Определение № 411 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2033/18.06.2020 г. по регистъра на Окръжен съд – Благоевград, подадена от „Соларпро Кънстракшън“ АД, [населено място] против определение № 632 от 11.02.2020 година по ч. гр. дело № 892/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по жалбата - В. Х. Х. не е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и чл. 396, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Искането за допускане на разглеждането й, е неоснователно поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С определението на въззивната инстанция е отменено частично определение № 11469 от 05.12.2019 г. по гр. дело № 3208/2019 г. на Районен съд – Благоевград и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 396 ГПК е допуснато обезпечение на предявените искове от В. Х. Х. срещу „Соларпро Кънстракшън“ АД, [населено място] с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на ответника до размера на сумата от 11964.53 лв. в подробно изброени в диспозитива на въззивното определение банки. Частният жалбоподател твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. В изложението, страната не е посочила, в какво се състои очевидната неправилност на второинстанционното определение. Не са отразени нарушенията на „основни съдопроизводствени правила“ или формирането на изводи на съда, които според страната са „в явно противоречие с правилата на формалната логика“. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Когато касаторът иска разглеждане на жалбата, той следва да посочи в изложението, в какво се състои очевидната неправилност на съдебния акт, съответно да обоснове конкретните нарушения. В случая жалбоподателят възпроизвежда част от примерно изброените в актове на състави на ВКС /същите не са цитирани/ пороци, дефинирани като очевидна неправилност, без дори да твърди, кои са тези нарушения. Недопустимо препращайки към частната жалба /касаторът е задължен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да обоснове предпоставките за допускане на касационен контрол/, без да визира конкретни нарушения, частният жалбоподател поддържа общо, че нарушенията са „за очевидна неправилност и необоснованост на обжалваното определение на Окръжен съд – Благоевград“. При така изготвеното изложение не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Твърденията, че „Въззивният съд е приел документи с невярно съдържание, на базата на които искът е бил уважен и е допуснато обезпечение“, както и че „Предявените от ищеца искове не отговарят на фактическата обстановка и същите са неоснователни и неправилни“, твърденията, че не били налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 ГПК са основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не съставляват основание за допускане на касационен контрол. Доколкото жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на основанието, не е налице предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За пълнота на изложените съображения, настоящата инстанция след служебна проверка на валидността и допустимостта на въззивното определение намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за вероятна нищожност или недопустимост. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Затова следва да се приеме, че е валиден съдебен акт. Определението е и процесуално допустимо, като е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на искане по чл. 389 ГПК, както и на правото на жалба. Затова следва да се приеме, че същото определение е процесуално допустим съдебен акт. Липсват и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В обжалваното въззивно определение, състав на Окръжен съд - Благоевград е приел, че производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 215 КТ, чл. 224 КТ, предявени от В. Х. срещу „Соларпро Кънстракшън“ АД за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, командировъчни дневни пари и неизползван платен годишен отпуск. Във връзка с така предявените искове, ищецът е подал молба за допускане на обезпечението им чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника общо за сумата от 11964.53 лв. За да отмени отхвърлителното първоинстанционно определение и да допусне исканото обезпечение, въззивният съд е приел, че предявените искове са допустими и вероятно основателни, с оглед представените по делото писмени доказателства – трудов договор, допълнителни споразумения, фишове за изплатени заплати. Посочил е, че макар пълното доказване на твърденията на ищеца и точния размер на дължимите суми да не може да се извърши на този етап на производството, представените писмени доказателства са достатъчно убедителни, за да обосноват допускане на обезпечение без представяне на гаранция. Досежно наличието на обезпечителна нужда е посочил, че при парични искове, тя всякога е налице, предвид необходимостта от свободни парични средства в патримониума на ответника при евентуално уважаване на иска. С оглед на това е счел, че претендираната от ищеца обезпечителна мярка – запор върху вземанията на дружеството по банкови сметки, е адекватна на обезпечителния интерес, като не засяга прекомерно правната сфера на ответника. Достигайки до горните изводи, въззивният съд е уважил подадената от Х. молба за обезпечение на предявените три осъдителни иска по Кодекса на труда и е издал обезпечителна заповед за допуснатото на основание чл. 396 ГПК обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки за сумата от 11964.53 лв. По така формираните мотиви, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, частният жалбоподател не е поставил правни въпроси, както и не е мотивирал допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, към която препраща чл. 396, ал. 2, пр. 2 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда и по отношение, на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК /в този смисъл са разясненията в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Липсата на правни въпроси в изложението е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не са мотивирани и допълнителни основания – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез позоваване на съдебна практика и обосноваване на противоречие по идентични въпроси, разгледани в същата и във въззивното определение, по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез обосноваване на необходимост от промяна на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или промяната й поради изменение на законодателството или обществените условия, съответно при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимост от тълкуване на правна уредба, която е непълна, неточна или неясна. При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение