Определение № 305 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.391/25.04.18 по г.д.№.6/18г. на Върховния касационен съд, ІV ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на Ц. П. С. в частта, с която се атакува решение на Софийски градски съд от 1.08.17 по г.д.№.5747/17 за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.128 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.128 т.2 КТ за заплащане на суми както следва: 392лв. нощен труд за периода 6.07.09-16.03.11, 500лв. обещетение за неползван отпуск 2010г.-2011г., 400лв. трудово възнаграждение за м.02.2011г. Постъпила е частна жалба от Ц. С., в която се твърди, че неправилно касационната жалба е оставена без разглеждане. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК /редакция до изм.ДВ бр.86/17 (настояща редакция чл.280 ал.3 т.1 ГПК)/ не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. При искове, предявени в условията на обективно и субективно съединяване, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. В случая е налице субективно съединяване на искове по чл.128 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.128 т.2 КТ. Претендира се заплащане съответно на 392лв., 500лв., 400лв. - като всеки от исковете безспорно е за сума, по-малка от законоустановения минимум от 5000лв. Предвид изложеното въззивното решеине в тази част е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК не може да бъде обжалвано с касационна жалба. При тези обстоятелства частната жалба срещу атакуваното определение на тричленния състав на ВКС е неоснователна, респективно правилно и законосъобразно касационната жалба е била оставена без разглеждане. В рамките на настоящото производство не може да бъде изследвана законосъобразността на определение №.391/25.04.18г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение от 1.08.17 по г.д.№.5747/17 на СГС, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,