Определение № 684 от 04.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба на „ А.- Т“ ЕООД срещу решение № 28/ 31.01.2017г., постановено по в.гр.д. 680/2016г. на Врачански окръжен съд. Касаторът обжалва въззивното решение по чл. 344, ал.1, т.1 КТ на основание необоснованост и неправилност и иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. В Изложението по чл. 281, ал.3, т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторът подържа общо наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, и 3 ГПК по всички поставени въпроси: 1. Задължително ли е само работодателят да иска обяснения по чл. 193 КТ?; 2. Задължително ли е обясненията да са дадени лично пред работодателя?; 3. Нужно ли е изрично и писмено упълномощаване от работодателя до друго лице за изискване и изслушване на обяснения от работника? Срещу касационната жалба е подаден отговор от ищцата С. П. Я., с който възразява срещу допускането на касационната жалба до разглеждане и срещу отмяната на решението. Касационната жалба е подадена в законния срок и е допустима. За да прецени дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното: В исковата молба ищцата С. Я. твърди, че трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ поради изтекъл срок на 1- месечно предизвестие, подадено на 13.03.2015г.. Въпреки това на 20.04.2015г. работодателят е връчил на ищцата заповед за дисциплинарно уволнение. Иска отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение като незаконна поради нарушение на чл. 195 КТ и чл. 193 КТ. Работодателят е възразил, че обяснения е искал началника на охраната в предприятието и че заповедта за уволнение съдържа всички реквизити, поради което е законосъобразна. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че обясненията не са поискани надлежно, тъй като работодателят не е доказал по делото, че е възложил на началника на охраната да изисква писмени обяснения за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, както и да уведоми ищцата, че същите се искат в рамките на провеждащо се дисциплинарно производство. Въззивният съд е отменил заповедта за уволнение като незаконна на формално основание- нарушение на чл. 193 КТ. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, съгласно т.р.1-2010-ОСГТК е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по поставения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС; въпросът да се разрешава противоречиво от съдилищата, в случай, че не съществува задължителна практика; или да допусне касационно обжалване, когато е необходимо изменение на задължителната практика поради изменение на обществените условия или е необходимо създаването на задължителна практика по тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма. При съпоставянето на поставените въпроси в Изложението, решаващите мотиви на въззивния съд и задължителната практика на ВКС, се установява, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По третия формулиран въпрос „Нужно ли е изрично и писмено упълномощаване от работодателя до друго лице за изискване и изслушване на обяснения от работника“, въззивният съд е тълкувал чл. 193 КТ в смисъл, че работодателят следва да докаже, че е възложил работник или служител да изисква писмени обяснения за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, както и да уведоми уволнения работник за дисциплинарното производство. По този въпрос обаче има формирана задължителна практика на ВКС- р.№ 322-2010-ІІІ ГО, с която е прието, че искането за обяснения може да бъде направено и от друг работник или служител по поръка на работодателя, като в този случай е от значение достигането на обясненията до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, но не е от значение кой е техния приносител или кой е извършил организационните действия по изискването им. Очевидно е противоречието между приетото от въззивния съд и задължителната практика на ВКС по поставения въпрос, поради което касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното, ВКС