Определение № 5920 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. П., чрез юрисконсулт С. М., срещу въззивно решение № 1488 от 13.03.2025 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 138/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. И. Ж., чрез адвокат С. Х., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, признал за незаконно уволнението на И. И. Ж., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същата на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на И. Ж. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 6853,28 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд установил, че между И. И. Ж. и “Топлофикация София“ ЕАД е налице трудово правоотношение съгласно трудов договор от 29.10.2015 г., по силата на който служителката е заемала длъжността „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“ в дружеството. Трудово правоотношение е прекратено със заповед № 12/10.01.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата, въз основа на ново длъжностно разписание, утвърдено към 15.12.2021 г. Това уволнение е признато за незаконно и е отменено с влязло в сила на 01.02.2024 г. решение № 580 от 06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 12325/2022 г. на СГС. Служителката е възстановена на заеманата до уволнението длъжност. Със заповед от 05.03.2024 г. на изпълнителния директор и председателя на УС на дружеството служителката е постъпила отново на работа, при същия работодател, по реда на чл. 345 КТ, на изпълняваната от нея длъжност към 11.01.2021 г. - „експерт, изкупуване на енергийни обекти“, считано от 05.03.2024 г.. На 18.03.2024 г. й е връчена заповед №[ЕИК]/18.03.2024 г., с която въз основа на утвърдено от изпълнителния директор изменение на длъжностното разписание (в сила от 13.12.2021 г.), трудовото правоотношение е отново прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. С протокол от 18.11.2021 г. управителния съвет на дружеството е взел решения за организационно преструктуриране и промени в щата, като е закрит отдел „Инвестиционна дейност, реконструкция и модернизация на ТПМ и АС“, с двете му звена - „Проектиране на ТПМ и АС“ и „Геодезия и подземен кадастър“, и са съкратени всички длъжности - 3 бр. за ръководители, 7 бр. за „инженер проектант“ и 8 бр. за „специалист кадастър и регулация“. Отдел „Развитие на ТПМ и присъединяване на нови клиенти“ е преименуван в отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и АС и кадастрално обслужване“, в който са разкрити две щатни бройки за длъжността „технически сътрудник“ и една - за „ръководител, отдел“. В този отдел е обособено звено „Развитие на мрежата, кадастрално обслужване и нови клиенти“, в което са разкрити 1 щ. бр. за длъжността „ръководител, звено“, 1бр. за „експерт, юрисконсулт“ и 18 щ. бр. за длъжността „специалист, благоустройство на мрежата“, като новите 18 броя длъжности са предвидени за заемане от служителите от закритите звена, включително от служителите на длъжности „експерт, присъединяване на нови обекти“, „експерт, изкупуване на нови обекти“ (заемана от ищцата) и „специалист, присъединяване на нови обекти“. Взето е решение на тези служители да се предложат допълнителни споразумения за преназначаване на длъжността „специалист, благоустройство на мрежата“, а при промяна на изпълняваните основни задължения в споразуменията да се включи и срок за изпитване. Ж. отказала предложението да сключи договор за новосъздадената длъжност, след което трудово правоотношение с нея е било прекратено. Окръжният съд приел, че възникналото между страните трудово правоотношение, след възстановяване на служителката на работа, е действително. Към датата на възстановяването, тя е работила при друг работодател, но по служебно правоотношение - като главен експерт „Контрол по енергийна ефективност на сгради“ в Агенция за устойчиво и енергийно развитие. Правоотношението ѝ с държавното учреждение не било прекратено и след уволнението ѝ със заповедта, предмет на настоящия спор, тя продължила да полага труд в държавната агенция. Според въззивната инстанция законът не въвежда изрична забрана за паралелно съществуване на трудово и служебно правоотношение на пълен работен ден, която да влече като последица недействителност на по-късно сключения трудов договор. В случая Агенцията за устойчиво и енергийно развитие не е предприела действия по прекратяване на служебното правоотношение на ищцата на основание чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл., което е довело до едновременно съществуване на двете правоотношения (служебно и трудово) за период от две седмици, но това не обосновава недействителност на сключения при възстановяването на ищцата на работа трудов договор с „Топлофикация София“ ЕАД, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Наред с това, съдът намерил, че дори и да се приеме, че процесното трудово правоотношение е възникнало като допълнителен трудов договор, при външно съвместителство, в нарушение на разпоредбата на чл. 111 КТ (доколкото е уговорено полагането на труд в рамките на установеното работно време по основното правоотношение при първия работодател), то недействителността на този втори трудов договор би имала действие занапред, след обявяването ѝ от съда и докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда, съгласно чл. 74, ал. 2 КТ, ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. Според съда, дори да се приеме, че процесният трудов договор е недействителен, то това обстоятелство не би имало значение за правилното разрешаване на настоящия правен спор, тъй като до момента на обявяване на недействителността от съда е съществувало валидно трудово правоотношение, което е допустимо да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези. След изясняване на предварителния въпрос за действителността на трудовото правоотношение, съдът разгледал въпроса дали в случая е налице реално съкращаване на щата, като приел, че такова липсва. Приел, че при съпоставка на основните трудови функции на съкратената и новосъздадената длъжност не се установява съкращаването на щата да е реално – премахната е длъжността „експерт, изкупуване на нови обекти“, като тя е и трансформирана в новосъздадената „специалист, благоустройство на мрежата“, в отдел „Развитие на ТПМ и АС и кадастрално обслужване“, в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“. Съществените функции и задължения на новата длъжност са същите, като тези на предишната, заемана от Ж., но е различно наименованието на длъжностите и някои допълнително включени задължения. Всички трудови функции на старата длъжност се изпълняват в пълен обем от новата „специалист, благоустройство на мрежата“, като естеството на работа и на двете длъжности е свързано главно с дейностите по присъединяване на нови сгради към топлофикационната мрежа, посредством изграждане и изкупуване на присъединителни топлопроводи. Съдът допълнил, че основните трудови задължения на длъжностите съвпадат - подготвяне на процедурата по изграждане и изкупуване на енергийните обекти; документооборота във връзка с изграждането и изкупуването на присъединителните съоръжения; остойностяване на топлопровода и абонатната станция, които подлежат на изграждане и изкупуване, водене на преговори с инвеститори и етажни собствености за постигане на съгласие относно цената на изкупуване, поддържане на картотека на преписките за изграждане и изкупуване на енергийни обекти; в цялост задълженията засягат процеса по присъединяване и изкупуване на енергийни обекти; добавените допълнителни задължения за длъжността „специалист, благоустройство на мрежата“, касаещи геодезически дейности и поддържане на контакт с топлорайоните, не са определящи за характера и съдържанието на работата, доколкото става дума за спомагателна техническа дейност, след като за длъжността не е предвидено изрично изискване за специфично геодезическо образование. Наред с това за новата и за старата длъжност са налице еднаквите изисквания, предвидени за заемане на двете длъжности - висше техническо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър“, каквато Ж. притежава; съвпада и йерархичното място в структурата на предприятието на двете длъжности - служителите са пряко подчинени на ръководителя на отдела, на когото се отчитат за изпълнението на задачите, като взаимодействат с останалите структурни звена в отдела и с техническите отдели на топлорайоните. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първите два въпроса касаят тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ: длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка за идентичност между две длъжности, в производство по оспорване законността на уволнението в хипотезата на съкращаване в щата, при наведени в тази връзка възражения; длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения за неправилност на първоинстанционното решение; длъжен ли е въззивният съд да изследва реалното естество на трудовите функции при извършване на преценка за идентичност между две длъжности, в производство по оспорване законността на уволнението в хипотезата на съкращаване в щата; кои са критериите за преценка за сходство/идентичност в длъжностите; достатъчна ли е механичната съпоставка на двете длъжностни характеристики; с какви доказателствени средства следва да се доказва наличието или липсата на идентичност между две длъжности. Съставът на Върховния касационен съд намира, че всички поставени въпроси са включени в предмета на спора и от значение за постановения по делото резултат. Не се установява поддържаното от касатора противоречие с посочената от него съдебна практика: решение № 67 от 16.06.2020 г. по т.д. № 882/2019 г., I т.о. на ВКС; решение № 160 от 16.12.2020 г. по т. д. № 2156/2019 г., II т.о. на ВКС; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г., I т. о. на ВКС; решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о. на ВКС; решение № 131 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 4929/2022 г., III г. о. на ВКС; решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г., III г. о. на ВКС. Окръжният съд е взел отношение към всички надлежно въведени твърдения, доводи и възражения на касатора, вкл. оплакванията по въззивната жалба, като трябва да бъде уточнено, че въззивната инстанция е втора по ред по съществото на спора, поради което оплакванията във въззивната жалба очертават предмета на произнасяне (чл. 269 ГПК), но не предполагат излагане изрично на становище във въззивното решение кое оплакване е основателно и кое – не – специфика на контролноотменителната инстанция, каквато въззивната не е. Съдът по същество преценява доказателствата, взема отношение към доводи и възражения, за да установи наличността или отсъствието на определени факти и с оглед на това, да реши спора, като точно приложи закона, а контролноотменителната инстанция ги преценява, за да провери дали е правилна, или не преценката, която съдът по съществото е направил, дали са правилни и логични изводите на съда, и с оглед на това да признае решението за надлежно обосновано и законосъобразно или не. Едва след съпоставка на своите крайни правни изводи по квалификацията на фактите и техните правни последици с тези на първоинстанционния съд въззивният съд оставя в сила решението на първата инстанция или го отменя и постановява ново различно решение. Въззивният съд потвърждава по същество правилното решение, каквито и основания за отменяването му да са съществували, когато е отстранил всички негови пороци – повторил е или е позволил на страните да повторят опорочените процесуални действия, за които е бил надлежно сезиран, и е извършил или е позволил на страните да извършат пропуснатите процесуални действия. Наред с изложеното, въззивният съд по делото е изследвал реалното естество на трудовите функции на съкратената и новата длъжност, като е изложил изрични съображения защо приема, че в съществените функции те не се различават. Не е вярно, че преценката му е механична, като е обсъдил всички относими и допустими доказателствени средства. Касаторът поддържа в евентуалност, че горните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. основава се на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без по същество да излага съображения. Върховният касационен съд многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието с постановеното от съда не е такава обосновка, нито пък декларативното твърдение, че въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Наред с това, по повдигнатите правни въпроси е налице и многобройна, константна практика на ВКС, вкл. цитирана по-горе от самия касатор, с която и той се съгласява. Казаното изключва изобщо приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като трябва да се посочи, че няма никакви доводи, че съществуващата съдебна практика по тълкуване на чл. 12, чл. 235, ал. 2 ГПК и на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ се нуждае от промяна или изменение, че разглеждането на повдигнатите правни въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Следващите правни въпроси в изложението са повдигнати във връзка с наведения довод от работодателя, че трудовото правоотношение, прекратено с оспорената заповед за уволнение, е недействително. В този смисъл въпросите имат отношение към крайния резултат по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въпросите нямат отношение към крайния резултат по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата не се влияе от това било ли е валидно трудовото правоотношение или не. Въпросът от кой момент настъпва недействителността на трудов договор в хипотезата на нарушаване на чл. 111 от КТ, при тези съображения, е неотносим, доколкото същественото по спора е дали с решението по настоящото дело ще бъде признато, по въведеното възражение (установено от съд), недействителност на трудовото правоотношение между насрещните страни, към датата на отмяната на уволнението. Наред с изложеното, цитираната съдебна практика и не разглежда специфична хипотеза на недействителност поради нарушение на чл. 111 КТ - решение № 467 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о. на ВКС; решение № 92 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 421/2020 г., IV г. о. на ВКС се произнасят по действителността на трудово правоотношение, възникнало при неспазена писмена форма на договора и, с оглед конкретните данни по двете дела – започнал ли е работникът да изпълнява трудова дейност или не,съдът е преценил към кой момент ще зачете недействителността. Не съществува и съдебна практика, която да признава за законно уволнение поради несъществуващо основание, само поради това, че с него се прекратява недействително трудово правоотношение. В заключение, евентуалната недействителност на трудовото правоотношение по настоящия казус не може да доведе до отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, какъвто е и интересът на касатора. Следващият въпрос е: Налице ли е несъвместимост между трудово и служебно правоотношение на пълен работен ден, съществуващи паралелно; в кои хипотези следва да се приравняват трудовото правоотношение по Кодекса на труда и служебното правоотношение по Закона за държавния служител. Съставът на ВКС намира, че по делото е от значение не изобщо несъвместимостта между двете правоотношения – трудово и служебно, а дали именно процесното трудово правоотношение, което е и второ по ред сключено, е действително, с оглед резултата по исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. При това разяснение, въпросът, уточнен от касационната инстанция, по който следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е следният: валиден ли е втори по ред трудов договор, сключен наред със съществуващ предходен договор по трудово или служебно правоотношение, когато договорите (първият и новият) съществуват паралелно и за пълно работно време. Този въпрос не е разглеждан в практиката на Върховни касационен съд и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на същото решение в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въпросът за разноските е също висящ. Мотивиран от горното, съдът