Определение № 1159 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3320/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв.А. М. от АК- В. срещу решение № 1 от 31.01.13г.по в.гр.дело № 581/12г.на Окръжен съд - Видин,с което е потвърдено решение № 429 по гр.дело № 560/12г.на Районен съд- Видин.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от А. Л. М..В приложеното изложение се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 2/8.03.12г.на управителя на [фирма],с която е прекратен трудовия договор на А. Л. М. от длъжност”ръководител отдел в чистотата” на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ- поради дисциплинарно уволнение,е незаконосъобразна,тъй като са нарушени императивните разпоредби на чл.195 ал.1 КТ и на чл.193 ал.1 КТ. Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.Поставеният от касатора въпрос: изискването на чл.195 КТ счита ли се изпълнено в случай,че заповедта за уволнение се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя,който е доведен до знанието на работника или служителя не е от значение за изхода на делото,тъй като в атакуваната заповед липсва препращане към друг акт на работодателя.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора, касационно обжалване не следва да се допуска. На въпроса :изпълнено ли е изискването на чл.195 КТ,когато в заповедта за наказание не са записани точни дати на нарушението е даден отговор в самата разпоредба,която правилно е приложена от въззивния съд. Въпросът: изпълнено ли е изискването на чл.193 ал.1 КТ когато обясненията на работника са поискани от трето лице,което да ги е предало на работодателя,не е разрешаван от въззивния съд.Решаващият извод на съда, за да приеме,че е нарушена разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ,е че от представения протокол към уволнителната заповед е видно,че към момента на снемане на устните обяснения от служителя дисциплинарнонаказващият орган не бил уточнил нарушенията от обективна и субективна страна,които да очертаят спорния предмет и да му дадат възможност да се защити ефективно. С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.