Определение № 1576 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 833/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. Х. Д., чрез адвокат А. Ч. от АК-В.Търново, срещу решение № 499 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 803/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се отменя решение № 509/26.09.2022 г. по гр.д.№ 712/2022 г. на Районен съд Горна Оряховица и се отхвърлят исковете на В. Х. Д. против ОППК „БЪДЕЩЕ-Долна Оряховица”, да се отмени уволнението му, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му се присъди обезщетение в размер на 8074,32 лева за времето, в което е останал без работа поради незаконното уволнение от 22.03.2022 до 22.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.04.2022 г., до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност и твърдения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК по осем формулирани от касатора въпроси, без да са изложени съображения за наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1. 2 и 3 ГПК, във връзка с тях. ОППК„БЪДЕЩЕ-Долна Оряховица” чрез адвокат П. Ч. от АК-Велико Търново е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като твърди, че въззивното решение е правилно, а въпросите не са съществени, поради което иска решението да бъде потвърдено, като им се присъдят разноските в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че обжалваното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия. Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжността „водач на селскостопанска машина“, прекратено със Заповед № 07/21.03.2022 г. на председателя на кооперацията, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради неявяване на работа. Според мотивите на решението, работникът е бил в продължителен отпуск за временна нетрудоспособност до 14.03.2022 г., след което се явил на работа, предал ключовете от трактора /протокол № 21/15.03.2022г./ и напуснал работното си място, като отсъствал на 16 и 17.03.2022 г., без уважителна причина. Съдът е приел също, че с нарочна заповед са поискани обяснения от работника, във връзка с констатираното нарушение, но той е отказал да я получи на 18.03.2022 г. Според съда са спазени изискванията на чл.193 КТ, а дисциплинарното наказание на ищеца е наложено с мотивирана заповед по чл.195, ал.1 КТ, за нарушение на трудовата дисциплина, което е тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 КТ, поради което уволнението е законно, а предявените искове са неоснователни. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание при констатирано тежко нарушение на трудовата дисциплина от неговите работници или служители в хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ. Липсва и явна необоснованост на мотивите, тъй като постановения съдебен акт изразява волята на съда при решаването на конкретния правен спор и съдържа неговата преценката за установените по делото факти и приложението на закона към тях. В тази връзка, декларативното позоваване на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не може да обоснове допускане на касационно обжалване поради твърдения за необоснованост на изводите на съдебния състав, когато не се засяга вида или обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Съгласно дадените указания в т.1 на ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, в изложението към касационната жалба са формулирани въпроси, но без да се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, въпросите в изложението не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Липсата на въведени правни въпроси като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 или на допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 ГПК, както в случая, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване - т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Отделно от изложеното, обжалваното решение е съобразено изцяло с трайната практика на Върховния касационен съд, че всяко неизпълнение на задълженията по длъжностна характеристика представлява нарушаване на трудовата дисциплина, което в хипотезите на чл.190 КТ представляват извършени „тежки” нарушения, за които работникът или служителят, по преценка на работодателя, може да бъде наказан с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Във връзка с приложението по чл.193, ал.1 КТ и задължението на работодателя да изиска обяснения на работника за всички нарушения на трудовата дисциплина, които са послужили като основание за дисциплинарното му уволнение, практиката на Върховния касационен съд е уеднаквена с решение № 137/02.03.2010 г. по гр.д.№ 20/2009 г., IV г.о. решение № 388/04.10.2012 г. по гр.д.№ 205/2012 г., IV г.о. и решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.д.№ 1040 г., IV г.о, в които се приема, че искането за даване на обяснения за констатирано дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряването на възможност на защита на работника и необходимостта работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение. Правилото на чл.195 ал.1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. В този случай, липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на заповедта. Липсата на обяснения за всяко от сочените дисциплинарни нарушения в уволнителната заповед не е основание за прилагане на чл.193, ал.2 КТ по отношение спора за законност на наложеното наказание. Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице и се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. В случая, осъществяването на съдебен контрол по отношение изискванията на чл.193 и чл.195, ал.1 КТ в дисциплинарното производство /въззивният съд приема за доказано искането на обяснения от работника за неявяването му на работа и удостоверяването на отказа да работника да получи нарочно издадената заповед на работодателя, за което свидетелстват подписалите документа лица, като приема за неоснователно възражението за липса на мотиви в заповедта/ не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като дадените разрешения от съда в обжалваното решение не са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В правните норми за установяване на трудови нарушения, вида и тежестта на наложените наказания, няма неяснота, непълнота или противоречия, което осигурява точното им прилагане, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по жалбата ОППК „БЪДЕЩЕ-Долна Оряховица” чрез адвокат П. Ч. от АК-Велико Търново е поискал разноските за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 1000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 03.02.2023 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение