Определение № 521 от 02.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2010 г.

Производството по делото беше спряно с определение без номер от 21 юли 2011 г. до постановяване на решение по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК. С оглед постановяване на ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, производството по делото следва да се възобнови. Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. на о., м. и н., чрез държавния експерт-юрист Д. Г., против въззивното решение № 2487 от 20 май 2010 г., постановено по гр.д. № 2105 по описа на Софийския градски съд за 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 28 март 2007 г., постановено по гр.д. № 15024 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. за признаване за незаконно на дисциплинарното уволнение на К. Т. Ч. от [населено място], сторено със заповед на М. на о. и н. от 24 октомври 2001 г., Ч. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност директор на С. “П. К. Я.” [населено място] и касаторът е осъден да заплати разноски по делото. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото оспорваната заповед е достатъчно конкретна и съдържа подробна обстоятелствена част, отговаряща на изискванията на чл. 195 КТ, обоснована е с извършена проверка от комисия, съставена от представители на работодателя и на регионалния инспекторат по образованието в [населено място], при съставен констативен протокол, както и на ревизионен акт на ТУ Д. Б.; не е спорно, че и двата документа са доведени до знанието на ищцата и са неразделна част от заповедта, поради което общата констатация на съда, че в заповедта липсва точна индивидуализация на извършените нарушения, което лишавало ищцата от възможността да осъществи адекватна защита на трудовите си права, е абсолютно необоснована; съдът лишава работодателя от възможността да докаже законосъобразността на заповедта си чрез констатациите на вещи лица и представените във въззивната инстанция доказателства, след като приема, че някои от нарушенията не са индивидуализирани и наложеното за тях дисциплинарно наказание е незаконосъобразно; тежестта на допуснатите нарушения следва да се преценява с оглед длъжността, която е заемала ищцата – директор на държавно училище, който съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на управляваното от него училище. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” в случай, че в заповедта не са индивидуализирани някои от допуснатите нарушения и времето на извършването им, но има позоваване на констативен протокол и ревизионен акт, в които всички нарушения са подробно описани. Сочи се решение № 1624 по гр.д. № 1153 на ІІІ ГО за 2003 г. Срещу същото решение в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба, е постъпила и касационна жалба от С. „П. К. Я.” [населено място], представлявано от директора М. Ч., чрез процесуалния му представител адв. Роза О.. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение неправилно са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ – при нарушение на материалния закон е прието, че нарушенията, извършени от ищцата, не са индивидуализирани и не обосновават дисциплинарно наказание; нарушенията в множеството си са доказани и обосновават тежестта на уволнението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за индивидуализацията на нарушенията на трудовата дисциплина, адекватността на наложеното наказание и наказването при множество нарушения на трудовата дисциплина. Доказателства за задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се представят. Ответницата К. Т. Ч. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Надежда Г., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приел, че наказаният служител е запознат с документите, към които препраща атакуваната заповед и съдържанието им е част от мотивите на заповедта за наказание; прието е, че част от описаните в заповедта нарушения не са индивидуализирани - уточнени като факти и в какво се изразява бездействието на ищцата, не е посочен моментът на нарушението, не е посочен размер на начислявани основни заплати, кога са проведени съответните изпити, кои са участниците в изпитите, кога и от кого е полаган извънреден труд, на кого е изплащан извънреден труд; за защита на съдържанието на заповедта не могат да се събират доказателства в съдебното производство, поради което правото за налагане на дисциплинарно наказание е упражнено незаконосъобразно и спорът по същество не може да се разгледа и не следва да се обсъждат констатациите на трите вещи лица и представените пред въззивния съд доказателства; след като в една част от атакуваната заповед не са посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, съдът не може да провери и при нарочен довод за това, искани ли са обяснения във връзка с тях от ищцата във връзка с процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; за нарушенията, извън приетите за неиндивидуализирани, изброени в т. 8 до т. 12 вкл. нарушения, не са искани обяснения от ищцата, тъй като тези нарушения не фигурират в констативния протокол, по обстоятелствата от който са искани обяснения; наказанието е наложено в съответния срок и към момента на връчване на заповедта издателят е получил разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с ползвания от нея отпуск; не е проведено пълно доказване какви са били вменените с длъжностна характеристика трудови задължения като директор; наложеното наказание във връзка със закупения мобилен телефон, без за това да има предвидени финанси в бюджета, не е съобразено с тежестта на нарушението, а и закупеният телефонен апарат се съхранява при директора на училището; ищцата не е ангажирала доказателства за оставането си без работа; жалбата на ответното училище, конституирано в изпълнение на указанията на ВКС, е недопустима, тъй като този ответник не е страна по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. К. съд намира, че са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, поради вероятността атакуваното решение да е недопустимо. За касационното обжалване касаторите дължат по 30 лева. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение