Определение № 4266 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2596/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. К. против решение № 113/31.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 146/2025г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1368/08.11.2024г., постановено по гр.д. № 340/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по предявените от Д. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] против „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове е призната за незаконосъобразна и отменена Заповед № 207/30.11.2023г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 10 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение; Д. Г. Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Монтьор, релейна защита, автомивка и КиП в Павец /помпено акумулираща водноелектрическа централа/ „Белмекен“, както и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 13082.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.12.2023г. - 31.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2024г. до окончателното плащане на задължението. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е достигнал до извод, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 189 от КТ като не е отчел при определяне на дисциплинарното наказание тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/служителя. Твърди, че високорисковата среда в Павец и отговорната дейност предвид опасностите, произтичащи от естеството на производството – електропроизводство високо напрежение, оправдава въведената нулева толерантност от работодателя към всеки работник, който се явява на работа след употреба на алкохол. Само по себе си явяването на работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения, а с оглед характера на обекта Каскада „Белмекен – Сестримо – Чаира“, част от Павец „Белмекен“ на стратегически за националната сигурност – недопустимо и съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Позовава се, че неправилно съдът е основал изводите си на „Инструкция за временно отстраняване на работници и служители на „НЕК“ ЕАД, въведена на 15.05.2024г., доколкото нарушението, за което на ищеца е наложено наказание е от 10.10.2023г. Към този момент в дружеството не е съществувал приет и утвърден механизъм работодателят да изпраща работника да дава кръвна проба, а проверките се извършвали с изправни и лицензирани уреди за установяване на алкохол в дъха. В отговор на касационната жалба, ответникът изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „Монтьор, релейна защита, автоматика и К и П“ по силата на трудов договор № 235 от 21.07.2008г. в Павец „Белмекен“. От приетите по делото писмени и гласни доказателства приел за установено, че на 10.10.2023г., в 10:23 часа на ищеца била извършена проверка с техническо средство - дрегер - Алкотест 7510, от която в дъха му било установено съдържание на алкохол в издишвания въздух 0.20 промила, без видими белези, че лицето е нетрезво. За извършената проверка бил съставен протокол от 10.10.2023г., в който е посочено, че ищецът е дал обяснения във връзка с резултата от извършената проверка, видно от които е пояснил, че на 09.10.2023г. вечерта бил употребил алкохол по повод на семейно тържество. Изследването с дрегер - Алкотест 7510 било извършено еднократно, като ищецът не е бил изпратен да даде кръвна проба и не са били проверявани повторно показанията на техническото средство. Със Заповед № 2050-13 от 07.07.2020г., без данни за издател, извършването на проверка е било възложено на „Хигитест“ ООД с техническо средство „Алкотест 7510“. На 10.10.2023г. ищецът е бил отстранен от работа от 11:00 часа до 16:30 часа на същия ден поради явяване на работа в нетрезво състояние, което обстоятелство е било отразено в съставения протокол от проверката. След поискани писмени обяснения от ищеца, на 02.11.2023г. Г. е депозирал такова, в което е посочил, че на семейно тържество вечерта на 09.10.2023г. е употребил алкохол, но се е изненадал от резултата от проверката поради това, че според него е почивал около 9 часа през нощта. Посочил е също, че приема лекарство с удължено освобождаване, което има като страничен ефект повишаване на нивото на алкохол в кръвта и времето за разграждането му при употребата на алкохол. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 207 от 30.11.2023г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, издадена въз основа на Заповед № ЧР 01-75 от 30.11.2023г., с която на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ за явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи поради установено наличие на алкохол в дъха, в рамките на дневното работно време на 10.10.2023г. От протокол с резултати от тест за серумни нива на алкохол, издаден на името на Д. Г. Г., приел за установено, че датата на регистрацията и вземането на пробата е извършено на 10.10.2023г. в 14:00:06 ч. в СМДЛ Рамус ООД и резултатът за наличие на алкохол Ethanol е под референтната стойност. От показанията на свидетеля Д. А. М. /колега на ищеца/, въззивният съд приел за установено, че на 10.10.2023г. е била извършена проверката за наличие на алкохол, след която ищецът бил отстранен от работа и свидетелят го закарал с личния си автомобил до [населено място] да даде кръвна проба. Тръгнали от Павец „Белмекен“, който е на 25 км в балкана в 12:30 часа и пристигнали в поликлиниката в [населено място] около 13:00 ч., но от там казали на Г., че не правят проби за алкохол, след което оставил Г. в дома му. Последния споделил, че трябва да отиде до [населено място], за да направи кръвно изследване в оторизирана лаборатория. Свидетелят не е забелязал видими белези, че ищецът е в нетрезво състояние. От показанията на свидетелката И. С. С. /медицински работник в ЦСМП Пазарджик - ФСМП- Белово/, приел за установено, че на 10.10.2023г. Г. се е явил в поликлиниката в [населено място] и поискал да му вземат кръвна проба и да го тестват за наличие на алкохол, но това не било направено, защото кръвна проба за алкохол можело да бъде взета само след протокол, издаден от полицията, какъвто ищецът не представил. Поради това свидетелката го насочила към частна лаборатория в [населено място]. Според свидетелката ищецът не е миришел на алкохол, нито е имал видими признаци на „пиян човек“. От показанията на свидетеля Й. Н. П. приел за установено, че той е извършил проверката с техническо средство дрегер на 10.10.2023г. и било отчетено наличие на алкохол в дъха само на ищеца. Към този момент не е имало нормативно изискване да се прави повторна проверка. Сега имало нова инструкция, в която нещата били променени и било указано, че трябва да се направи втора проверка около 30 мин. след първата. В тази връзка въззивният съд е обсъдил, че съгласно т. 4.6 от Инструкция за временно отстраняване на работници и служители на „НЕК“ ЕАД от работа, в сила от 15.05.2024г., в случаите на явяване в състояние, което не им позволява да изпълняват трудовите си задължения и при употреба на алкохол през работно време, ако техническото средство отчете наличие на алкохол в издишания въздух, се извършва повторен тест не по-късно от 30 минути след първия и ако при този втори тест не се установи наличие на алкохол, лицето се допуска до работа. В исковата молба законосъобразността на заповедта е била оспорена по същество с доводи за липса на допуснато нарушение на трудовата дисциплина, каквото е описано в заповедта; оспорване на валидността на извършената проверка и нейното документиране – без данни за ползвания дрегер и за автора на извършената проверка и неговата правоспособност; без данни за допустими техническа или функционална грешка; липсата на извършена втора контролна проверка и кръвен анализ, както и по доводи за нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание и за несъответност на евентуално допуснатото нарушение на тежестта на наложеното наказание. При тези факти от правна страна въззивният съд е приел, че по делото не е доказано твърдението на работодателя, че работникът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, явявайки се на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения. Съобразил в тази връзка, че за установяване на нарушението по заповед на работодателя е извършена проверка за алкохол с техническо средство – дрегер, чиято изправност не е оспорена. Посочил, че извършената проверка е еднократна, като работодателят нито е повторил теста, за да потвърди първоначалния резултат, нито е изпратил ищеца да даде кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта, за да се потвърди показанието на техническото средство, което приел, че сочи на недобросъвестно упражняване на права и задължения, произтичащи от наличната между страните трудовоправна връзка. Изтъкнал, че ищецът по собствена инициатива е отишъл в медицинско заведение в [населено място], за да направи кръвно изследване и след като такова му е било отказано, е потърсил услугите на частна лаборатория. От показателите на изследването е установил, че стойността на наличие на алкохол Ethanol в кръвта на Г. към 14:00 ч. на 10.10.2023г. e <10 mg/dl при референтна стойност < 30 mg/dl, от което извел правен извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца към посочените дата и час е била по-малко от 0.1 промила. Съобразил, че в т. 5.1 от действащата към момента на проверката Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време, издадена от работодателя, е посочено, че при констатирано количество на алкохол в дъха над 0.1 промила на работника или служителя се съставя протокол, в който се отразява датата, часа, състоянието на лицето и т.н., а лицето, извършило проверката, прави предложение за временно отстраняване от работа на работника или служителя до прекия му ръководител. При наличие на противоречие между показанието на техническото средство – дрегер и резултата от кръвния тест, както и при липса на други относими доказателства, установяващи по несъмнен начин, че към момента на проверката ищецът е бил под влиянието на алкохол над 0.1 промила, достигнал до извод, че не е доказано твърдението на работодателя, че Г. се е явил на работа в състояние, което не му е позволявало да изпълнява служебните си задължения и е поставял в риск собственото си здраве и живот и/или здравето и живота на трети лица. При тези обстоятелства, като му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание обосновал, че работодателят незаконно е уволнил ищеца и уволнението на това основание следва да бъде отменено с произтичащите от това законни последици – възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 6 месеца. В този смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът „Национална електрическа компания“ ЕАД поддържа, че въззивният съд се произнесъл по значими въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Във всички случаи ли на установено наличие на алкохол в организма на работник е налице грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 2 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ ако същият работи в рискова среда?; 2/ Необходимо ли е извършване на изследване за наличие на алкохол в кръвта на работник, при установено такова в дъха с лицензиран уред за измерване, за да е установено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението като явно необосновано и при грубо нарушение на правилата на формалната логика. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Очевидната неправилност касаторът обосновава с довод за неправилно изведен от въззивния съд правен извод, че по делото не е установено извършено от ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради това, че извършената проверка за алкохол е била еднократна – без повторен или кръвен тест. Този извод според касатора въззивният съд е основал на Инструкция за временно отстраняване на работници и служители на „НЕК“ ЕАД, въведена на 15.05.2024г., а нарушението на трудовата дисциплина е извършено от Д. Г. на 10.10.2023г. По естеството си това оплакване е касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради необоснованост, което е различно от въведеното от законодателя в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК разширяване на приложното поле на предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивните актове, включително чрез засилване на служебните правомощия на ВКС при установяването им /със ЗИД на ГПК - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./. В приложното поле на "очевидна неправилност" по чл. 280, ал. 2 от ГПК са включени всички пороци на решението, обуславящи неговата неправилност. Неправилни са въззивните решения, когато са засегнати от порок, който може да бъде подведен под някое от трите основания за касационно обжалване, формулирани в чл. 281, т. 3 от ГПК – "нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост" /Решение № 15 от 6.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на КС/. В практиката си ВКС е дал конкретно тълкуване на понятието „очевидна“ неправилност поради нарушение на материалния закон, като е приел, че такава е налице при нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК. Очевидна неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила приел, че е налице при нарушение на посочените в чл. 5 – 13 от ГПК принципи и изисквания към правораздаването – пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение и др. Очевидна неправилност поради необоснованост е налице при нарушение на правилата на формалната логика, при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. Обжалваното въззивно решение в случая не страда от такъв очевиден порок, установим от самите мотиви на въззивния съдебен акт или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта, поради което самостоятелно основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2 от ГПК не е налице. А проверката на въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК предпоставя положителна преценка от върховната съдебна инстанция за достъп до касационно обжалване. Тази проверка не може да бъде извършена в рамките на настоящата селективна касационна фаза от исковото производство. Следва да се отбележи, че изводите за липсата на доказано тежко нарушение на трудовата дисциплина въззивният съд не е извел от еднократността на извършената проверка за алкохол и от действащата след 15.05.2024г. Инструкция за временно отстраняване на работници и служители на „НЕК“ ЕАД, а от установеното по делото противоречие между резултатите от извършената от работодателя проверка за алкохол с техническо средство – дрегер и от кръвното изследване в СМДЛ Рамус ООД, сочещо наличие на алкохол Ethanol под референтната стойност; от обективираното в съставения протокол от проверката обстоятелство за липсата на видими признаци, че лицето е нетрезво, подкрепено и от събраните по делото непосредствени показания на двама свидетели; от клаузата на т. 5.1 от действащата към момента на проверката Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време, утвърдена от работодателя на 22.04.2019г., предвиждаща недопускане на работника при констатирано количество на алкохол в дъха над 0.1 промила на работника или служителя. Поставеният в изложението първи въпрос – дали всяко установено наличие на алкохол в организма на работник/служител съставлява грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 2 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, ако същият работи в рискова среда – не е решен от въззивния съд. Общозначимо решение, че всяко установено наличие на алкохол в организма на работника съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина – явяване на работа в състояние, което не позволява да изпълнява възложените му задачи, въззивният съд не е извел от фактите по делото, нито такъв правен извод е обусловил изхода на делото. Ето защо по въпроса не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, обуславящо приложно поле на касационното обжалване. Вторият въпрос – необходимо ли е извършване на изследване за наличие на алкохол в кръвта на работник, при установено такова в дъха с лицензиран уред за измерване, за да е установено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ – също не е произнесен от въззивния съд, нито решението по него е обусловило решаващата правна воля на съда и резултата от делото. Въззивният съд не е извел извод, че за да се приеме за доказано допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ е следвало наличието на алкохол в кръвта на работника да се установи непременно с кръвни изследвания, нито че във всички подобни случаи е дължима поредност или степенуване по важност на изследванията за наличие на алкохол в дъха и в кръвта на работника, от неспазването на които да е обусловил липсата на доказано дисциплинарно нарушение в случая – явяване на ищеца на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложени задачи. Ето защо по този въпрос също не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Налице е установена практика на ВКС по въпросите за допустимите средства за доказване на употребата на алкохол и по материалноправния въпрос за значението на употребата на алкохол за безопасността на условията на труд и за способността да се изпълняват трудовите задължения. Съгласно приетото в нея употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в т.ч. признания на страните и свидетелски показания. Употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението обаче е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. И при нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и при това, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол, състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. При преценка на състоянието на работника и дали то не му позволява да изпълнява възложените му задачи, от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Разпоредбата на чл. 126, т. 2 от КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение – за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. В този смисъл Решение № 551 от 15.07.2010г. по гр.д. № 64/2009г. на ВКС, IV ГО; Решение № 52 от 6.03.2019г. по гр.д. № 3636/2018г., IV ГО; Решение № 232 от 31.03.2010г. по гр.д. № 227/2009г., IV ГО. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че състоянието на повлияност от алкохол може да се установява с всички доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания, химични изследвания /когато такива са проведени/ и извънсъдебни признания. Извършил е съвкупна оценка на събраните по делото доказателства /писмени и гласни/, които обсъдил поотделно и в тяхната взаимовръзка. От установените при това факти по делото – при извършена проверка на ищеца с техническо средство – дрегер „Алкотест 7510“ за определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, било установено съдържание на алкохол 0.20 промили. От съставения протокол от проверката, както и от показанията на всички разпитани по делото свидетели приел за установено, че видими признаци, ищецът да е бил в нетрезво състояние не са били налице. Или проява на конкретно отражение на алкохолно повлияване върху способността на ищеца да изпълнява трудовите задължения и за безопасността на условията на труд не е била установена от работодателя. Проверката била еднократна, не е извършена контролна проверка. От извършен 3 часа по-късно кръвен тест за серумни нива на алкохол в СМДЛ „Рамус“ ООД, приел, че концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца е била по-малко от 0.1 промила. При тези противоречиви доказателства относно релевантния факт и действителното количество алкохолно опиянение, при липса на видими белези за отражението му върху състоянието на работника в контекста на изпълняване на възложените му задачи, въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя е било да установи пълно и главно законността на дисциплинарното уволнение. Така достигнал до извод, че работодателят не е доказал нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно, че работникът се е явил в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи поради установено наличие на алкохол в дъха. А съгласно действащата към този момент /10.10.2023г./ вътрешна Инструкция за временно отстраняване от работа, в сила от 25.04.2019г. основание за предложение за временно отстраняване от работа е констатирано количество на алкохол в дъха над 0.1‰ /т. 5.1/. Въззивният съд не е основал решаващите си правни изводи на Инструкцията за временно отстраняване от работа, в сила от 15.05.2024г., а е обсъдил същата единствено в контекста на доказателствата по делото и противоречието в тях относно количеството концентрация на алкохол в кръвта на ищеца и предвиденото в нея изискване за извършване на повторен тест /в т. 4.6/. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, в обжалваното решение не е решен релевантен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради което допълнително основание за приложно поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице. Наличието на установена съдебна практика на ВКС по обуславящите това решение правни въпроси от своя страна изключва наличието на допълнителното основание за достъп до касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито съдът установи друго основание за служебно допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касация има право на поискани и доказани разноски. Претенцията има за предмет платено адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение