Определение № 747 от 03.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5527/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Ш. Х. от [населено място], [община], обл.С., чрез процесуалния му представител адв.Н. П. срещу въззивното решение № 408 от 19.8.2016 г постановено по гр.дело № 302/2016 г на Смолянски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 100/30.6.2016 г, постановено по гр.дело № 57/2016 г по описа на Девински районен съд.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Ф. Ш. Х. срещу СОУ „Д. Б.“-гр.Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът по касационната жалба СОУ „Д. Б.“ [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, чрез процесуалния му представител адв.Д. М..Подържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „старши учител по информатика и информационни технологии“.Същото е прекратено със заповед № 89 от 21.12.2015 г на директора на ответното училище, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, вр.чл.190 ал.1 т.7 КТ вр.чл.187 т.10 КТ, като на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по повод на жалба вх.№ 117/10.11.2015 г, подадена от директора на училището от Е. П.-майка на малолетния К. П., ученик в шести клас, в която е посочено, че ищецът е ударил с ръка в тила синът й, който в резултат на това действие е травмиран и уплашен.На 13.11.2015 г са постъпили две нови жалби от Д. Б.-майка на мамолетния М. Б. /дете със специални образователни потребности, на отчет към Ресурсен център [населено място], поради заболяване/ и от Е. С.-майка на малолетния Р. С. също за нанесени удари от ищеца на техните деца по време на час.Ищецът е уволнен и за това, че отправял заплахи и обиди към учениците от рода на „млъкни, че ще ти бия един… млъкни, че ще ти подпаля врата….. вие сте много тъпи“.Това му поведение представлява нарушение и на чл.28 ал.1 т.6, чл.129 от ППЗНП, чл.219 ал.2 т.2 и т.3 от Закона за предучилищното и училищно образование, вменяващи на учителя задължение да опазва живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес, както и да зачита правата и достойнството на учениците. В представените от ищеца писмени обяснения вх.№ 133/17.11.2015 г същият отрича да е нанасял удари по главите на ученици и да е извършил физическо насилие в час по математика, проведен с шести клас на 9.11.2015 г.Във връзка с подадените жалби от родителите на М. Б. и Р. С. ищецът е дал до работодателя писмени обяснения от 20.11.2015 г, в които е отрекъл в периода октомври-ноември 2015 г да е нанасял на тези ученици удари по главата и да е упражнявал физическо насилие.Представен е протокол от извънредно проведена родителска среща от 13.11.2015 г, на която са присъствали 14 лица, видно от който родителите на Д. В., М. Б., Р. С. и К. П. са се оплакали от проявено по отношение на децата им непровокирано с нищо агресивно поведение от страна на учителя Ф. Х..От показанията на свидетелите К. Б.-председател на Етичната комисия в ответното училище, Е. П.-майка на ученика К. П. и М. Т.-класен ръководител на 6-ти клас се установява, че между учениците е проведена анонимна анкета и те са описали действително случилите се инциденти, при които Х. е нанасял удари с ръка по темето, в това число и детето което е със специални образователни изисквания и е далеч от развитието си спрямо другите деца и се нуждае от специална образователна и психологическа помощ.В посочената анкета учениците са пояснили и изразите, с които са били обиждани: „млъкни, че ще ти бия един, много сте тъпи и пр.“С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ да изиска обяснения от страна на служителя и същият е сторил това двукратно.Обясненията са поискани и дадени относно възникналите инциденти.В тях ищецът ищецът е отрекъл изобщо някога, а и в конкретните случаи да е упражнявал физическо насилие над ученици.Следователно на служителя е достатъчно ясно за какво му е наложено дисциплинарното наказание.Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства-писмени и гласни установява по категоричен начин обстоятелството, че нарушенията, описани в уволнителната заповед са извършени от ищеца и правилно са определени като тежки такива, обосноваващи приложението на най-тежката дисциплинарна санкция. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Формулирал е следните въпроси: 1/Относно изискванията, които обуславят правилното приложение на императива по чл.193 ал.1 КТ, след като по делото не е установено да са искани обяснения на работника/служителя. 2/Относно приложението на чл.189 ал.1 КТ 3/ Третият материалноправен въпрос, според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Той е формулиран така „въззивният съд неправилно е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина са доказани.Като доказателство се сочат изготвените от работодателя протоколи, които обаче нямат материална доказателствена сила, защото не са подписани от служителя и противоречат на писмените му обяснения, не са подписани от свидетели-очевидци, защото такива няма.Към тях няма приложени медицински документи, доказващи удари по главата на учениците, за които се твърди, че са нанесени от касатора.В нито едно от тях няма заключение или изразено становище, че преподавателят е обиждал и удрял ученици, съставените протоколи не са приложени към заповедта за дисциплинарно уволнение.Това е друго основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.“ По първия въпрос. Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 ГПК: -решение № 205 от 26.3.2010 по гр.дело № 267/2009 г на ВКС, Трето ГО, с което е прието, че разпоредбата на чл. 193,ал.1 КТ се свежда до изискването искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание, което предполага, че обясненията следва да бъдат дадени след откриване на нарушението и преди налагане на наказанието. Разширителното тълкуване на нормата на чл.193 КТ, в посока на това дали обясненията са дадени в рамките на дисциплинарното производство и дали работникът или служителят е имал знание, че се намира в такова производство, не намира опора в закона, тъй като КТ не съдържа регламентация на дисциплинарно производство. -решение № 77 от 13.3.2014 г, постановено по гр.дело № 3229/13 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина, съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност, като за всяко едно от нарушенията следва да се извърши проверката по чл.189 ал.1 КТ за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Противоречие с посочените решения не е налице. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ когато налагането на дисциплинарното наказание не е предшествано от даване на обяснения, то подлежи на отмяна от съда, без спорът да се разглежда по същество.Въззивното решение не противоречи на тази императивна разпоредба, нито на посочената задължителна съдебна практика, създадена във връзка с приложението й.В разглеждания случай обясненията са поискани и дадени именно във връзка с процесните инциденти и нормата на чл.193 ал.2 не е тълкувана разширително от съда. По задължителен начин съдебната практика на ВКС е приела и, че когато наказанието е наложено за повече от едно нарушение и работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта по чл.195, то не е налице основание за приложението на чл.193 ал.2 КТ по спора за законност по отношение на нарушенията, за които обяснения са поискани .В разглеждания случай действително не са поискани обяснения относно посоченото в уволнителната заповед нарушение „използване на мобилен телефон по време на учебните часове“. По отношение на инцидентите, възникнали на 9.11.15 г в час по математика при 6- ти клас и по отношение на тези настъпили в периода октомври-ноември 2015 г, когато служителят е нанесъл удари в тила на няколко ученици, изрично са поискани и депозирани от Х. писмени обяснения, в които той е посочил, че оспорва извършването им Следователно по отношение на две и то най-съществените нарушения разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ е спазена. За да бъдат спазени изискванията на чл.193 ал.1 КТ също така е достатъчно по разбираем за работника/служителя начин да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение.Изискването по чл.193 ал.1 КТ е спазено когато съобразно обстоятелствата на всеки конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият е разбрал за кое конкретно нарушение се искат обяснения.В случая ищецът е узнал за какво се иска обяснения и е заявил, че нарушенията в действителност не са извършени.Отделно от това в задължителната съдебна практика на ВКС е прието, че не е необходимо в поканата за даване на обяснения /писмена или устна/ да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние.Достатъчно е отправената покана да е достигнала до адресата и в нея по разбираем начин да бъде изложено за какво се искат се искат обясненията, както е сторено това в разглеждания случай. По същите съображения не е налице противоречие на въззивният акт с решение № 205 от 3.8.2011 г по гр.дело № 1248/2010 г на ВКС, Трето ГО, по чл.290 ГПК, както и на влязлото в сила решение № 96 от 3.5.12 г по гр.дело № 181/12 г на Окръжен съд-Хасково-съставляващо основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В тези два съдебни акта фактическата обстановка е различна и по отношение на нея съдът е констатирал, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ, което в случая не е налице. По втория въпрос. Съобразен е и императива на чл.189 ал.1 КТ.В този смисъл въззивното решение е в пълно съответствие с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК № 167 от 14.5.2013 г по гр.дело № 1102/12 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 75 от 10.6.2015 г по гр.дело № 5735/14 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с по-голяма степен на отговорност при изпълнение на работата.Следва също да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им биха могли да настъпят неблагоприятни последици.Т. функции, свързани със задължения по опазване на обществената сигурност, по опазване сигурността и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат на оказано по-високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. В случая съдът се е съобразил, че работодателят е поверил на ищеца трудови функции, свързани със задължителното образование на малолетни, както и опазване на здравето им по време на образователния процес, още повече, че по отношение на едно от децата се касае за насилие върху ученик със специални образователни потребности, поради което допуснатите нарушения съставляват тежки дисциплинарни такива и обуславят приложението на най-тежкото дисциплинарно наказание.В този смисъл неоснователно е и твърдението на касатора, че от поведението му не са настъпили вредни последици, доколкото не са представени медицински свидетелства за наличие на насилие.Не наличието на документ за претърпяна лека телесна повреда определя нарушението като тежко, а обстоятелството, че малолетни се преживели подобни инциденти, и то от свой учител училище, по време на час, там където би следвало да се чувстват защитени и в условия на сигурност. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното противоречие с решение № 1326/2.11.99 г на ВКС по гр.дело № 219/99г на Трето ГО.Същото касае различна фактическа обстановка: нарушение което е прието от съда за несъответно на наказанието, тъй като ищцата е укрила 3 бр.яйца, 450 гр.кромид и 800 гр.моркови/.Както бе казано по-горе тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат на оказано от работодателя по-високо доверие и са свързани с по-голяма степен на отговорност при изпълнение на работата. По третия въпрос. Същият не е формулиран ясно и коректно и не може да обоснове достъп до касационен контрол.Излагането на твърдения за недоказаност на нарушението касае правилността на въззивното решение, а не преценката за наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.Още повече касаторът не е посочил никаква обосновка на въпроса защо счита, че така формулираното от него в изложението като „въпрос трети“ е от значение за точното прилагане на закона и кой точно закон или негова разпоредба, както и защо е от значение за развитие на правото. Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 542 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение