Определение № 585 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3247/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Г. С. Р., чрез адв. П. С. срещу решение № 708/13.04.2021 г. по в.гр.дело № 378/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 260973/30.10.2020 г. по гр.дело № 1130/2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която „Милтекс КК”Е., [населено място] е осъдено да заплати на Г. С. Р. сума за размера над 7500 лв. до присъдените 15 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на средна телесна повреда на 24.10.2019 г. – „Травматична ампутация на друг пръст на ръката”/частична/, IV-ти пръст, вдясно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на основание чл.200 КТ, както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. С. Р. срещу „Милтекс КК” Е. [населено място] иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над 7500 лв. до присъдените 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.200 КТ се уважи в пълен размер. В изложението са формулирани въпросите:1. Изключва ли се грубата небрежност на работника при доказано нарушение на правилата за безопасност на труда, извършено от работодателя? Може ли да има проявена груба небрежност от пострадалия тогава, когато работодателя не е предприел необходимите мерки за осигуряване на безопасни условия на труд? 2. При поставен въпрос за съпричиняване и при определяне на степента на съпричиняване от работника длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят? 3. Следва ли да се намали дължимото обезщетение поради допусната от пострадалия груба небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя? 4. Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, в случай, че е допуснал груба небрежност? 5. Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Петият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС. Жалбоподателката поддържа очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба „Милтекс – КК” Е. [населено място], чрез адв.Б. С. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивното решение по в.гр.дело № 378/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Варненския районен съд по гр.дело № 1130/2020 г. в уважената част на предявения иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 7500 лв. не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ. Прието е, че е налице основанието на чл.200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на ответника за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на претърпяната от нея трудова злополука, поради което за ответника, е възникнало задължение за заплащане на дължимото по чл.200 КТ обезщетение. Съдът е приел за безспорно между страните и доказано от трудов договор № 15/04.06.2019 г., че към дата 24.10.2019 г. ищцата Г. Р. е била в трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявала длъжността „пакетировач“- извършва дейността пакетиране на готовата продукция, почиства работните помещения от отпадъчните материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места, води отчета за опакованата продукция; спазва санитарно-хигиенните изисквания при работа с продукти за пряка консумация; помага при извършване на ремонтни работи като подготвя площадката за извършване на ремонтна дейност; изпълнява и други задачи, възложени от ръководството на предприятието; спазва правилника за вътрешния трудов ред и носи фирмено облекло по време на работа/видно от представената длъжностна характеристика за длъжността,с която по делото няма спор, че ищцата е запозната/. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325 т.1 от КТ/Заповед № 49/06.08.2020г./ Приел е, че не се оспорва и механизма на злополуката описан в исковата молба,а именно:На 24.10.2019 г. Г. Р. била редовна смяна.Около 16:30 ч. подпомагайки в работата колежката си В. К. като сипвала масло в шпека (част от елементите на машината за пълнене и пакетиране), намиращ се до контролния панел на машината, непосредствено пред оператора (опериращият с машината, като в случая това е била В. К.), в опит да почисти въртящата се маса /тава/ ръката на Г. Р. бива увлечена, като пръстът й попада в обсега на „сгъвачния апарат“, при което буталото, което формова опаковъчно фолио през сгъвачния апарат, притиска пръста ѝ в металния ръб на „гнездото“, от което пръстът ѝ е премазан и откъснат. Прието е, че между страните няма спор, че станалата злополука е трудова. Прието е още, че в приложения по делото Протокол №5101-03-237#7 от 19.12.2019 г. на ТП на НОИ В. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 24.10.2019 г., по повод получени документи от ТП –В. на декларирана злополука, станала с лицето Г. Р. са посочени изчерпателно допуснатите нарушения на Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, Закон за здравословни и безопасни условия на труд, за което на лицата допуснали нарушенията – „Милтекс КК“ Е. е съставен АУАН. Посочено е, че пред въззивната инстанция от ответника не са направени възражения относно вида и характера на получените от ищцата в следствие на трудовата злополука травматични увреждания. От приложените по делото писмени доказателства, болнични листа, амбулаторен лист, Експертно решение № 1574/086/12.05.2020 год. и заключението на вещото лице по приетата по дело СМЕ е прието за установено, че в резултат на възникналия на 24.10.2019г. инцидент Г. Р. е претърпяла ампутация на четвърти пръст на дясната ръка, средна фаланга. Ампутационният чукан е с гладки ръбове, моравочервен цвят, при докосване силно болезнен. От направената рентгенография е установева остеопороза на костите на пръстите на дясната ръка, най-вече на четвърти пръст. Движенията на десния горен крайник, основната му функция-хващането, са запазени в основния си обем. Оздравителният процес на това травматично увреждане е довело до т.н. болест на Зудек, която се характеризира с болки и изтръпвания в областта на травмата, провеждащи се по дължината на десния горен крайник, болки при докосване до ампутационния чукан, нощно мравучкане, изпотяване на крайника, което налага комплексно медикаментозно и физиотерапевтично лечение, вкл. хирургично доколкото ще се наложи отстраняване на невриноми /туморни образувания в краищата на травмираните нерви/. В този смисъл това е травматично увреждане и свързаните с него усложнения са обусловили постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. След отзвучаване на симптоматиката дължаща се на заболяването на Зудек, пострадалата ще има възможност да упражнява пълноценно трудова дейност. Към момента на изготвяне на заключението - м.09.2020г. описаната по-горе симптоматика е изразена в пълния си интензитет. В съдебно заседание вещото лице разяснило, че е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и болестта на Зудек. Изложило е, че условно може да се разграничат три стадия на болестта: в първите два лечението протича сравнително леко, то е комплексно, медикаментозно и физиотерапия и най-често тези методи изчерпват симптоматиката. В трети стадий, където процесите са напреднали, най-често са налице остатъчни явления, които не могат да бъдат компенсирани. Тогава лечението е по-трудно, пак комплексно, но така или иначе не постига комплексен ефект. При правилно лечение симптомите ще отзвучат за година и повече, тъй като при ищцата е налице максимум втори стадий. Продължителността на възстановяването е индивидуална, като при жените протича по-тежко. Най-често лечението е медикаментозно, физиотерапия, в някои случаи се налага оперативно лечение, когато са налице нервни окончания в близост до ампутационния чукан и там се налага да се коригират краищата на нервите. Процесният случай вещото лице определило, като нуждаещ се от оперативна намеса, тъй като ищцата реагира на всяко докосване. Установената остеопороза на ръката, която е следствие на инцидента е един от симптомите на втори стадий и е в причинно следствена-връзка от травмата. Възможно е остеопорозата да има обратно развитие при правилно лечение, приемане на калциеви и други препарати да се възстанови твърдостта и порезността на костта. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за установено че ищцата е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразравящи се в претърпените от нея болки и страдания. В тази връзка освен приложените писмени доказателства, съдът е кредитирал и гласните такива – показанията на св. В. К./свекърва на ищцата/, Д. К. /Свекър на ищцата/ и Р. Р. – съпруг. Посочено е, че макар и свидетелите да са близки роднини пострадалата, показанията им относно състоянието на Г. Р. след инцидента съдът ги преценява като непосредствени и обективни. Прието е, че не е налице връзка между инцидента и образованието на лицето, с оглед наведените в исковата молба твърдения за евентуални затруднения при намиране на работа. Въззивният съд е приел, че заявения от ищцата размер на обезщетение от 15 000 лева покрива критерия за справедливост, визиран в нормата на чл.52 от ЗЗД предвид обективно съществуващите обстоятелства и съобразно представените от страните доказателства. Възраженията на ответника, относно прилагането на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ за съпричиняването на вредоностния резултат от страна на пострадалия са приети за основателни. Приел е за безспорно по делото, че пострадалата е преминала инструктаж за работа с машината за пакетиране, както и, че е запозната с правилника за вътрешния трудов ред. За да направи извода съдът е преценил освен представените писмени доказателства – копия на книги за инструктаж – начален и периодичен, така и гласните такива, чрез разпита на свидетелите – С. П. и Д. С.. От последните е прието за установено, че на ищцата е обяснено и тя е възприела какви са трудовите и функции, както и как следва да се процедира при работа с процесната машина, респективно как следва същата да бъде почиствана. Посочено е, че в деня на инцидента машината пакетираща масло BENHIL 8304 BUTTE е била без монтирана предпазна вратичка, която ограничава достъпа до тавата. Цитиран е протокол Протокол №5101-03-237#7 от 19.12.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 24.10.2019 г., в който е отразено: „Допусната е до експлоатация машина пакетираща масло … без предпазни устройства и защитни ограждения за осуетяване на достъпа до опасната зона на движещите се части – ремъци, валове, бутала, колела и др., с което се създава риск за злополуки, с което е нарушен чл. 186, ал.1 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Посочено е, че констатираното нарушение създава риск за работниците. Създаването на риск според съда не обяснява поведението на пострадалата, която при работещ механизъм на ножовете самоволно и самонадеяно е пъхнала ръката си в тях за да почисти масло. Не са кредитирани показанията на св. В. Р. К., за това, че: „никой не им е чел инструкциите за работа, а само са ги разписали“. Прието е, че св. К. е тази, в чиято помощ Г. Р. е предприела почистване на машината без това да влиза в пряката й трудовата функция, че същата не оспорва подписа си под инструктажа. Прието е, че доколкото по делото няма наведени твърдения и доказателства, че някой от работниците вкл. пострадалата и св.К. са подписвали инструктажите под някаква форма на заплаха/натиск с полагането на подписа си същите са инструктирани и са запознати с начина на работа и правилата за безопасни условия на труд. Посочено е, че показания на св.К. в тази връзка не следва да бъдат ценени и с оглед вътрешното им противоречие. Свидетелката изложила, че не и влиза в работата да чисти машината, че затова има назначен човек, но когато той бил далеко не го викала, защото халето било голямо, че машината може да се почисти без да се спира, но само от опитен човек, че св. С. П. –машинен оператор в ответното дружество им е правил забележка да не чистят при работеща машина, забранявал им е :“Не пипайте“ и т.н. Приел е, че за реализиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е без значение дали и други негови служители са действали виновно. Според съда релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не и до степен изключване отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване от страна на работника. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че въпреки необезопасяването на машината, трудовата злополука не е единствено по вина на работодателя, организирал работния процес и не е негова преимуществена вина, че не липсата на предпазител е причината Г. Р. да предприеме почистване на тавата в работещо състояние на машината, а по-скоро собствената й преценка,че може да го направи без да пострада. Посочено е, че съгласно трайната практика на ВКС, според разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, груба небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Според тази практика грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение. С оглед на посоченото е формиран извод, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като размерът на дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата злополука се намали с 50%, с какъвто процент съдът е приел, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат. При съобразяване на всички доказателства по делото, въззивният съд е приел, че критерият за справедливост за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,отчитайки съпричиняването, би бил удовлетворен чрез определяне обезщетение в размер на 7500 лева. Посочил е, че частичното уважаване на иска за по-малък от претендирания размер на обезщетението, не е с оглед преценката на съда за справедлива обезвреда на доказаните от ищеца настъпили неимуществени вреди, а с оглед наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. При тези съображения въззивният съд е формирал краен извод, че първоинстанционно решение следва да бъде частично отменено и вместо него постановено друго, с което размера на присъденото обезщетение да бъде определен в размер на 7500 лв. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Варненския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи и втори въпроси в изложението. С решение № 187/29.10.2020 г. по гр.дело № 4559/2019 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е съобразена установената съдебна практика, която приема, че грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност (решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване (решение № 157/ 24.06.2014 г. по гр.д.№ 6210/ 2013 г., ІІІ г.о.). Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители (решение № 178/ 02.01.2019 г. по гр.д.№ 4579/ 2017 г., ІІІ г.о.). Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност (решение № 18/ 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г.о.). В обобщение на тази практика, на поставения в производството въпрос е отговорено, че при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник съдът е длъжен да изложи съображения по твърденията за допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата небрежност на работника. С решение № 268/25.03.2021 г. по гр.дело № 1030/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия. Както изрично е посочено в решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. № 951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците или служителите, не се изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ-решение № 977/14.01.2010 година, постановено по гр. д. № 298/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 157/24.06.2014 година, постановено по гр. д. № 6210/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Правните въпроси са разрешени в противоречие с посочената практика на ВКС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос. Същият е формулиран общо и бланкетно и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос – разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като жалбоподателят не е цитирал и приложил към изложението решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, с които е разрешен същият правен въпрос. Следователно не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Петият въпрос от изложението не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.II от ППВС № 4/1968 г. и решение № 177/27.10.2009 г. по т.дело № 14/2009 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК. С въззивното решение съдът е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като е обсъдил установените обстоятелства, касаещи тези вреди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение