Определение № 465 от 02.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3689/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. В. срещу решение №.59/18.03.25 по г.д.№.710/24 на ОС Добрич, с което е потвърдено решение №.98/9.10.24 по г.д.№.43/24 на РС Генерал Тошево за осъждане на касатора да плати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД 8365,77лв., получени като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 21.02.19-16.01.20, ведно със законната лихва от 1.02.24 до окончателното изплащане и разноски. Ответната страна Кооперация „Демокрация“ оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е изяснено на база събраните доказателства, вкл. заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е изпълнявал длъжността „председател“ на кооперация „Демокрация“ за периода 23.01.06-12.04.22, като: на 28.01.06 между кооперацията като работодател, представлявана от председателя В.В., и В.В. в лично качество като работник е бил сключен трудов договор с уговорено 400лв. основно трудово възнаграждение; през времето 5.04.07-28.02.22 то е било актуализирано с допълнителни трудови споразумения, като от 5.04.07 В. получавал трудово възнаграждение, включващо и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-първоначално от 27 %, което с всяка изминала година увеличавал с един процент и към 2019г. възлизало на 39%; със заповед №.23/28.2.22, подписана от В. В. като представляващ кооперацията, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.12 КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на същата дата той отново подписал-в качеството си на представляващ работодателя и като работник, нов трудов договор за длъжността „председател“ с 2 400лв основно месечно трудово възнаграждение; освен това възнаграждение включвал във ведомостта за заплати и допълнително брутно трудово възнаграждение за професионален стаж и опит за себе си за периода 1.01.19-31.12.19-в брутен размер 10 406лв., съответно получен от него нетен размер 8 365,80лв.; същевременно с решение на Управителния съвет /УС/ на кооперацията на председателя е било определено месечно възнаграждение в размер на 2 200лв., като това решение е действало до 31.01.20г.-когато е било взето ново такова за актуализиране на заплатите на персонала с 9 %. На 12.04.22, на основание решение на Общото събраине /ОС/ за избор на нов председател, В.В. е бил заличен като председател на кооперацията по партидата й, водена в Търговския регистър; на 20.05.22 получил по банков път 3 204,76лв. с вписано основание заплата за м.04.22 и 2 091,28лв обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ за 15 дни, като към датата на извършване и получаване на превода по банковата му сметка /с посочени основания за плащането/ вече не е бил председател на кооперацията и плащането е било извършено от новоизбрания й такъв. От правна страна е прието, че съгласно чл.83 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на МС или в устав. В случая отношенията между страните се регулират от Закона за кооперациите /ЗК/ и Устава на кооперацията /Устава/. Според чл.26 ал.1 ЗК председателят на кооперацията се избира между членовете й, той е председател и на УС и участва в неговата работа с равен глас, като това правило е възприето и в Устава /чл.41/; председателят е орган на кооперацията, представлява я, организира изпълнението на решенията на ОС и на УС и ръководи текущата й дейност /чл.26 ал.2 ЗК/. Проведеният избор от ОС по реда на чл.15 ал.4 т.2а ЗК е необходимо и достатъчно условие избраното лице да упражнява правомощията по чл.26 ал.2 ЗК. В ЗК липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между председателя и самата кооперация. Такава възможност не е била регламентирана и в Устава на кооперацията до изменението и допълването му с решение №.20 на ОС от 27.04.24 - дотогавашният текст на чл.41 /идентичен на чл.26 ал.1 ЗК/ става ал.1 и се създава нова ал.2 на чл.41, според която между кооперацията и нейния председател възниква трудово правоотношение въз основа на избора по ал.1 със срок – срокът на мандата на председателя, като е отменен чл.34 ал.2 б.„ж“ от Устава. Последната разпоредба е била създадена с решение на ОС за изменение на Устава от 20.04.13 и с нея е била установена забрана членовете на УС на кооперацията да бъдат в трудовоправни отношения с нея. Съдът е намерил, че тази забрана се отнася и до председателя на кооперацията, доколкото той е член на УС с право на глас, ръководи заседанията му и ограниченията по чл.20 ал.2 ЗК относно участието на член кооператори в състава на УС и на чл.34 ал.2 от Устава се прилагат и за него. При това положение, след като в ЗК и Устава не само че няма изрично предвиждане на избор на председател като основание за възникване на трудово правоотношение, а с правилото на чл.34 ал.2 б.„ж“ от Устава е отречена възможността за съществуване на такова, то не може да се приеме, че правоотношението между страните е било трудово - независимо от сключените трудови договори и издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Длъжността „председател“ се заема след проведен избор и не е в резултат на сключен граждански или трудов договор; разпоредбата на §2 ДР на КТ не намира приложение, тъй като тя касае трудовите правоотношения на член-кооператори /ТР №.4/05 от 5.04.06 на ВКС по т.д.№.4/05, ОСГТК/; правната уредба по глава V раздел ІІІ КТ/чл. 88 ал.2 КТ е с условен характер – ако в източниците по чл.83 ал.1 КТ /закон, акт на МС или Устав/ не е предвидено друго - но в случая в Устава на кооперацията е създадена изрична уредба, която, а не тази по КТ, следва да се прилага. При тези обстоятелства, след като създаденото въз основа на избора от ОС правоотношението между ответника и кооперацията не е трудово, то и начислените и получени от него суми като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 21.02.19-16.01.20 са платени без основание, а и разпоредбата на чл.271 ал.1 КТ не може да намери приложение поради липсата на трудово правоотношение. Основателността на иск при квалификацията на чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД – какъвто е предявения, се обуславя от кумулативното наличие на елементите извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер 8 365,77лв., при несъществуване между страните на валидно трудово правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване, намаляване на имуществото на едно лице и увеличаване на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване. В разглежданата хипотеза те са налице и поради това предявената претенция е намерена за основателна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл. 280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“В случай, че в устава е налице ограничителна разпоредба по отношение на членовете на УС, а именно че същите не могат да бъдат в трудовоправни отношения с кооперацията, следва ли за Председателя на кооперацията изрично да е посочено, че такова ограничение съществува, или при липсата на изрично посочване за това то ограничението се отнася до изборните членове на УС?“; 2.“Следва ли в закон, акт на МС или Устав изрично да бъде записано сключването на трудов договор за изборна длъжност и кое е основанието за възникване на трудовото правоотношение в настоящия случая между В. Н. В. и кооперация „Демокрация“ и изобщо налице ли е такова?“; 3.“В кои случаи длъжността се заема въз основа на избор по смисъла на чл.83 ал.1 КТ и при какви предпоставки възниква трудово правоотношение от избор?“; 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?“ /реш.№.176 по т.д.№.1885/15, ІІ ТО, реш.№.153 по г.д.№.886/18, ІІІ ГО, реш.№.65 по т.д.№.1656/13, ІІ ТО, реш.№.381 по г.д.№.756/10, І ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите три въпроса в контекста, в който са зададени, и доколкото са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и не касаят конкретните факти и обстоятелства по делото, се отнасят до възможността избраният за председател на кооперация да осъществява дейност като такъв по трудово правоотношение, в това число предвид разпоредбата на чл.83 ал.1 КТ. В тази връзка вече е налице установена практика на ВКС, вкл. задължителна /реш.№.268/15.10.13 по г.д.№.1301/12, IV ГО, опр.№.1385/ 3.12.15 по г.д.№.4749/15, IV ГО, опр.№.335/26.01.26 по г.д.№.3595/25, ІV ГО/, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и настоящият състав я споделя. Съгласно същата възникването на трудово правоотношение между кооперацията и нейния председател е възможно само ако това е изрично предвидено в устава на кооперацията - според разпоредбата на чл.83 ал.1 КТ длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав; изборът като основание за възникване на трудово правоотношение не може да се провежда спрямо всяка длъжност и това е наложено от самата специфика на основанието, която не дава възможност за осъществяването му без изрична уредба; в Закона за кооперациите липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между председателя и самата кооперация; липсва уредба и в акт на МС; при това положение такава възможност би съществувала само, ако в устава на кооперацията изрично е предвидено, че с председателя й се сключва трудов договор; ако уставът не съдържа такава разпоредба, отношенията между председателя и кооперацията не могат да се квалифицират като трудови - независимо от наименованието на сключения договор или препращането към разпоредби на КТ; в § 2 ДР на КТ е предвидено, че правилата на кодекса се прилагат за член - кооператорите в производствени кооперации, доколкото в закон или устав не е предвидено друго, но това препращане не касае председателя, чието правоотношение не е трудово. Въззивният съд е съобразил така формираната практика и не се е отклонил от нея. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната от касатора във връзка с четвъртия въпрос, въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото; той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, и обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили; всички допустими и относими доказателства и доводи на страните, които имат значение за решението по делото, следва да бъдат обсъдени в съвкупност. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Изложила е собствени фактически и правни мотиви, изяснила е предмета на спора и правнорелевантните факти, посочила е кои от тях са установени и кои не, като е обсъдила събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, които са от значение за изхода на спора. В разглежданата хипотеза той е концентриран не върху фактите, а върху тяхното правно значение с оглед начина, по който се уреждат отношенията между кооперацията и нейния председател. Съдът е разрешил материално правния въпрос относно възможността за възникване на трудово правоотношение между тях в съответствие с установената практика на ВКС, коментирана по-горе, при обсъждане на релевантните съобразно същата факти, доказателства, доводи и възражения. Несъгласието на касатора с изложените мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 1380лв. платен адвокатски хонорар с равностойност в евро 705,58 евро. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,