Определение № 529 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. Б. от [населено място], подадена чрез адв. С. С., против въззивно решение № 1260 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1249/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 607 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 4388/2017 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл.128,т.2 КТ срещу „Булминерал“ АД за заплащане солидарно с ответника „ВМ И.“ ЕООД на сумата от 3025.14 щатски долара, съставляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015г., дължими по трудов договор от 15.05.2015 г., и по обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД. Касационна жалба вх. № 24155 от 16.08.2018 г. срещу въззивното решение в останалата му част по отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 858.32 щатски долара, съставляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2015г., дължимо по трудов договор от 29.09.2014 г. и по обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено с определение № 57 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4054/2018 г. на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, потвърдено с определение № 149 от 25.05.2019 г. по ч.гр. д. № 785/2019г. на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна, уважаване на иска и присъждане на разноски. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ „Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл. 199з К., отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатените трудови възнаграждения за службата им на кораба?“; 2/ „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 К. да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“; 3/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“. Счита, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като излага обосновани съображения, а третият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 341/11.11.2011 г. по гр.д. № 992/2010 г. по описа на ВКС, I г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни по касация – „Булминерал“ АД и „ВМ И.“ ЕООД. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съдът констатира, че по данни от Търговския регистър, ответникът по касационната жалба „Булминерал” АД е обявено в несъстоятелност с решение № 150/27.06.2018 г. на Софийски апелативен съд. Назначен е синдик Я. Н. С. от [населено място], ул. „Х. С. № 32, ет.2, ап. 4. Съгласно чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ и чл. 691 ТЗ, синдикът следва да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. Назначеният в производството по несъстоятелността синдик на търговското дружество - ответник по касационната жалба не е участвал в касационното производство, поради което синдика на дружеството следва да бъде конституиран като страна в производството по делото. За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: Р. К. Б. е предявил иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ против „Булминерал“ АД и „ВМ И.“ ЕООД за солидарното им осъждане за заплащане на сума в общ размер 3025.14 щатски долара - неизплатеното му трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015г., в които полагал труд на кораба м/к „Батя“ по силата на сключен на 15.04.2015г. трудов договор между него и „ВМ И.“ ЕООД за изпълнение на длъжността „рулеви на кораба“ и обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД. Съдът е посочил, че страните не спорят относно обстоятелството, че ищецът е престирал труда си; уговореното в договора месечно трудово възнаграждение било в размер на 1500 щ.д., а трудовото правоотношение било прекратено на 15.10.2015 г. По отношение размера на дължимите суми – неизплатено трудово възнаграждение и лихвата за забавено плащане е приета съдебно-счетоводна експертиза. По спорния въпрос между страните дали „Булминерал“ АД като работодател е солидарно отговорен с „ВМ И.“ ЕООД,т.е. приложима ли е нормата на чл.123а,ал.3 КТ съдът е посочил,позовавайки се на разпоредбата на чл.121 ЗЗД, че солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорено, а по пътя на тълкуване на закона не би могло да се направи извод за наличието й, респективно в настоящия случай тълкувайки волята на страните по договора. С оглед представените по делото договори от 7.05.2013 г. между „Ш. лоджистик”С.А и „Булминерал“ АД за предоставяне за ползване на кораба”Батя” и за мениджмънт на кораба между „Ш. лоджистик”С.А и „ВМ И.“ ЕООД, съдът е приел, че корабопритежател на кораба „Батя“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 К. е „Ш. Л. С.А.“, а„ВМ И.“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на „Ш. Л. С.А. Позовавайки се на легалните дефиниции в К. на понятията „корабособственик” и „корабопритежател”, както и на разпоредбата на чл.199ж К. съдът е приел,че наемателят комплектова кораба с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър и всички разходи свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа са за негова сметка,поради което „Булминерал“ АД не е солидарно отговорен с работодателя „ВМ И.“ ЕООД за заплащане на претендираните суми. Не са налице основания за приложението на чл. 199 з К. за ангажиране отговорността на „Булминерал”АД. Приел е за недоказано твърдението за наличие на симулация при реализирането на втория договор за беърбоут чартър между „Ш. Л. С.А“ и „Булминерал“ АД. С тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД против „Булминерал“ АД са отхвърлени. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Той не е обуславящ изхода на делото, респективно не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос се отнася до правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 К. и корабът е плавал под българско знаме и отговаря на изискванията за общо основание. Същият не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Третият въпрос относно задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните също е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.