Определение № 50068 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Фокс Лазер“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Л., чрез адв. П. С., против въззивно решение № 736/06.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 9550/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.04.2021 г. по гр. д. № 33897/2020 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата Х. Т. С., извършено със заповед № 63 от 08.06.2020 г. на управителя на „Фокс Лазер“ ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и ответникът е осъден да заплати на ищцата по искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 100,83 лв. – неизплатена част от трудово възнаграждение за м. май 2020 г., сумата от 422,40 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. – 5 дни, сумата от 760,32 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. – 9 дни и сумата от 4561,92 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1000 лв.; ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 662,48 лв. – държавна такса и възнаграждение за вещо лице. С въззивното решение са присъдени и съдебно деловодни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Изплащането на трудовото възнаграждение в гарантирания минимум по чл. 245, ал. 1 КТ и съобразно условията на ал. 2 представлява ли „забавяне в плащането“ по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ?“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Х. Т. С., подаден чрез адв. П. С., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е частично процесуално недопустима. Въззивното решение, в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Нормата предвижда необжалваемост на въззивни решения по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5000 лв. Решението на окръжния съд е постановено по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на претенциите под 5000 лв., поради което в тази част е необжалваемо пред ВКС,а касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба е процесуално допустима в останалата част, а именно по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като въззивно решение подлежи на касационно обжалване и касационната жалба е подадена в законния срок. По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Мениджър проекти“, при пълно работно време и с основно трудово възнаграждение от 1980 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател и право на платен годишен отпуск от 20 работни дни съгласно чл. 155 КТ. Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор бил 90 дни. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е изложил, че дължимото трудово възнаграждение на ищцата за м. март 2020 г. не е било изплатено изцяло от работодателя, т. е. фактически е налице основанието, посочено в едностранното писмено изявление на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с едностранно изявление на ищцата, считано от 29.05.2020 г., когато последното е достигнало до работодателя. Едностранното писмено изявление на ищцата, което е първо по време /по делото нито се твърди, нито се установява ищцата да е злоупотребила с правото си да прекрати договора/, води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение от момента на получаването му от работодателя, поради което и то не е могло да бъде прекратено отново с процесната заповед № 63 от 08.06.2020 г. на управителя на ответното дружество. Извършеното с нея уволнение се явява незаконосъобразно, тъй като към датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ – 09.06.2020 г. трудовото правоотношение между страните не е съществувало – то е било надлежно прекратено по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,поради което ищцата не е била длъжна да се явява на работа. Константна е практиката на ВКС /решение № 495/03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 145/07.06.2012 г. по гр. д. № 1247/2011 г. на ВКС, III г. о./ по поставения в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос за приложението на чл. 245, ал. 1 КТ във връзка с чл.327,ал.1,т.2 КТ,която се споделя напълно от настоящия състав и според която правната норма на чл. 327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ. При наличие на данни, че на ищцата не е било заплатено изцяло дължимото възнаграждение за м. март 2020 г. решението на въззивния съд се явява постановено изцяло в съответствие с постоянната практика. Наличието на съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване изключва поддържаното от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.