Определение № 1481 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5688/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. д. на МВР – Т., представлявана от директора Г. Н., приподписана от юрисконсулт Л. Ж., против въззивното решение № 80 от 9 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 153 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2014 г., с което е отменено решение № 279 от 30 май 2014 г., постановено по гр.д. № 245 по описа на районния съд в гр. Търговище за 2014 г. и вместо него е отменена заповед на директора на ОДМВР Т. за прекратяване на трудовото правоотношение с Н. А. Т. от [населено място], Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор” към РУ „П” О., дирекцията е осъдена да й заплати обезщетение от 4460,10 лева за оставането й без работа, и е извършено прихващане със сумата 650,87 лева, изплатени на основание чл. 220, ал. 2 КТ. В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като се е произнесъл по това дали в подбора са били включени всички служители на съответната длъжност, като този въпрос не е бил спорен според въззивната жалба, в която се оспорват изводите на първата инстанция за несъответствие на оценките и действително притежаваната от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на работата, незаконосъобразност на въведен критерий, необсъждане на всички събрани доказателства и пр. Поддържа се още, че правилно подборът е бил извършен само измежду служителите на РУП О., тъй като то е самостоятелно структурно звено. Заявено е, че след изрично изявление на ищцата, че поддържа иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ само за сумата от 2601,73 лева, въззивният съд е присъдил обезщетение от 4460,10 лева, и неправилно са ценени данните за оставането на ищцата без работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата Н. А. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. И., в отговор на касационната жалба изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема извършения подбор измежду четирима служители, заемали длъжността „системен оператор” в управлението в [населено място], за неправилен, тъй като качеството на работодател притежава о. д. на МВР – щатът на дирекцията е един общ за всички служби и отдели, както и за районните управления към дирекцията, като управленията нямат икономическа и правна самостоятелност. Посочено е, че в системата на ОДМВР Т. работят по щат 43 системни оператора със сходни и еднакви трудови функции, като изрично в заповедта на министъра се определя да се съкратят 8 от тях, поради което подборът е следвало да бъде извършен между всички 43 служители, независимо от мястото на изпълнение на трудовите им функции в рамките на предприятието-работодател. По оплакването на ищцата, че критериите за подбор са неправилно определени, съдът е счел подобна преценка извън неговите правомощия и въпрос на целесъобразност пред работодателя. К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение по обусловилия изхода на спора въпрос може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението на чл. 269, изр. второ ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид задължителното тълкуване, дадено от ВКС в тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 1. Останалите два въпроса не обосновават допускането на касационното обжалване. Поставя се въпросът длъжен ли е работодателят да включи в подбора по чл. 329 КТ всички служители в дирекцията, работещи на длъжност, от която се съкращава щатна бройка, или следва да включи само тези, изпълняващи такава длъжност в съответното обособено структурно звено на дирекцията, в което се извършва съкращението. Разрешението на въззивния съд се е основало освен на заключението за липсата на структурна обособеност по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ на районното полицейско управление, още и на заповедта на министъра на вътрешните работи за съкращаване на 8 щатни бройки от съответната длъжност за ОДМВР Т.. Следователно правният въпрос е по възможността работодателят да реши в рамките на определената обща бройка за съкращаване как да разпредели съответната бройка по отделните звена в рамките на съответното ОДМВР, който не е поставен, поради което допускането на касационното обжалване не се иска по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Същият е изводът и за другия правен въпрос – представлява ли районното управление самостоятелно обособена организационна единица в цялостната структура на областната дирекция и може ли да се приеме, че не е такава само поради факта, че неговият щат е включен в общия щат на областната дирекция. Въпросът е поставен по един от изводите на въззивния съд, без да се адресира и другата част от съображенията в обжалваното решение, поради което и в този случай допускането на касационното обжалване не е обосновано. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 120 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение