Определение № 814 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 168/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Е. Д. срещу решение №206/07.11.2011 год., постановено по гр.д. № 390/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 488/25.07.2011 год. по гр.д.№ 469/2011 год. на Ямболския районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Х. И., извършено със заповед №22/24.01.2011 год. на Управителя на [фирма], В. И. е възстановен на заемната преди уволнението длъжност в”Шофьор” в [фирма] и дружеството е осъдено да заплати разноски и държавна такса. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация В. Х. И. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, за да бъде разгледана по същество, следва да са изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационното обжалване. Касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил съществените правни изводи на съда и изхода на спора по делото и по отношение на него да е обоснован и изпълнен поне един от допълнителните критерии, посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая на горните е изисквания отговаря следния посочен в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК и уточнен от съда въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 193,ал.2 КТ, когато в заповедта по чл. 195,ал.1 КТ са посочени две нарушения на трудовата дисциплина, а работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193,ал.1 КТ само по отношение на едното нарушение, което е описано фактически в писмената покана за даване на обяснение. В обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с неговото разрешаване в представеното по делото решение № 379/24.06.2010 год. по гр.д. № 410/2009 год. на ВКС, ІV Г.О. на ВКС. Това решение е постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.