Определение № 1956 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Холидей и Райзен“ ЕООД, чрез адв. Е. Д., против въззивно решение № 219/31.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което след частична отмяна в една част и потвърждаване в останалата на решение № 108/25.01.2023 г. по гр. д. № 5940/ 2022 г. на Районен съд – Плевен, са уважени предявените от Р. Ц. Т. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник офис организатор с материална отговорност“, в отдел (място на работа) офис [населено място]; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 02.10.2022 г. – 02.04.2023 г. в размер на сумата 4 643,40 лв. По съединения иск по чл.128, вр. чл. 242 КТ дружеството е осъдено да заплати на служителката сумата 773,90 лева – неизплатено трудово възнаграждение за м. септември 2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си касаторът се позовава на селективното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са доводи, че с обжалваната от ищцата заповед № 017/01.10.2022 г. не е прекратено трудовото й правоотношение, а с нея само е констатирано извършеното уволнение с предходна заповед № 130/30.06.2022 г., която не е въведена като основание на исковата й претенция. Ответната страна по жалбата Р. Т., чрез адв. А. Д., е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 128, вр. чл. 242 КТ – за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение в претендирания размер от 773,90 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, за този вид искове минималният праг за достъп до касационен контрол е цена на претенцията над 5 000 лв. В случая, искът е с цена под посочения размер, поради което касационната жалба в тази си част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата част, имаща за предмет исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т.3 КТ, жалбата е процесуално допустима. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността „сътрудник офис организатор“ за офис [населено място]. Със заповед № 130/30.06.2022 г. работодателят е отправил до служителката 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Със заповед № 017/ 01.10.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р. Т., считано от 02.10.2022 г. Въззивният съд е посочил, че с исковата си молба ищцата е поискала отмяна на уволнението, извършено със заповедта от 01.10.2022 г., като с първоинстанционното решение е прието за незаконно уволнението, извършено със заповед от 30.06.2022 г., респ. със заповед от 01.10.2022 г. С въззивното решение е прието, че посочването от районния съд и на заповедта от 30.06.2022 г. не е произнасяне „плюс петитум“, тъй като въпросът за прекратяване на трудовото правоотношение е правен въпрос, по който съдът се произнася задължително при разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Правоотношението се счита прекратено с осъществяването на фактическия състав, предвиден в закона за съответното основание. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, когато прекратяването е с предизвестие, то с изтичането на неговия срок правоотношението е прекратено. В случая, работодателят е издал две заповеди – с тази от 30.06.2022 г. е дал 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; а с последващата заповед от 01.10.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на избраното основание, считано от 02.10.2022 г. В хода на производството ответникът е признал, че е допуснал техническа грешка при посочване на датата, от когато следва да се счита прекратен трудовият договор. Въззивният съд е посочил, че никоя от заповедите не установява фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - да са променени изискванията за образование и/или професионална квалификация, на които служителят да не отговаря, което обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението. Прието е още, че заповедта от 01.10.2022 г. е издадена след изтичане срока на предизвестието и след като правоотношението е било прекратено, поради което е без предмет. В заключение е направен извод, че претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са изцяло основателни. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за селектиране на жалбата. В практиката на ВКС е изяснено, че като селективно основание, понятието „очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която предпоставя особено тежък порок на обжалвания акт, установим пряко от съдържанието на изложените мотиви. В тези случаи се касае за видимо тежко нарушение по приложението на материалния закон, нарушение на основни принципи и съдопроизводствени правила на гражданския процес, или явна необоснованост. В случая, аргументацията на жалбоподателя в изложението му не обосновава наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него, без да е необходимо да се извършва проверка по съществото на спора и приетото от съда. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. Следва да се посочи, че оплакванията на страната, касаещи произнасяне на съда извън предмета на спора, с който е бил сезиран, са относими към евентуална недопустимост на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Това основание за допускане на касационния контрол не е налице. Изложените доводи, че съдът се е произнесъл „плюс петитум“, респ. по „непредявен иск за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 130/30.06.2022 г.“, а с петитума на исковата молба е поискано отмяна на уволнението, извършено със заповед № 017/01.10.2022 г., не обуславят вероятност обжалваното решение да е недопустимо. В случая, предмет на производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е дали работодателят е упражнил законосъобразно правото си едностранно, след отправено до служителката 3-месечно предизвестие, да прекрати трудовото правоотношение с нея на избраното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по този иск в рамките на поисканата от ищцата защита срещу незаконното уволнение. Следва да се посочи, че безпротиворечиво в практиката на ВКС е изяснено, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако след изтичане на предизвестието, работодателят е издал и други актове, те могат да имат констативен характер за прекратеното трудово правоотношение, или ще са без правно значение, ако въвеждат други основания за прекратяване на трудовия договор. Освен това, в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, моментът на прекратяване на трудовия договор с предизвестие (чл. 326, чл. 328 и чл. 334 КТ) настъпва с изтичането на последния ден от срока на предизвестието. В случая, дори да се приеме, че тримесечният срок на даденото на ищцата предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ е започнал да тече още от 30.06.2022 г. (а не от 01.07.2022 г., съгласно изрично предвиденото в чл. 326, ал. 4 КТ), то той би изтекъл на 30.09.2022 г., като трудовото правоотношение ще се счита прекратено от 01.10.2022 г., на която дата е издадена и оспорената заповед № 017/01.10.2022 г., констатираща последиците от упражненото от работодателя право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноските за настоящото производство, което е основателно и доказано за сумата 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение