Определение № 697 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. И. чрез адв.М. Г. срещу решение № 98 от 4.02.20г.по в.гр.дело № 964/19г.на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1983/8.10.19г.на Плевенския районен съд,постановено по гр.дело № 4699/19г.С него са отхвърлени предявените от Й. С. И. против „Райфайзенбанк/ България/“ЕАД [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси:1. Следва ли въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички въведени в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение, да допусне събиране на доказателства при твърдение за непълен и неточен доклад и при спор за законност на уволнението е и въведен довод за нарушение по чл.189 ал.1 КТ да извърши преценка за съответствие на наложеното наказание с тежестта на допуснатото нарушение ;2. Следва ли в доклада по чл.146 ГПК при спор за законността на уволнението по КТ, съдът да посочи изрично,че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и твърдения, както и кои обстоятелства и факти са спорни,кои са безспорни и кои подлежат на доказване;3. Може ли съдът да обоснове в мотивите си и да направи заключенията си по отношение на спорните права въз основа на доказателства,които не са представени и не са допуснати изрично от въззивната инстанция,но върху които съдът е направил изводи за неоснователността на предявените искове;4. Писмените обяснения по чл.193 КТ във всички случаи ли са извънсъдебно признание,когато съдържат неизгодни за работника твърдения, следва ли същите да бъдат преценявани по реда на чл.175 ГПК в съдебното производство, достатъчни ли са те да обусловят законността на уволнението, без да се обсъждат с други доказателства по делото и чия е доказателствената тежест да докаже писмените обяснения в спор по законността на уволнението – на работника или работодателя. В писмен отговор ответникът по жалбата „Райфайзенбанк“/България/“ЕАД счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 2418/21.06.19г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с Й. С. И., на длъжност „ специалист – регион Северозападен“ в „Райфайзенбанк /България/“ЕАД,на основание чл.330 ал.2 т.6 във вр.с чл.190 т.4 и т.7,чл.87 т.8 и т.10 КТ – поради дисциплинарно уволнение, е законосъобразна.Прието е за установено от събраните по делото доказателства и от писмените обяснения на служителя,дадени по реда на чл.193 КТ,които съдът е ценил като извънсъдебно признание,че същият е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение,изразяващо се неправомерно предоставяне на вътрешна търговска информация за клиенти на работодателя с цел да бъдат привлечени от конкурентна банка.Направен е извод,че са налице хипотезите на чл.190 ал.1 т.4 КТ на злоупотреба с доверието на работодателя и разпространение на трети лица на поверителни за него сведения.Преценено е,че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е съразмерно и съответства на тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита,обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и е изложил правни съображения.В т.ч. е обсъдил възражението на ищеца по чл.189 КТ за несъразмерност на дисциплинарното наказание, като е преценил, че то съответства по тежест на дисциплинарното нарушение. Изготвеният доклад от първоинстанционния съд отговаря на изискванията на чл.146 ал.1 и ал.2 ГПК и за въззивният съд не е съществувало задължение съгласно разясненията в т.2 от ТР № 1/13г.на ОСГТК на ВКС да даде указания до страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на дадените указания. Несъмнено съдът може да преценява само доказателствата,включени като доказателствен материал по делото.В разглеждания случай въззивният съд не е обосновал решението си въз основа на доказателства,които не са събрани по делото,поради което третият въпрос на касатора е неотносим. Отговор на четвъртия въпрос е даден в практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК / решение № 694 от 17.11.20г.по гр.дело № 280/09г.на Четвърто г.о.; решение № 112 от 7.04.15г.по гр.дело № 4587/14г.на Четвърто г.о./.Посочено е, че писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, по естеството си са извънсъдебно признание, че са се осъществили неизгодни за него факти, като съдът следва да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото, с оглед всички обстоятелства. Обжалваното решение не се разминава с тази практика,тъй като въззивният съд е преценил извънсъдебното признание на ищеца, съдържащо се в писмените му обяснения от 12.06.19г.,с оглед на останалите доказателства по делото –писмените доказателства и показанията на св.Д. В., св.Р. Д. и св.Р. А.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение. С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 1564.66 лв адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.