Определение № 1135 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 594/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба н а Б. С. С., чрез процесуалния представител адвокат А. Ч. от САК, срещу решение № 2404/02.09.2022 г. по в. гр. д. № 202 11100514749/2021 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решение № 20113646/12.05.2021 г. по гр. д. № 231/2020 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу 120 ОУ „Георги Сава Раковски" и 47 СУ „Христо Г. Данов" обективно и субективно кумулативно съединени конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 51 от 01.10.2019 г. на директора на 120 ОУ „Георги Сава Раковски", както и на уволнение, извършено с предизвестие от 04.11.2019 г. и заповед № 107 от 04.12.2019 г. на директора на 47 СУ „Христо Г. Данов"; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „учител по английски език" в 120 ОУ „Георги Сава Раковски" и „старши учител" в 47 СУ „Христо Г. Данов" и осъдителни искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 4 416 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа след уволнението от 120 ОУ „Георги Сава Раковски" за период от шест месеца и на сумата 2 760 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението от 47 СУ „Христо Г. Данов" за период от шест месеца, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на главниците. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат уважени със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по ко ито произнасянето на касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: 1. „След като трудовото правоотношение е прекратено със заповед на основание чл. 71, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди обстоятелство, че видно от заповедта за уволнение като основание за това е посочен чл.71 ал.1 КТ, без да е посочен ясно текста на разпоредбата"; 2. „Следва ли при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 71, ал.1, във вр. с чл. 70, ал.1 КТ да е посочен срока, за който е сключено това правоотношение"; 3. „Допустимо ли е трудовият договор между страните да е сключен и на още едно основание - чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ - за определен срок, до завръщане на титуляра на заеманата от Б. С. длъжност „учител по английски език", а да е прекратен само на едно от тях"; 4. „Въпреки, че съдът няма служебно задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение или надлежното му упражняване, следва ли да препятства доказването в тази насока на направени от ищеца доказателствени искания, с оглед правото му на защита срещу незаконното уволнение". В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касационна жалба - 120 ОУ „Георги Сава Раковски" и 47 СУ „Христо Г. Данов", чрез процесуалните си представители, изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд е приел, че между С. и 120 ОУ „Георги Сава Раковски" е сключен трудов договор № 09/25.09.2019г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 70 КТ- в полза на работодателя, по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител общообразователен учебен предмет - английски език". Посочено е, че в чл. 4, б. „а" от договора е предвидено, че същият се сключва за определен срок до завръщане на титуляра В. Т., а в чл. 4, б. „б" е предвиден срок за изпитване от шест месеца от датата на постъпване. Прието е, че между С. и 47 СУ „Христо Г. Данов" е сключен трудов договор № 47 от 24.09.2019 г. за полагане на допълнителен труд по реда на чл. 111 КТ, по силата на който ищцата е заемала длъжността „старши учител". Посочено е, че трудовият договор с 120 ОУ „Георги Сава Раковски" е прекратен при условията на чл. 71, ал. 1 КТ - с изявление на работодателя, направено в предвидения в негова полза срок за изпитване, което е достигнало до ищцата. Изложени са съображения, че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него. В срока за изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ, следва да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста. Посочено е, че съгласно константната практика на ВКС, срокът за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, като видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Прието е, че за да се прекрати действието на трудовия договор с клауза за изпитване, е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора. Посочено е, че заповедта за уволнение № 51/01.10.2019 г. е връчена на ищцата на същата дата, съгласно отбелязването за лично връчване в нея - в рамките на предвидения шестмесечен срок за изпитване. Прието е, че посочването на законовата разпоредба в заповедта е достатъчно и не е необходимо изписване на законовия текст, който е достатъчно ясен. Формиран е решаващ правен извод, че трудовото правоотношение е било надлежно прекратено от работодателя, а предявеният иск за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 51/01.10.2019 г. на директора на училището, както и обусловените от него искове за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „учител по английски език", както и заплащане на сумата от 4 416 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, са неоснователни. По отношение на исковете предявени срещу 47 СУ „Христо Г. Данов" е прието, че между страните е сключен трудов договор по реда на чл. 111 КТ - за полагане на допълнителен труд при друг работодател. Посочено е, че за прекратяването на този вид трудови договори е предвидено специално законово основание по чл. 334 КТ, като трудовото правоотношение може да бъде прекратено от всяка от страните и с предизвестие от 15 дни, без излагането на причини за това, като не се прилага защитата по чл. 333 от КТ. Посочено е, че ответникът е отправил предизвестие на това основание до ищцата на 04.11.2019 г. като върху предизвестието е отбелязано, че тя е отказала да го получи. За отказа е съставен протокол от 04.11.2019 г., подписан от трима служители на ответника, между които и М. М., която е разпитана като свидетел в първонистанционното производство. Посочено е, че от събраните гласни доказателства е установено, че са направени няколко опита предизвестието да бъде връчено на ищцата, но тя отказвала да го получи. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 04.12.2019г., със заповед № 107/04.12.2019г. с декларативен характер. Изложени са мотиви, че е без значение, че протоколът за удостоверяването на отказа да се получи предизвестието не е подписан от ищцата. Посочено е, че когато трудовият договор се прекратява едностранно, писмената форма по чл. 335, ал. 1 КТ е предвидена единствено за волеизявлението на прекратяващата страна, като получаването му може да се установява със всички доказателствени средства-в случая с протокола за отказ. Формиран е решаващ правен извод, че трудовото правоотношение с този работодател е прекратено на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ с изтичане срока на предизвестието, а предявеният иск за отмяна на уволнението е неоснователен, като неоснователни се явяват и обусловените от него искове за възстановяването на заеманата от ищцата длъжност „старши учител" и за заплащането на обезщетение за оставане без работа в размер на сумата 2 760 лв. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият от формулираните от касатора въпроси не кореспондира с установеното по делото. В конкретния случай, въззивният съд е изложил подробни мотиви, че посочването само на ясната и ненуждаеща се от тълкуване норма на чл. 71, ал. 1 КТ, без изписване на законовия текст, е достатъчно, за да се приеме, че работодателят е направил изявление за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване. Освен изложеното, в случая допълнително основание, в поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е обосновано. Обосноваването на специални предпоставки от състава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква въведени твърдения за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която поражда необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането й или налага нейното осъвременяване поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Подобни аргументи в случая липсват. По втория и третия формулирани от касатора въпроси изобщо липсва произнасяне в мотивите на въззивното решение, поради което същите не представляват обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд изрично е установил, че в чл. 4, б. „а" от трудов договор № 09/25.09.2019 г., сключен между касатора и 120 ОУ „Георги Сава Раковски", на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 70 КТ - в полза на работодателя, е предвидено, че същият се сключва за определен срок до завръщане на титуляра В. Т., а в чл. 4, б. „б" е предвиден срок за изпитване от шест месеца от датата на постъпване. Прието е, че заповедта за уволнение № 51/01.10.2019 г. е връчена на ищцата на същата дата, а именно в рамките на предвидения шестмесечен срок за изпитване. Константна е практиката на ВКС, че трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване, в този смисъл са: решение № 376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2010 г., IV г. о., решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., III г. о., решение № 33 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2012 г., IV г. о., решение № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., IV г. о. и др. Също така, съществуването на обстоятелства, даващи възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на повече от едно основания, оправомощава работодателя да избере онова, което счита за подходящо и е достатъчно да е изпълнил условията, които законодателят е поставил за неговата законност -решение № 48 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2020 г., IV г. о. С тази практика въззивното решение е изцяло съобразено. По последният формулиран от касатора въпрос, също липсва произнасяне в мотивите на въззивния съд, поради което същия не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е обосновано и подържаното допълнително основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането на доказателства по делото, и в този смисъл същият има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение