Определение № 129 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4070/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. И., подадена чрез адв. С. С., против въззивно решение № 1318/12.07.2018 г. по гр.д. № 1351/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1377/30.03.2018 г. по гр.д. № 4387/2017 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която са отхвърлени обективно съединените му искове срещу „Булминерал“ АД за заплащане солидарно с ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД следните суми: 4001.20 щ.д., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2015 г., 930.66 щ.д., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април 2015 г., 4655.45 щ.д., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г., 4653.52 щ. д., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015 г., 3520 щ.д., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., 1120 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2015 г., както и 1665.89 щ.д., представляваща мораторна лихва за забава върху вземанията в общ размер на 18880.83 щ.д. за периода 23.07.2015 г. до 03.06.2016 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски.. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ „Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл. 199з К., отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатените трудови възнаграждения за службата им на кораба?“; 2/ „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 К. да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“; 3/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“. Счита, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като излага обосновани съображения, а третият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 341/11.11.2011 г. по гр.д. № 992/2010 г. по описа на ВКС, I г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по касация – „Булминерал“ АД. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение. Жалбата е недопустима в частта по иска с правно оснoвание чл. 224, ал. 1 КТ с цена 1 120 щ.д. и лихвата върху главницата – натрупана до подаване на исковата молба в размер на 1665.89 щ.д. и след тази дата до окончателното издължаване. Искът е по трудов спор с цена под 5000 лв. и не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ при претенция за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за определен период, обхващащ няколко месеца, предявеният иск е един. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК размерът на цената на иска по искове за периодични платежи за определено време е сборът на всички платежи. Следователно цената на предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 ГПК е в размер на 17 760, 83 щ.д. и подлежи на касационно обжалване, поради което на касационно обжалване подлежи и обусловения от него акцесорен иск за заплащане на лихва върху вземането за трудово възнаграждение, считано от 23.07.2015 г. до предявяването на исковата молба и след тази датата до окончателното издължаване. За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: Т. С. И. предявил осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ против „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за солидарното им осъждане за заплащане на неизплатеното му трудово възнаграждение за месеците януари 2015 г. и април – юли 2015 г., в които полагал труд на кораба м/к „Батя“ по силата на сключения на 15.04.2015 г. трудов договор между него и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за изпълнение на длъжността „старши помощник капитан“. Съдът е посочил, че страните не спорят относно обстоятелството, че ищецът е престирал труда си; уговореното в договора трудово възнаграждение било в размер на 4 800 евро, а трудовото правоотношение било прекратено по силата на заповед № 343/22.07.2015 г. По отношение размера на дължимите суми е приета съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е установил, че съгласно договор за стандартен беърбоут чартър от 06.01.2012 г., сключен между корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА“, Маршалски острови и „Булминерал“ АД, в периода 06.12.2012 г. – 06.12.2017 г, второто дружество е станало беърбоут чартьор на моторен кораб „Батя“. С договор за пренаемане от 07.05.2013 г. „Булминерал“ АД преотдал моторен кораб „Батя“, плаващ под български флаг, под наем на „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалски острови, за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. Счел е за недоказани оспорванията относно симулативността на договора за подбеърбоут чартър, релевирани от Т. С. И.. Направен е и извод, че дори да се приеме, че договорът е симулативен, то отново не са налице основания за възникване на солидарна отговорност, тъй като такава не е предвидена в закона, а не са и събрани доказателства, че е уговорена.Приел е, че в процесния период м. март – м. април 2015 г. корабопритежател на кораба „Батя“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 К. е „Шипинг Лоджистик С.А.“. Наемателят комплектова кораба с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър и всички разходи свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа са за негова сметка,поради което „Булминерал“ АД не е солидарно отговорен с работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за заплащане на претендираните от Т. С. И. суми. Не са налице основания за приложението на чл. 199 ж и чл. 199 з К.. Посочил е, че наемателят „Шипинг Лоджистик С.А.“ комплектова кораба с екипаж, като търговската му експлоатация се осъществява от наемателя в съответствие с условията на договора за беърбоут чартър и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнагражденията на екипажа са за негова сметка. При преценка на приложените договори от 07.05.2013 г. между „Шипинг Лоджистик С.А“ и „Булминерал“ ООД за предоставяне за ползване на моторен кораб „Батя“ и между „Шипинг Лоджистик С.А.“ и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за мениджмънт на кораба, Окръжен съд - Варна е приел, че трудовият договор на Т. С. И. е сключен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД в качеството му на работодател, а не на мениджър, който при сключването му е действал от свое име, поради което правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата правна сфера.Изрично е посочил, че липсва законова уредба, предвиждаща отговорността между корабния мениджър и корабопритежателя. С тези съображения е потвърдил първостепенното решение, с което искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ против „Булминерал“ АД е отхвърлен. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Той не е обуславящ изхода на делото, респективно не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос се отнася до правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на договор, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 К. и корабът е плавал под българско знаме и отговаря на изискванията за общо основание. Същият не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Третият въпрос относно задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните също е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Разкрива се и претендираната допълнителна предпоставка. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд въззивният съд е длъжен да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, в т.ч. доводите кои доказателства са относими към спора и кои факти приема за установени въз основа на тези доказателства. В обжалваното решение не са обсъдени въведените с въззивната жалба доводи, че в корабният дневник е вписано наименование на корабособственика „Булминерал” АД, комуто е издадено и временното свидетелство за регистрация, че корабът е плавал под българско знаме, както и че вписването в Регистъра на корабите на договора с „Шипинг Лоджистик” С.А. е в нарушение на българското законодателство. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Съобразно гореизложеното касационно обжалване следва да се допусне по втория и третия въпрос от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.