Определение № 533 от 07.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2758/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Б. срещу решение №.104/15.03.23 по г.д.№.48/23 на ОС Стара Загора, с което е потвърдено решение №.552/21.11.22 по г.д.№.1168/22 на РС Казанлък за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна Държавна детска градина /ДДГ/ „Детелина“ оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице визираните в заповедта за уволнение на ищцата - заемала длъжност „счетоводител“ на ДДГ „Детелина” - основания на чл.190 ал.1 т.3, т.4 и т.7 КТ. Р.Б. е извършила конкретизираните в заповедта дисциплинарни нарушения – в отклонение от предвидените в длъжностната й характеристика задължения не е изготвила изисканата й от работодателя справка за изразходвана електро-енергия за 2021г., каквато е следвало да изготви до 01.02.22 /предоставената на 9.02.22 пред по-горестоящ орган такава вместо на работодателя сама по себе си не представлява изпълнение на законни нареждания на последния-още повече и, че той по никакъв начин не е бил уведомен за това, не е имал достъп до софтуеъра и е можел да изисква справки, които не е следвало да му бъдат отказвани/; не е предоставила в изискуемия срок /до 02.02.22г./ трудовата си книжка за удостоверяване на трудовия й стаж във връзка с необходимостта от коректно начисляване на размера на дължимото й допълнително трудово възнаграждение към основното такова /предвид чл.348 ал.3 КТ и чл.2 ал.3 НТКТС работникът е длъжен да представя на работодателя си трудовата книжка при поискване и за вписване на нови обстоятелства в нея - т.е. работодателят по свое усмотрение и по всяко време има право да я поиска, без да е длъжен да се мотивира за причините, а в конкретния случай реалната фактическа и правна причина очевидно е била важна, свързана с проверка и при необходимост корекция на размера на допълнителното трудово възнаграждение на служителката-счетоводител, доколкото в детската градина са били установени други случаи на неточно определено допълнително трудово възнаграждение/; неправилно е начислила на дъщеря си /работеща на длъжност „помощник-възпитател”/ в повече допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит /предвид преките задължения на длъжността „счетоводител“ ищцата е била длъжна да контролира правилното оформяне на първичните счетоводни документи, каквито са ведомостите за работни заплати/; не е изпълнила законните нареждания на работодателя си по Заповед №.795-106/22.02.22, издадена във връзка със Заповед №.165/18.02.22 на ИД на ИА ВКВПД при МО София, като не е участвала в подготовката за осъществяване на задължителната инвентаризация съгласно императивно регламентираните й задължения в длъжностната й характеристика, нито е взела участие в комисията за извършването й с цел осъществяване на приемо-предаване на активите и всички прилежащи материални ценности, находящи се в сградата на детската градина, от дотогавашното на новото МОЛ в срок до 17.03.22, с което не е изпълнила вменените й служебни задължения /в длъжностната характеристика - чл.8 ал.1 т.1, т.8, т.11, т.18 и т.27, ПВТР, ЕК и в тези заповеди - т.10, чл.20, т.2 и чл.25 от ЕК и др./; не е изготвила проект за Счетоводна политика в съответствие с утвърдената счетоводна политика на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия, и проект на Система за финансово управление и контрол в детската градина, съобразена с интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана, регламентирани в Ръководство за планиране, програмиране, бюджетиране, изпълнение и отчет в отбранителните програми на МО, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия /възлагането на изготвянето на горецитираните документи е изцяло съобразено с длъжностната характеристика на ищцата, където (в „Основни задължения“) е записано като задължение “участва в разработването на вътрешни нормативни документи на детската градина и (в раздел „Основни отговорности“) “разработва проект на система за финансово управление и контрол и го предлага за утвърждаване от директора на детската градина и разработва проект на счетоводна политика ...“/; не е изпълнила законните разпореждания на работодателя си по Заповед №.798-109/28.02.22 относно извършване на ревизия на касовата книга, в срок до 01.03.22 да представи всички първични документи по книгата на комисията за извършване на ревизия на приходи и разходи, отразени в нея за периода 01.03.21-02.02.22 -и по този начин е затруднила дейността й; не е изпълнила законните нареждания на работодателя съгласно Заповед №.799-110/04.03.22 като не е изготвила финансов отчет за приходите и разходите по касова книга за периода 01.03.21-02.02.22 в дадения й срок до 10.03.22г. /по този начин не е изпълнила вменените й задължения в длъжностната характеристика и тази заповед, включително по т.20 от длъжностната характеристика за изготвяне на тримесечни и годишни счетоводни отчети, по т.21 за изготвяне на необходимите декларации, справки, отчети, разчети и др., и по т.27 да изпълнява и други възложени задачи от директора на детската градина, свързани с длъжността/; не е изпълнила Заповед №.777-88/31.01.22 предвид непредоставянето на справка, отразяваща актуалния трудов стаж на всички служители в детската градина към 01.01.22-в дадения й срок до 05.02.22 и след повторното й изискване /с уведомително писмо изх.№ 94/28.02.22/ - в срок до 5.03.22 /във връзка със задължението на детската градина да изплаща допълнително трудово възнаграждение на служителите си към основното им трудово възнаграждение//по делото липсват каквито и да са доказателства, че приложеният като писмено доказателство към исковата молба документ по т.38 „Изготвена справка за стаж на служители към 01.03.22” е бил предоставен на директора на детската градина/. Съдът подробно е мотивирал изводите си защо намира, че горепосочените задължения съставляват законни нареждания на работодателя и попадат сред служебните задължения на ищцата в качеството й на счетоводител. Обсъдил е пространно събраните доказателства, в това число писмените и показанията на разпитаните свидетели, посочвайки кои от тях и защо кредитира, кои са относими и кои не предвид обхвата на спора и предмета на доказване. Намерил е и, че процедурата по чл.193 ГПК е била спазена. От ищцата са били изискани няколкократно обяснения - с писма изх.№.78/ 09.02.22, изх.№.92/28.02.22 и изх.№.112/22.03.22; по първото тя е отказала да представи обяснения, а по останалите е депозирала такива в срок; не е поискала каквото и да е удължаване на същия и от нейна страна липсва оплакване, че срокът за отговор не й е бил достатъчен. Дадените обяснения са били приети и взети предвид от работодателя при налагането на дисциплинарното й наказание. При така установените обстоятелства е прието, че е налице системно неизпълнение на служебни задължения, че с поведението си ищцата, поради неизпълнение на основните си трудови задължения, съществено е затруднила работодателя си в изпълнение на неговите законови задължения, че неизпълнението на законните му нареждания и на вменените в длъжностната характеристика, ПВТР, ЕК и др. нормативни актове трудови задължения е станало достояние на другите служители, като ги е демотивирало и уронило престижа на работодателя, че всичко това представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и е съществено нарушение на така описаните правила в ПВТР, в ЕК, както и по чл.126 т.9 КТ-което представлява законово нарушение по смисъла на чл.186 КТ от вида на посочените в чл.187 т.8 пр.1 и 2 и по т.10 КТ, по чл.190 ал.1 т.3, т.4 и т.7 КТ. Ищцата е нарушила и основни морални норми на поведение /колегиалност, уважение, зачитане честта и достойнството на хората, с които работи и др./, които, макар и не изрично регламентирани, е била длъжна да спазва - като самото им неспазване безспорно се явява само по себе си грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на трудовото законодателство. Намерено е и, че наложеното наказание е съответно на тежестта на допуснатите нарушения. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „Следва ли да се кредитират свидетелски показания, събрани в хода на производството от свидетел в качеството му на проверяващо лице, след като последваща проверка на извършената от него проверка е констатирана коренно различни факти и обстоятелства, противоположни по смисъл и съдържание както от дадените от него констатации във вътрешноведомствен документ, така и с изложеното под форма на свидетелски показания?“; 2.“Какъв период от време следва да се счита за разумен срок при спазване на процедурата по чл.193 ал.1 КТ? Следва ли да се прецени такъв разумен срок в рамките на общото предоставено време, който да съответства за аргументацията на всяко отделно посочено от работодателя нарушение, или няколко часа, които изцяло съвпадат и изтичат в работното време на служителя, в които часове той практически упражнява трудовите си функции, биха могли да се считат за разумен срок? Не следва ли да се приравни на пълно неизпълнение на императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ предоставянето на срок за обяснения от страна на работодателя, при което е използван формалистичен подход, привидно спазващ законовата норма, но изцяло не съответстващ на житейската и правна логика?“; 3. „Следва ли извършването на преценка на депозираните писмени обяснения от страна на служителя да бъде обективирано изрично в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора въпрос не е общ и абстрактен, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен и фактически; отделно от това съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция /съдът не е приемал, че последваща проверка е констатирала коренно различни факти и обстоятелства; напротив - изложил е изрични и подробни мотиви защо кредитира съответните показания, които не са произволни/. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Втората група въпроси касае продължителността на срока по чл.193 КТ. Във връзка със същия е формирана трайна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване /реш.№.53/31.05.17 по г.д. №.2943/17, ІІІ ГО, реш.№.137/02.03.10 по г.д.№.20/09, ІV ГО, и др./. Съгласно същата дали даденият срок е бил разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на обяснения, се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай и при отчитане на факта, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура; когато работодателят пряко поиска писмени обяснения, това снема от него задължението от лично изслушване на работника или служителя - но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения правило, че обясненията се дават веднага, след като са изискани, и когато са поискани устно, те се дават непосредствено; затова поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, вкл. ако е допуснал нарушението; работникът или служителят може да даде обяснение - но той не е в положение да доказва; това следва да се отчита при преценката за разумен срок, тъй като е достатъчно да бъде насочен работодателят към доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени; изключение са случаите, при които възможността за даване на съдържателни писмени или устни обяснения в тази връзка е реално обусловена от подготовка, наложителни справки, проверка на документи и пр., отнемащи повече време; когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок, като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от подобни справки, включително поради отдалеченост във времето, от значение е дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание; макар изискани в твърде кратък срок, ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения, и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно е да се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват напълно или са частични не по негова вина; работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения обяснение да се даде едновременно като даде един общ срок за депозиране в рамките на дисциплинарното производство; в този случай действието му се преценява с оглед изискванията на чл.193 ал.1 КТ, по отделно за всяко от посочените нарушения, вкл. достатъчен ли е бил даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание, а не като цяло. В случая при изискване на обясненията е посочен съответно тридневен и еднодневен срок /искането е връчено в 8,36ч. и е даден срок до края на работния ден/, като в рамките на същия такива са постъпили. С първите обяснения е взето отношение по описаното от работодателя едно нарушение - некоректно начисляване на клас и в резултат на това надплащане на сума на служител М.Х. (дъщеря на ищцата) - като е отговорено, че е допусната техническа грешка и ищцата е възстановила надплатената сума; с вторите е взето становище по седем нарушения с отговор, че цитираните действия по точки №.1-№.5 счетоводителката не е извършила, тъй като това са действия, нарушаващи правата и задълженията й и основната законосъобразна дейност на детската градина, за което тя е уведомила министъра на отбраната-ръководител на директора, че по т.6 е отговорила с докладна с вх.№.186/2.02.22, която е изпратена и до ИА “Военни клубове и ВПД“, че относно т.7 трудовият й стаж е удостоверен законово и нанесен законосъобразно за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение относно начисление и изплащане на трудов стаж. Ищцата е взела отношение по всяко сочено й от работодателя нарушение и не е искала допълнителен срок с твърдения за недостатъчност на предоставеното й време за реакция - като естеството на депозираните обяснения – които не са частични, и заявената с тях позиция не навеждат на извод, че един работен ден би бил недостатъчен за предоставянето на подобен отговор. Същевременно въззивната инстанция не е приемала, че е използван формалистичен подход, привидно спазващ законовата норма, но изцяло не съответстващ на житейската и правна логика, и подобно заключение няма опора в обстоятелствата по делото. При това положение изводът на съда, че предоставеният за обяснения срок е бил подходящ и достатъчен, е направен на практика при съобразяване на горецитираните постановки и при отчитане на конкретните обстоятелства. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос е общотеоретичен, не е бил и предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по него; предвид изложеното същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това във връзка със задълженията на работодателя предвид разпоредбата на чл.193 ГПК е формирана трайна и безпротиворечива практика, на която приетото от въззивната инстанция не противоречи. Съгласно същата искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение; за субекта на дисциплинарна власт съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник - дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не, е въпрос, който е изключителен прерогатив на работодателя; /реш.№.307/ 24.06.11 по г.д.№.1342/10, IV ГО, реш.№.137/02.03.10 по г.д.№.20/09, ІV ГО, и др./; законът вменява като задължение на работодателя единствено да изиска от работника обясненията му по повод констатираните нарушения, но не и задължение да включва в заповедта за уволнение обсъждане на тези обяснения - обсъждането на обясненията на работника или служителя не попада сред задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, които са ясно дефинирани в закона. В случая няма спор, че обясненията са били поискани и получени от работодателя. В съответствие с цитираната практика и ясните законови разпоредби относно реквизитите на заповедта за уволнение въззивният съд не е обусловил преценката си за спазване на процедурата по чл.193 КТ от евентуално включване или не в мотивите на заповедта на аргументи дали и защо обясненията са намерени от работодателя за основателни или не. С оглед на тези съображения не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК направените разноски в размер на 1450лв. платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,