителна защита“ била определена като такава за заемане от държавен служител. Със Заповед № ОТОС- Н037/01.08.2023 година на Изпълнителния директора на БАБХ [населено място] Г. В. Н. бил уволнен, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 01.08.2023 година. Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение била връчена при отказ на 03.08.2023 година. По делото били представени длъжностно разписание, в сила от 12.05.2023 година; длъжностно разписание, в сила от 03.07.2023 година и длъжностно разписание в сила от 31.07.2023 година.. В първото били предвидени четири щатни бройки за длъжността „специалист“, заемана от Н. в отдел „Растителна защита“, предвидени за заемане по трудово правоотношение и две щатни бройки за длъжността „старши инспектор“ в същия отдел, предвидени за заемане по служебно правоотношение. В длъжностното разписание, в сила от 31.07.2023 година били предвидени две щатни бройки за длъжността-„специалист“ в Отдел „Растителна защита“, предвидени за заемане по трудово правоотношение и пет щатни бройки за длъжността „старши инспектор“ в същия отдел, предвидени за заемане по служебно правоотношение. За да уважи исковата молба първоинстанционният съд бил приел,че с последното щатно разписание били приети промени, с които били трансформирани три заети щатни бройки, съответно една „главен специалист“ и две „специалист“ по трудово правоотношение от отдел „Растителна защита“ при ОБДХ [населено място] в длъжности по служебно правоотношение, съответно три щатни бройки на длъжност „старши инспектор“ в отдел „Растителна защита“ при ОБДХ [населено място] към БАБХ [населено място], което на практика представлявало реално съкращаване на щатната бройка на Н. за длъжността „специалист“ и била разкрита една щатна бройка за длъжността „старши инспектор“, на каквото основание обаче не бил прекратен трудовия договор с Г. В. Н.. Затова спорният момент по делото бил за длъжността, която Г. В. Н. заемал преди уволнението и за преобразуването й по новото длъжностно разписание в сила от 31.07.2023 година, като такава за заемане по служебно правоотношение. Това била материално правната предпоставка за издаване на оспорваната заповед за уволнение.В случая изводите на първоинстанционния съд, че се касаело до съкращаване на щата, вместо посоченото в заповедта основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ били неоснователни. Трансформирането на трудовите функции чрез тяхното разширяване и включване на допълнителни задължение и въвеждане на по-високи изисквания от съществуващите за длъжността били преминали в обхвата на служебното правоотношение, поради което се изключвала хипотезата на съкращаване на щата. В случая бил налице валиден административен акт, утвърдено длъжностно разписание, с което заеманата до момента длъжност била определена за заемане по служебно правоотношение и това е единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. При разглеждането на спора в първоинстанционното производство съдът е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях бил установил фактическа обстановка,въз основа на която бил достигнал до извод, че предявените обективно съединени искове били основателни,който извод обаче не се споделял от въззивната инстанция и затова първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно следвало да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ предявени от Г. В. Н. срещу БАБХ [населено място]. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. В. Н. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Хасково да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото?; за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?; за това дали определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение ли е единствената предпоставка за законосъобразно упражняване правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ? и за това какви са законовите предпоставки при упражняване на правото на уволнение от страна на работодателя? Въз основа на така формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси Г. В. Н. твърди, че е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като по отношение на първите два въпроса твърди противоречие между решението на Окръжен съд Хасково и решение № 182/13.06.2014 година, постановено по гр. д. № 479/2014 година и решение № 137/17.04.2015 година, постановено по гр. д. № 7170/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. По отношение на третия и четвъртия въпрос твърдяното противоречие е с решение № 36/16.03.2020 година, постановено по гр. д. № 2592/2019 година, решение № 50 195/23.11.2022 година, постановено по гр. д. № 4534/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 168/10.06.20214 година, постановено по гр. д. № 5342/2013 година и решение № 80/30.04.2015 година, постановено по гр. д. № 4358/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В първото от посочените по-горе решения е прието, че основанието по чл. 325 ал. 1 т. 12 от КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. В този смисъл, за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността–от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма да има същностна разлика. Останалите различия не са определящи, поради което в тези случаи няма да е налице съкращаване на щата. С второто решение пък е прието, че единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността (при определянето и за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 от КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. Задължението за подбор възниква за работодателя само в хипотезите на чл. 329, ал. 1 от КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т. е. само при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата, поради което, когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността. С оглед на така посочената практика задължение на съда разглеждащ спора за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е да обсъди всички доводи на страните във връзка с това дали е осъществен фактическия състав на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение или пък установените по делото факти сочат на друго основание за уволнение, като например съкращение в щата, като направи изводите си за това след като прецени всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, както поотделно така и в тяхната съвкупност, като в мотивите към решението си посочи какво е установено при тази преценка и до какви изводи се стига при нея. В случая въззивният съд е трябвало да прецени дали длъжността „специалист“ и длъжността „старши инспектор“ при БАХБ [населено място] се припокриват или са различни длъжности, при положение, че съществуват едновременно в щатното разписание, като въз основа на тях даде отговор дали закриването на две бройки за първата длъжност и отнасянето им към втората представлява съкращаване на щата или не. Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с тази практика, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането на постановеното от него решение до касационно обжалване по първите два въпроса. При това така посочената практика по тези въпроси е свързана и с третия от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като посочената във връзка с него практика на ВКС по съществото си повтаря възприетото в първите две решения на ВКС, като се уточнява точно в кои случаи е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на това са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково за проверка на съответствието с така посочената практика. Що се касае до четвъртия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси той е формулиран твърде общо и без конкретна връзка с настоящето производство, поради което и не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 123/26. 03. 2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година, по подадената срещу него от Г. В. Н., касационна жалба с вх. № 3920/23. 04. 2024 година и такова трябва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение