Определение № 2967 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3132/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. Езикова гимназия „Васил Карагозов“ гр. Ямбол против решение № 122/28.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 480/2022 г. от състав на Окръжен съд – Ямбол. Страните си оспорват взаимно жалбите, с писмени отговори. С обжалваното решение, съдът е приел, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са основателни, отменил е решението на първоинстанционния съд, с което същите са отхвърлени и е отменил наказанието „дисциплинарно уволнение“, като е присъдил на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа. Приел е, че искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е неоснователен и е потвърдил решението в тази част. Съдът е приел, че не са искани писмени обяснения за част от нарушенията, посочени като основание за налагане на дисциплинарното наказание и на основание чл.193 КТ е приел, че същите не могат да бъдат основание за същото, без да разгледа исковете по същество по отношение на тях, т.е. без да извършва преценка дали са налице. Съдът е приел, че ответникът- работодател, не е установил по делото по пътя на главно и пълно доказване ищецът да е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение на 21.03.2022г., за което му е наложено най- тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът е посочил, че свидетелските показания са твърди общи и неконкретни, отнасящи се в по- голямата им част принципно до работата на ищеца в ответната гимназия и възникналите проблеми по повод на това. Съдът подробно се е мотивирал в тази насока, като е обсъдил подробно дадените и събрани по делото свидетелски показания. Прието е, че дори да се приеме, че ищецът е извършил посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, за което е проведена редовна процедура по чл.193 от КТ, то съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ. Прието е, че отправените към ученика в присъствието на директора и на класния му ръководител реплики, не са били възприети като такива застрашаващи живота и здравето на ученика, като обидни и представляващи тежко дисциплинарно нарушение, тъй като в период от около месец след това ищецът е изпълнявал служебните си задължения и спрямо същия не са били предприети мерки от ръководството на ответната гимназия. По делото освен това не се е установило да са настъпили неблагоприятни последици или възможни такива за работодателя в резултат на соченото в заповедта дисциплинарно нарушение, нито са налице данни за възникване на потенциална опасност за живота и здравето на ученици, вкл. и на ученика. Съдът е отчел и обстоятелството, че на ищеца до този момент не са били налагани дисциплинарни наказания за други нарушения на трудовата дисциплина. Като е взел горното предвид, както и това, че в случая се касае за дисциплинарно нарушение, което на първо място не е доказано, че е извършено, а на следващо място не е тежко по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е несъответно на тежестта на дисциплинарното нарушение. По отношение на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът е заемал длъжността „учител по математика“ в ЕГ „В. К.“ [населено място] въз основа на срочен трудов договор №1 от 17.09.2022г. на основние чл.68, ал.1, т.3 от КТ- за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа, със срок до завръщането на титуляра, но не по- късно от 30.06.2022г. След изтичането на този срок, а именно считано от 30.06.2022г. ищецът не е носител на потестативното право за възстановяване на работа и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност се явява неоснователен и решението на първата инстанция в тази му част е прието, че следва да бъде потвърдено, макар и по съображения, различни от изложените от районния съд. По изложението на касационните основания към касационната жалба на ищеца-касатор. Сочи се правен въпрос, длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за действителността на уговорките в трудовия договори неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение. Сочи се противоречие с приетото с т.р.№ 1/2020 г.на ОСГТК на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Това е тълкуването, дадено с посоченото по-горе тълкувателно решение. В случая, обосновката на твърдението на ищеца в изложението не води до извод за нарушение на императивна правна норма при сключването на трудовия договор, като в случая не е допуснато противоречие с практиката на ВКС, като в случая съдът е бил ограничен от диспозитивното начало, в каквато насока е и постановеното тълкувателно решение. По изложението на касационните основания към касационната жалба на ответника-касатор. Сочат се два правни въпроса. Първи въпрос е, при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение от лице на длъжност „Учител“, трябва ли да се вземат предвид настъпилите, както и потенциалните вреди както за работодателя, така и за учениците, предвид посочената в изложението специфична дейност и трудови функции на учителя. Съдът не е отрекъл с решението си необходимостта да се вземат предвид тези обстоятелства, но е приел, че такива вреди не са настъпили, както и че липсват вероятност да настъпят евентуални подобни вреди. Обосновката на въпроса е свързан с възприетата от съда фактическа обстановка, която не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство по чл.288 ГПК, както и да обоснове допустимост на касационното обжалване по така поставения правен въпрос. Втория въпрос е свързан с допуснати други нарушения от страна на ищеца, които не са мотивирали издаването на заповедта и следва ли те да се вземат предвид при определяне на тежестта на дисциплинарното наказание. Съдът е приел, че относно посочените останали нарушения в заповедта не е искано писмено обяснение и на основание разпоредбата на чл.193 ГПК не е разгледал и направил изводи относно тяхното съществуване. Така поставения правен въпрос е неотносим към производството, доколкото съдът не е обсъдил други нарушения по същество, т.е. дали са осъществени или не, поради което не е налице соченото касационно основание по допустимостта на обжалването. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ищеца-касатор следва да се присъди сумата 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение за осъществена защита по касационната жалба на ответника – касатор. Водим от горното, състава на ВКС