Определение № 477 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3738/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Р., приподписана от адв.Ч., срещу въззивно решение № 63 от 26.04.2021 г. по в. гр. д. № 97/2021 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 04.02.2021 г. по гр.д.№1305/2020г. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. П. Р. против „Биовет“ АД – клон Р., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отменяне на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед № 6/21.07.2020 г. и заповед №54 от 22.07.2020г. на управителя на „Биовет“ АД, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „оператор енергийни съоръжения“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3960 лева за оставането му без работа поради уволнението. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост– основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1./ „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, и следва ли когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това“ – твърди се противоречие с решение № 17 от 3.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 836/2017 г., II г. о., ГК; решение № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., ГК; решение № 388 от 17.10.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1975/2010 год. на IV г. о., изразяващо се в това, че съдът не е извършил пълна, цялостна проверка на всички събрани доказателства, обсъждал е частично тяхното съдържание и не е направил фактическите и правни изводи въз основа на тяхната съвкупна преценка; 2./ „Кога въззивният съд може да не излага собствени мотиви и да препраща към мотивите на районния съд и длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, като обсъди направените в нея оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение?“ – твърди се противоречие с решение № 10 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 533/2010 г., III г. о., ГК, като обосновава твърдяното противоречие с оплакване за необсъждане от съда на всички доводи и възражения, които е релевирал, в това число и досежно съответствието между тежестта на евентуално дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание; 3./ „ за доказателствената сила на заключението на съдебно-техническата експертиза и задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, наред с всички доказателства по делото?“ – твърди се противоречие с решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., ГК; 4/ „как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?“ – твърди се противоречие с решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на IV г. о. ВКС; решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III г. о. ВКС; решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. IV г. о. ВКС, тъй като в случая въззивният съд не е осъществил съдебен контрол при преценката по чл. 189 КТ на работодателя дали е съобразена с характера на работата и субективното отношение на уволнения служител към конкретното неизпълнение на трудовите задължения. Ответната страна по делото „БИОВЕТ“АД в писмен отговор, подаден чрез адв.А. и адв.С., изразява становище за липса на основание за допускане на обжалването и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в размер 1920лв. – заплатен адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона, че изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като ги прави свои. Така е приел за установено, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение; че с процесната запавед работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ за едно нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 13.05.20г., което според него едновременно обосновава:1. наличието на системност в неизпълнението на трудовите задължения, предвид наложеното предходно дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, 2.като същевременно същото се явява и тежко нарушение на трудовата дисциплина-изразяващо се в неспазване на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; че работодателят е предоставил възможност и ищецът се е възползвал да даде писмени обяснения по повод докладните записки, довели до налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ през м.юни 2019г. и за налагане на процесното наказание „уволнение- респективно работодателят е изискал надлежно обяснения от работника за установените дисциплинарни нарушения; че процесната заповед е мотивирана, вкл. и чрез допустимото от съдебната практика препращане към други документи/докладни записки и заповед за дисциплинарно наказание/, от които е ясно какво е нарушението на трудовата дисциплина, а именно - настъпила на 13.05.20г. производствена авария, в резултат от действията на ищеца, изразяващи се в неправомерно извършване на профилактика на водните помпи, и по–специално на ВП №6, каквато вече е била извършена, което е довело до отпадане на напрежението и невъзможност за транспортирането на охлаждаща вода до ферментаторите и подаването на компресиран въздух към компресорите, в резултат на което е установено замърсяване и запушване на въздушните филтри в цех Ферментация; че за две предходни нарушения на трудовата дисциплина /неизпълнение на поставените задачи от прекия ръководител за пренасяне на туби с вода/ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание, но не е налице твърдяната системност при извършване на дисциплинарни нарушения;че процесното нарушение е извъършено. Въпреки това въззивният съд, в отговор и на релевираните с въззивната жалба доводи, е извършил анализ на събраните доказателства и е приел за установено, че страните са били обвързани от валиден трудов договор от 2017г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Оператор енергийни съоръжения“; че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед № 54/ 22. 07. 2020 г. е „Дисциплинарно уволнение”, наложено със Заповед № 6/ 21. 07. 2020 г. на управителя на „Биовет“ АД клон Р.; че двете заповеди са връчени лично на жалбоподателя на 22. 07. 2020 г., като преди да му бъде наложено наказанието „Дисциплинарно уволнение”, е била изготвена Докладна записка вх. № 470/ 03. 06. 2020 г. от Специалист енергийни мощности до управителя на ответното дружество за извършеното нарушение - на 13. 05. 2020 г. самоволно е изпробвал състоянието на ВП-6, след което е отпаднало напрежението в Помпено стопанство и ВОЦ 1 в ОП 5, поради допуснатото технологично нарушение, налягането на въздуха в ОП5 се понижило и бил ангажиран допълнителен човешки ресурс за възстановяване оптималния технологичен режим на работа; че според докладната записка профилактично изпробване състоянието на ВП 1,2,5 и 6 е извършено на 05. 05. 2020 г. по време, през което дежурен на смяна е бил ищецът и не се е налагало профилактично изпробване на ВП-6 на 13. 05. 20 г., поради което и е било предложено да се наложи наказанието “уволнение“; че на 08. 06. 20 г. Докладната записка била връчена на ищеца, ,а на 16. 06. 20 г. е изготвена Докладна записка вх. № 496 до управителя от началника на ОП 5 за случилото се на 13. 05. 20 г., на 13. 05. 2020 г. ищецът е дал писмени обяснения, както и на 21. 07. 2020 г., вх. № 608. Обосновал е извод, че изискванията на чл. 193 от КТ са били изпълнени, тъй като е установено несъмнено, че ищецът е бил запознат за какво нарушение на трудовата дисциплина е бил обвинен, бил е ориентиран в обстоятелствата и е разполагал с възможност да даде обяснения, както и е сторил. Със Заповед № 6/ 21. 07. 2020 г. на управителя на „Биовет“ АД – клон Р. на ищеца е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ затова, че са установени тежки нарушения на трудовата дисциплина – неспазване на техническите и технологични правила и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на енергия и други средства. След анализ на доказателствата съдът е приел за установено извършването на нарушението, както и ,че наложилата се подмяна и нова стерилизация на сменените филтри на апарат 1 е довела до допълнителни разходи и оскъпяването на произвеждания продукт, като съгласно счетоводни документи цената на подменените филтри е 12 300 лв.; че освен това са били извършени допълнителни разходи за престилизиране на всички абсолютни филтри на апаратите в ОП 5, които са в размер на 1 048, 98 лв. без ДДС, съгл. констативен протокол от 15. 06. 20 г без допълнителни разходи за труд; че описаното нарушение, при съобразяване и на наложеното със Заповед № 1/ 17. 06. 2019 г. наказание „Предупреждение за уволнение“, представлява такова по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т.9, чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ. Съдът е счел за необосновано твърдението на жалбоподателя, че не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като липсвало изрично писмено разпореждане, което да му е връчено надлежно и с което да е разпоредено, че се отменя провеждането на профилактичен преглед на водните помпи, планирано по първоначален график за 13. 05. 2020 г. В тази връзка на база анализ на доказателствата /писмени, гласни и експертиза/ съдът е приел, че е установено безспорно, че планираното по първоначалния график за м. май 2020 г. профилактично изпробване на водните помпи, с устно разпореждане прекия ръководител е променено и извършено на 05. 05. 2020 г.; че ищецът е бил на работа и през неговата смяна на същата дата 05. 05. 20 г. е извършена профилактиката; че това действие е отразено и във водения от ищеца приемо – предавателен дневник за .май 2020 г. и ищецът признава, че му е било известно; че изготвяния примерен график за месеца, при възникнала необходимост, се променял с устно или писмено разпореждане по решение на прекия ръководител на звено „Енергийни мощности“, като по делото няма данни за наличието на други вътрешни правила, с които устното разпореждане за промяна на графика да не е съобразено; че въпреки, че на ищеца са били известни тези факти, относно промяната на графика, на 13. 05. 2020 г. самоволно и в нарушение на заповедта на прекия си ръководител е предприел профилактичния преглед на водна помпа № 6, което е довело до нарушение на технологичния процес в обособеното производство. Като е възприел заключението на СТЕ като компетентно, обективно и пълно, съдът е приел за установено и това, че в резултат именно на това действие на ищеца, е отпаднало напрежението във всички водни помпи, които осигуряват транспортирането на охлаждаща вода както към ферментаторите в цех Ферментация, така и към компресорите, които осигуряват компресиран въздух в предприятието; че това е довело до заливане на 20 бр. абсолютни въздушни филтри на ферментатор 1 с културна течност, поради което те са изцяло бракувани, поради негодност и са на стойност 11 960 лв., както е установено и от заключението на ССЕ; че според заключението на СТЕ, наложило се е да се извърши и престерилизация на всички останали филтри на стойност 1 048, 98 лв. Въззивният съд е обосновал и извод, че за да наложи дисциплинарното наказание „Уволнение“ на жалбоподателя, работодателят е отчел, че неспазването на технологичните правила и норми е тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е довело до увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на енергия и други средства; че е отчетено и предходното наложено на ищеца със Заповед № 1/ 17. 06. 2019 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“; че допуснатото нарушение на трудовата дисциплина от жалбоподателя съответства на наложеното наказание, предвид размера на нанесените вреди, наличието на данни от събраните гласни и писмени доказателства и за други случаи, в които неизпълнявал разпорежданията на прекия си ръководител и предприемал самоволни действия в работата си, както и липсата на самокритичност, което може да се изведе от дадените обяснения. При така изложените мотиви не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с първите два, поставени от касатора, процесуалноправни въпроса. Обобщено от съда те се свеждат до приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи. Въззивният съд не е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, в това число и посочената към изложението, тъй като макар и да е препратил към мотивите на първата инстанция, съдът е постановил своето решение след обсъждане на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като е изложил собствени мотиви, обуславящи извода му за неоснователност на предявените искове. Оплакването на касатора, че съдът не е извършил пълна, цялостна проверка на всички събрани доказателства, че обсъждал частично тяхното съдържание и не е направил фактическите и правни изводи въз основа на тяхната съвкупна преценка, както и несъгласието му с фактическите и правни изводи на съда, е по естеството си касационно оплакване по чл.281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството, но не и в стадия по селекция на жалбата. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и във връзка с третия въпрос, касаещ доказателствената сила на заключението на съдебно-техническата експертиза и задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, наред с всички доказателства по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. ВКС нееднократно е разяснявал в свои съдебни актове / пр.: Решение № 14 от 2.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 997/2021 г., III г. о., ГК и др., в това число и посоченото от касатора /, че заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него, но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Въззивното решение не влиза в противоречие с тези правни разрешения. Видно от мотивите на съдебния състав, същият изцяло се е съобразил с тях и ги е приложил при произнасянето си по спорните въпроси. А както бе посочено във връзка с предните два въпроса, оплакването за неправилен анализ на заключението, несъгласието с фактическите и правни изводи на съда, е по естеството си касационно оплакване по чл.281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството, но не и в стадия по селекция на жалбата. Последният, поставен от касатора въпрос, обобщено се свежда до уточнения при условията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, материалноправен въпрос за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното нарушение и приложението на чл. 189 КТ относно критериите за определяне на дисциплинарно наказание. Касационният съд приема, че поставеният въпрос макар да има характер на правен въпрос по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, няма претендираното от касатора значение за правния спор, тъй като е разрешен в съответствие със създадената по въпроса трайна и непротиворечива практиката на ВКС. Според тази практика преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. При избора на наказание съгласно чл. 189 КТ, работодателят следва да преценява тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено то и поведението на работника, като за тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълнението като конкретното деяние се преценява с оглед трудовата функция на работника, доколкото тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се и последиците от нарушението и дали те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. В конкретния случай въззивният съд не се е отклонил от така утвърдената съдебна практика, а съобразявайки начина и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, установено по делото, характера на извършваната от ищеца дейност, субективното му отношение и значимостта на неизпълненото задължение, е приел, че нарушението следва да се квалифицира като тежко, поради което е налице съответствие между последното и наложеното наказание. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изхода на касационното дело касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба разноските, сторени за адвокатско възнаграждение, в размер на 1920лв., заплатени в полза на адвокатското дружество, с което е сключен договорът за правна помощ, и чийто членове са процесуалните му представители в процеса. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,