Определение № 2385 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. П. К., срещу разпореждане № 283 от 16.03.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 703/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е върната касационната му жалба срещу решение № 38 от 01.02.2023 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Посочва, че цената на предявените от него искове надвишава сумата от 5000 лв., поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Ким Груп 71“ ООД. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните: За да върне касационната жалба на К. К. срещу решение № 38 от 01.02.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 703/2022 г., Пазарджишкият окръжен съд е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, тъй като трите обективно и кумулативно съединени искове са с цена под 5000 лв. Разпореждането е частично неправилно. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Ищецът К. К. е предявил следните искове, след уточненията на исковата си молба: иск за установяване на трудово правоотношение между страните, иск за сумата от 5024,78 лв., незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2019 г.; за сумата от 4997,50 лв., представляваща командировъчни пари за престиран труд за 73 работни дни извън България и на територията на ЕС; за сумата от 684,50 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Неправилно въззивният съд е приел, че цената на иска по чл. 128 КТ за неплатено трудово възнаграждение е под 5000 лв. В случая К. К. е предявил срещу ответното дружество иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 5024,78 лв. /пет хиляди и двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ за м. ноември и декември 2019 г. В решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като решението е потвърдено с въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд. С оглед на това разпореждането на въззивния съд в частта, с която е върната касационната жалба на К. К. срещу решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.128 КТ за незаплатено трудово възнаграждение, следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на същия съд за нейното администриране. По отношение на въззивното решение в останалата част по исковете по чл.357 КТ, по чл.215 и чл.224, ал. 1 КТ, които касаят трудов спор, извън тези по чл.344 КТ и са за суми под 5 000лв. и законоустановения минимум за допускане до касационно обжалване с оглед на чл.280, ал.3, т.3 ГПК, разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба в тази част е правилно. Само за пълнота следва да се посочи, че те не са обусловени и свързани с иска по чл. 128 КТ. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане на Окръжен съд-Пазарджик следва да бъде частично отменено. Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,