Определение № 2969 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4070/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ТП „Държавно горско стопанство Сливница“, чрез адв. П. Б., против въззивно решение № 262 от 11.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 92/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 192 от 16.11.2022 г., постановено по гр. д. № 938/2021 г. по описа на Районен съд - Сливница, в обжалваната част, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Е. К. Т., извършено със заповед № РД-07-420/10.11.2021 г., издадена на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ от директора на ТП „ДГС Сливница“ – поради извършване на тежки нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, Е. К. Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши лесничей“ на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ТП „ДГС Сливница“ е осъдено да заплати на Е. К. Т. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 6250 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа, поради уволнението за периода от 08.12.2021 г. до 10.05.2022 г. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна Е. К. Т. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. М. М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. По делото е установено, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 195, вр. чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 194 КТ, поради налагане на дисциплинарно уволнение за следните три нарушения: 1. при извършена по документи и на терен проверка на 14.09.2021 г. от служители на РДГ - София и ТП „ДГС Сливница“ относно подадени сигнални листове за площи повредени от биотични и абиотични фактори, са допуснати несъответствия в процента на ползване, между действителното състояние на терен и отразеното в сигналните листове. Прието е, че служителят не изпълнява качествено възложената работа и не спазва установените правила; 2. При извършена проверка по повод подадена жалба от И. Г. относно получени дърва за огрев на 23.10.2021 г., било установено, че получените дърва са на недостъпно място и твърде тънки /5-10 см./ при налични на временен склад дърва за огрев с по-голям диаметър, каквото било желанието на получателя. Със своите действия и реплика „не гледай тези дърва те са мои“ и „така става, като ме прескачаш“, служителят принудил И. Г. да отиде да товари дърва за огрев от обект 21742-п, подотдел 122-ю2. При направена договорка, че камиона с натоварената дървесина ще бъде експедиран около 15,00 часа от обект 21742-п, служителят издал превозния билет в 18,39 ч. и по този начин уронил престижа на ТП „ДГС Сливница“. При извършена проверка в информационната система system.iag било установено, че е извършена експедиция от служителя Т., на дървесина от обект 21743-п на 23.10.2021 г., с превозен Билет № 6873/00053/23102021/170158-8F52Н97, на лице от [населено място], което не е включено в списъците на [община], както и в списъците на [община], предоставени на стопанството за доставка на дърва – местно население. Посочено е в заповедта, че с тези си действия е нарушил чл. 71, ал. 8 и ал. 9 от НУРВИДГТ и 3. старши лесничей Е. Т. не представя в срок доклади във връзка с освидетелстване на сечища, видно от доклад с вх. № 10-08-739/29.10.2021 г. от инж. Б. Б. – гл. лесничей. Посочено е в заповедта, че това води до забавяне издаването на позволителни за сеч и извоз, което от своя страна възпрепятства добива, реализацията на дървесина и приходи на стопанството. Прието е, че с тези си действия служителят е извършил нарушения на трудовата дисциплина, неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на други трудови задължения по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, като по време на извършване на нарушенията служителят проявява крайна безкритичност към собственото си поведение, неуважение към установените вътрешни правила на труд и етика. Прието е също, че е налице незачитане на трудовата дисциплина, засягаща добросъвестното изпълнение на задълженията по трудово правоотношение от страна на служителя, многократно опониране на устни заповеди, отправени от заместник-директора на стопанството, както и непридържане към добрия тон и колегиално отношение към другите служители на стопанството. Заповедта е връчена на служителя на 10.11.2021 г. при отказ от негова страна да я получи, което е удостоверено с подписа на трима свидетели, служители в ТП „ДГС Сливница“. В заповедта по отношение на първото нарушение е посочено, че е била извършена проверка по документи и на терен на 14.09.2021 г. от служители на РДГ - София и ТП „ДГС Сливница“, относно подадени сигнални листове за площи повредени от биотични и абиотични фактори, при която било констатирано, че са допуснати несъответствия в процента на ползване, между действителното състояние на терен и отразеното в сигналните листове. В материалите по делото не съдържат доказателства, удостоверяващи, че такава проверка е извършена в действителност, респективно в какво се е изразявала проверката, кои лица са участвали в нея и какво е констатирано. Не са представени и други доказателства, удостоверяващи, че в сигналните листове са допуснати несъответствия, нито пък са представени самите сигнални листове, поради което съдът е приел, че не може да се приеме, че това нарушение е извършено. Касателно второто нарушение въззивният съд е приел, че в заповедта е посочено, че била извършена проверка по случая с подадената жалба от И. Г. от [населено място], относно получаване на дърва за огрев на 23.10.2021 г., но в материалите по делото не се съдържат представени доказателства, че такава проверка е била извършена в действителност, съответно какви са били нейните констатации. Посочено е, че дървата били на недостъпно място и твърде тънки /5-10 см./ при налични на временен склад дърва за огрев с по-голям диаметър. Работодателят не е представил писмени доказателства или други, които да вменяват в задължение на служителя да предоставя дърва за огрев с определен диаметър, за да се приеме, че обратното би съставлявало нарушение на трудовата дисциплина. Видно от представената длъжностна характеристика, такова задължение служителят няма. Като нарушение е посочено и това, че камиона с натоварената дървесина е трябвало да бъде експедиран около 15,00 часа, а служителят издал превозния билет в 18,39 часа. Видно от представената разпечатка от информационната система, удостоверяваща издадените превозни билети, за датата 23.10.2021 г. не са представени никакви данни. По делото е представен доклад от 18.10.2021 г., който касае жалба от управителя на фирма „ТРЕА 2015“ ООД, която жалба не е представена по делото. Комисията е констатирала, че неправилно е определена границата на подотдела от маркиращия лесовъд, поради което се е стигнало до неправомерна сеч в имота на физически лица. Посочено е, че маркиращ лесовът е бил Е. Т., който е бил ръководител на ГСУ „Сливница“, по времето през което е извършено нарушението. Комисията е предложила да се извърши пълна инвентаризация на неправомерно маркираната и усвоена площ. Нарушението нито е конкретизирано в достатъчна степен, за да се прецени каква процедура е била нарушена, съответно как с действията си служителят е уронил престижа на работодателя, нито пък от представените по делото доказателства може да се направи извод, че е извършено от служителя. По отношение на третото нарушение, изразяващо се в това, че старши лесничей Е. Т. не представя в срок доклади във връзка с освидетелстване на сечища, което водело до забавяне издаването на позволителни за сеч и извоз, което от своя страна възпрепятствало добива, реализацията на дървесина и приходи на стопанството, отново не става ясно какви са тези доклади и дали има задължение да ги представя. Прието е, че с тези си действия служителят е извършил нарушения на трудовата дисциплина, неспазване на техническите и технологични правила. В длъжностната характеристика за длъжността „старши лесничей“, обаче не е предвидено задължение за представяне на доклади за освидетелстване на сечища. Съдът е посочил още, че е налице процедурно нарушение – за първите две нарушения са поискани писмени обяснения, но не и за третото нарушение, за което е наказан ищецът, което е самостоятелно отменително основание. На следващо място определеното дисциплинарно наказание – уволнение се явява прекомерно с оглед тежестта на твърдените нарушения, които не са доказани, че са били извършени от служителя. Приел е, че акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение за времето през което същият е останал без работа, също следва да бъдат уважени. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Изпълнени ли са изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, дори и да не е подробно описано нарушението на трудовата дисциплина, в случай че за работника или служителя е било ясно в какво нарушение бива обвиняван, тъй като е запознат с пълната фактическа обстановка по случая, поради наличието на други документи, чието съдържание е доведено до знанието му?“; 2. „Длъжен ли е съдът да изследва пълната фактическа обстановка по делото с оглед преценката дали са спазени изискванията на чл. 195 КТ, или може да изгради преценката си единствено на база заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение?“; 3. „Длъжен ли е съдът да посочи в доклада си по чл. 146 ГПК, че в тежест на работодателя е да докаже, че работникът или служителят е бил наясно с фактическата обстановка, касаеща дисциплинарното производство?“ и 4. „Следва ли, когато на уволнения е дадена възможност да даде обяснения по конкретни твърдения за негови деяния и той не се е възползвал от правото си да даде обяснения, тази липса на обяснения да се тълкува в негова вреда? В този ред на мисли, следва ли когато работника не се е ползвал от правото си да даде обяснения, по жалба че се е отнасял зле с клиент на работодателя, последния да събира допълнителни доказателства по случая?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 177 от 17.06.2014 г. по гр. д. № 7430/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г. на ВКС, IV г. о., определение № 24 от 05.01.2016 г. по гр. д. № 5359/2015 г. на ВКС, III г. о., определение № 444 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 817/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464/2016 г. на ВКС, IV г. о., третият с решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 3189/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 69 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 1742/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 50159 от 14.11.2022 г. по т. д. № 1596/2021 г. на ВКС, I т. о. и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Същите не покриват критерия за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Водещо при преценката за незаконосъобразност на уволнението е виждането на решаващия състав на Окръжен съд – София е, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана съгласно чл. 195 КТ и не може да се извърши проверка за законосъобразност, доколкото не става ясно какво точно е извършено, дали то съставлява неизпълнение на служебно задължение и респективно да се провери дали следва да бъде налагано дисциплинарно наказание. Като самостоятелно основание за отмяна на уволнението е прието, че във връзка с описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание под номер три нарушение на ищеца не са поискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, което е било задължително. Ето защо, не може да се приеме, че въззивният съд се е произнасял в решението в твърдения от касатора в изложението смисъл. Сочените процесуални нарушения във връзка с доклада също не се установяват по делото, нито биха променили виждането на съда за незаконосъобразност на извършеното уволнение. В допълнение касаторът не е аргументирал наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, което в случая не се поддържа и не се установява от настоящия състав. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение