Определение № 2847 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 227/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Софстрой“ АД, чрез адв.К. Д., срещу въззивно решение № 719/08.02.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 8343/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение № 2021780/25.01.2021 г. по гр. д. № 41481/2019 г. на Софийския районен съд, е уважен предявеният от Д. Х. В. против касатора иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 21 600 лв. - неиздължен остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 101 дни за периода 2011 г. – 2016 г.; както и сумата от 846 лв. – лихва за забава от 13.11.2018 г. до 26.03.2019 г., за които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2019 г. по ч.гр.д. № 19051/2019 г. на Софийския районен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) кой месец се приема за ,,предходен“ по смисъла на чл. 177, ал. 1 КТ, при изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, полагащо се на работника/служителя при прекратяване на трудовото правоотношение - месецът, в който е прекратено трудовото правоотношение или предходния на него месец, в който работникът или служителят е имал поне 10 отработени дни; 2) при изчисляване размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, полагащо се на работника/служителя при прекратяване на трудовото правоотношение - има ли значение колко назад във времето може да е „предходния“ месец, чието среднодневно брутно трудово възнаграждение определя размера на дължимото обезщетение; може ли да се вземе „предходен“ месец, който е няколко години назад, преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако поради това, че работникът или служителят е бил в продължителна неработоспособност, не е имало друг месец, с отработени поне 10 дни; 3) от кой момент влиза в сила допълнително споразумение за преназначаване на друга длъжност, съответно увеличаване на месечното трудово възнаграждение, когато същото е сключено и в него се предвижда, че е считано от дата, на която работникът или служителят е във временна неработоспособност; ако 5 години и 4 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение, работникът или служителят няма нито един работен ден, от коя дата се счита, че е влязло в сила допълнителното споразумение, работника/служителя преназначен на новата длъжност и с новото възнаграждение. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е имало сключен трудов договор от 14.11.2007 г., като с допълнително споразумение от 31.05.2011 г. е променена длъжността на ищцата от „директор „развитие и продажби““ на „мениджър „маркетинг и продажби“ и трудовото възнаграждение - в размер на 5 000 лв. Със заповед № 22/26.10.2016 г. трудовото правоотношение на В. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 27.10.2016 г. В заповедта е посочено, че същата има 101 дни неизползван платен годишен отпуск, за който се следва обезщетение в размер на 25 1201,92 лв. По делото не е било спорно, че за периода 31.05.2011 г. – 26.10.2015 г. ищцата е ползвала отпуски за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (основна и допълнителна) е дала заключение, че В. има неизползвани 101 дни платен годишен отпуск в периода от 2011 г. до 2016 г. През м.10.2016 г. служителката има отработени 18 работни дни, като изчислено на тази база, при среднодневно брутно трудово възнаграждение за посочения месец - 249,52 лв., обезщетението възлиза на сумата 25 201,52 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че в случая е налице хипотезата чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ – отлагане на ползването на отпуска, тъй като за изследвания период ищцата е използвала други по вид отпуски (за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на дете). Съгласно чл. 176а, ал. 2 КТ давността за погасяване на правото на платен годишен отпуск е започнала да тече от 01.01.2016 г. и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение 2-годишният срок не е изтекъл. Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. При установеното, че за м.10.2016 г. ищцата има отработени 18 работни дни, то обезщетението за 101 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 25 201,52 лв. След приспадане на изплатеното от работодателя обезщетение от 3 601,92 лв., предявеният иск остава е основателен за сумата от 21 600 лв. С нотариална покана В. е поканила ответното дружество да й заплати процесната сума, като поканата е връчена на 13.11.2018 г. От този момент ответникът е изпаднал в забава, като за периода до 26.03.2019 г. обезщетението за забава възлиза на сумата 846 лв., до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е приет за основателен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. По първите два въпроса практиката на ВКС е безпротиворечива (вж. - решение № 490/28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г., ІV г. о., решение № 665/ 11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г., III г. о., решение № 50037/15.03.2023 г. по гр. д. № 765/2022 г., III г. о., решение № 50089/21.12.2023 г. по гр. д. № 3102/2022 г., III г. о. и др.), че според разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Отклонение от правилото на чл. 228 КТ се съдържа в нормата на чл. 177 КТ за времето на платения годишен отпуск, която се прилага и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224, ал. 1 КТ) по силата на изрично препращане – чл. 224, ал. 2 КТ. В този случай сумата се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, респ. месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за заплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (вж. - решение № 199/19.05.1998 г. по гр. д. № 1138/1997 г. на ВКС, III г. о.). Приетото от въззивната инстанция, че през м.10.2016 г. ищцата има отработени 18 работни дни (т.е. не по-малко от 10 дни) и на тази база следва да се изчисли обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, не е в противоречие с цитираната практика на ВКС. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд и правилността на възприетите изводи касае обосноваността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Последният въпрос в изложението няма претендираното от страната значение – въпросът е фактически, а не правен и поради това не може да обуслови селектирането на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение