Определение № 334 от 11.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 170/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. академия против решение № 6897 от 17.10.2017 г., постановено по гр.д. № 4432 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 21773 от 23.12.2016 г. по гр.д. № 4559 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, 68 състав, за отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на заповед № 1820 от 04.12.2015 г. на началника на В. академия за прекратяване на трудовото правоотношение с Р. И. И. на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да заплати 4 328.88 лева обезщетение за оставането и без работа за периода от 14.01.2016 г. до 14.07. 2016 г. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси: 1/След като списъкът по чл. 315 от КТ се съставя ежегодно и се изпраща до 14 февруари на съответната година в териториалните поделения на Агенция по заетостта, длъжен ли е работодателят да актуализира този списък във всеки случай на преосвидетелстване на работниците/служителите, включени в него, настъпило след 14 февруари на съответната година? 2/ Допустимо ли е решаващият съд да основава извода си за наличие на подходящо място за трудоустрояване на ищцата единствено върху липсата на данни за преосвидетелстване на лицата, включени в списъка по чл. 315 от КТ? 3/ Когато работник или служител не може да изпълнява възложената му работа поради болест, длъжен ли е работодателят да запази трудовото му правоотношение и да натовари останалите работници и служители и с неговите нощни смени? Длъжен ли е работодателят да му предлага единствено работа, съобразена с неговия образователен ценз? 4/ Когато процедурата по преосвидетелстване на работник/служител, включен със списъка по чл. 315 от КТ все още не е приключила, но междувременно срокът на трудоустрояването му е изтекъл, означава ли това, че мястото му в посочения списък е свободно и може да бъде заето от друг трудоустроен работник/служител? Ответникът по жалбата Р. И. И. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 800 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: По силата на трудов договор от 14.04.1992 г., ищцата Р. И. И. заемала длъжността „главен експерт“ в сектор „НАТО и международна интеграция“ във Военно-медицинска академия с пълен работен ден без сменен режим и полагане на нощен труд. Съгласно експертно решение на ТЕЛК № 1512 от 18.06.2014 г. след преосвидетелстване на ищцата е определена общо 54 % трайно намалена работоспособност за срок от три години–до 01.06.2017 г. В решението е прието, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност „главен експерт“, а като противопоказно условие на труд е посочено психофизическо пренапрежение. След съкращаване на сектор „НАТО и международна интеграция“ с допълнително споразумение от 07.07.2015 г. страните се съгласили, че считано от 01.07.2015 г. ищцата ще заема длъжността „главен специалист“ в секция „Медицинска канцелария“, Консултативно приемно отделение, на пълно работно време от 8 часа, която длъжност предполагала работа на смени– първа, втора и нощна с 12-часови дневни и нощни дежурства. На 27.8.2015 г. ищцата е подала молба до работодателя да не полага нощен труд. Заради тази молба и след отправено запитване от работодателя е постановено ЕР на ТЕЛК № 1913 от 29.09.2015 г., съгласно което с оглед водещата и диагноза– ревматична аортна инсуфициенция, ищцата не може да изпълнява длъжността „главен специалист“ в посочената секция при сменен режим на работа и нощен труд. На 21.10.2015 г. Комисията по трудоустрояване при работодателя е взела решение на ищцата да бъде предложено трудоустрояване на длъжността „машинен оператор, пералня“. На 23.10.2015 г. ищцата отказала да приеме това предложение, тъй като не може да извършва тежка физическа работа и длъжността не отговаря на образователния й ценз, а също и на противопоказанията, дадени от ТЕЛК. По ново запитване от работодателя ТЕЛК се е произнесла с експертно решение № 2378 от 18.11.2015 г., според което ищцата не може да изпълнява длъжността „машинен оператор, перач“, тъй като длъжността е свързана с голямо физическо натоварване, противопоказно за заболяването. Поради това решение на ТЕЛК и липсата на друга свободна подходяща работа за здравословното състояние и квалификацията на ищцата с протокол от 04.12.2015 г. Комисията по трудоустрояване е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с Р. И.. Ето защо със заповед № 1820 от 04.12.2015 г. на началника на Военно-медицинска академия, връчена на 14.01.2016 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. При тези обстоятелства въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа са били уважени. Изложил е съображения, че е доказана първата необходима предпоставка за прилагане на посоченото в чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ основание за уволнение- невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания. Тази невъзможност е обоснована с експертно решение на ТЕЛК от 29.09.2015 г., според което ищцата не може да изпълнява длъжността „главен специалист“ при сменен режим на работа и нощен труд. Приел е, че работодателят няма задължение да промени създадената от него организация на труда, като съобрази предписанията на ТЕЛК и осигури на ищцата възможност да работи само дневна смяна. За недоказана обаче е счетена втората предпоставка за упражняване на това основание за уволнение– липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. За да достигне до този извод, съдът е разсъждавал върху съдържанието на представения от работодателя е списък по чл. 315 КТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., и е достигнал до извода, че не са ангажирани доказателства дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните (14.01.2016 г.) е имало незаети работни места по списъка, подходящи за трудоустроени. Според въззивния съд е възможно такива места да са били свободни, тъй като за част от лицата е посочен срок на експертно решение на ТЕЛК, изтекъл преди 2015 г., а за друга част – през 2015 г. Същите срокове на решенията на ТЕЛК са посочени и в представена от ответника справка. Според посоченото в тази справка и при липса на данни за преосвидетелстване на лицата от ТЕЛК, при работодателя е имало длъжности по списъка, подходящи за трудоустрояване на ищцата с оглед предвиденото за тях работно време без сменен режим на работа и без полагане на нощен труд. Поради това съдът е приложил неблагоприятните последици на правилото за разпределяне на доказателствена тежест и е приел, че работодателят е имал други длъжности, подходящи за здравословното състояние на ищцата, които не са и били предложени. При тези мотиви на въззивния съд отговорът на третия въпрос на касатора не е обусловил изхода на спора. Съдът е признал наличието на първата предпоставка за упражняване на уволнителното основание- невъзможност служителката да запази същата длъжност заради здравни противопоказания. Образователният ценз на ищцата не е обсъждан и не е прието, че работодателят следва да натовари другите работници и служители с работата на трудоустроения служител. Ето защо по третия въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска. Решаващият извод на въззивния съд за евентуалното наличие на свободни места, подходящи за трудоустрояване, почива на съдържанието на списъка по чл.315 от КТ и на вероятността при изтекли срокове за трудоустрояване на включените в него работници или служители техните места да са освободени. В този смисъл са и поставените от касатора първи, втори и четвърти въпрос, които са от значение за изхода на спора. Въпросите касаят начина, по който се освобождават работни места в списъка по чл.315 от КТ и установяването на свободните работни места от съда, разглеждащ законността на уволнението на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Този принципен проблем не е разрешен в съдебната практика на ВКС и е свързан със законността на основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Ето защо, с оглед точното прилагане на тези две разпоредби и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по първия, втория и четвъртия въпрос на касатора. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение