Определение № 3766 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2138/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Христо Смирненски“, с.Оброчище, община Балчик /СУ Христо Смирненски/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 391 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 336/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Балчишки районен съд от 24.03.2021 г. по гр.д.№ 3/ 2021 г. и като краен резултат по предявените от Р. Т. К. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р. К., извършено със заповед № РД-07-243/ 04.11.2020 г. на началника на Регионално управление на образованието - Добрич, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на СУ Христо Смирненски, ответникът е осъден да й заплати 10 444,50 лв обезщетение за оставане без работа за периоди 04.01.2021 г. - 27.01.2021 г. и 05.03.2021 г. - 04.07.2021 г. включително, като осъдителният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до 13 130,22 лв., като е разпределена и отговорността за таксите и разноските по производството в двете инстанции. Жалбоподателят поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основания за недопустимост на съдебното решение, с което е уважен иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ, който не е предявен в законния давностен срок. В тази връзка излага твърдения, че с исковата молба не е било заявено искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, че допълнение на исковата молба в този смисъл е направено след изтичане на двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ и че срещу него ответникът е възразил за изтичане на давностния срок. Според него произнасянето по този иск при тези обстоятелства е недопустимо. Излага твърдения и за допуснати процесуални нарушения в производство по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд и за несъобразяване от страна на въззивния съд с практиката на ВКС по въпроса кога е налице нарушение на разпоредбата на чл.193 ал.1 ГПК. Конкретни правни въпроси във връзка с тези твърдения на касатора не са формулирани. Ответната страна Р. К. оспорва жалбата като поддържа, че непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Излага и доводи за правилност на обжалваното решение. Касационна жалба срещу решението е подал само ответника, ищцата не е подала такава, поради което въззивното решение /по чиято валидност няма съмнения/ е влязло в сила в отхвърлящата осъдителния иск част. Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за неоснователни доводите на ответника, че иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност не е бил надлежно предявен с първоначалната искова молба и поради това отхвърлил доводите във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение. Първоинстанционният съд първоначално не бил забелязал противоречието между заглавната част на исковата молба, в която била посочена разпоредбата на чл.344 ал.1 т.2 КТ, и петитума, в който не било заявено искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Противоречието било очевидно и задължавало съда да предприеме процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК, което било допустимо и в течение на делото. Въз основа на указания, дадени от въззивната инстанция, първоинстанционният съд с разпореждане от 02.09.2021 г. указал на ищцата да отстрани въпросната нередовности и ищцата потвърдила, че е предявила и иск за възстановяването й на предишната работа. Поправената искова молба се считала редовна от момента на подаването й в съда – 05.01.2021 г., затова двумесечният срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, изтекъл на 04.03.2021 г., бил спазен. След като приел обжалваното решение за допустимо, въззивният съд установил от фактическа страна, че въз основа на безсрочен трудов договор № РД 07-09/ 30.07.2010 г., сключен след проведен конкурс, ищцата заела длъжността директор на ответното училище. Със заповед № РД-07- 243/ 04.11.2020 г. на началника на РУО -гр.Добрич на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършени нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани по чл.187 ал.1 т.3 и т.10 КТ /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР, в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение/. Фактически нарушенията били описани като несъответствие в броя на учебните часове по физическо възпитание и спорт в 11 клас, като по учебен план били предвидени 2 часа седмично, а в променени с акт на ищцата седмични разписания бил предвиден 1 час седмично; несъответствие в броя на часовете по учебна практика „сервиране“- намалени от 3 на 2 часа и учебна практика „технология на кулинарната продукция“ - намалени от 5 на 2 учебни часа седмично; несъответствие в броя на часовете за задължителна подготовка в 12 клас по учебен предмет „технология на кулинарната продукция“ - по учебен план 2 часа седмично, намалени с променените седмични разписания на 1 учебен час седмично; несъответствие в броя на часовете по учебна практика в 12 клас по учебния предмет „технология на кулинарната продукция“ - по учебен план 10 часа седмично, намалени със седмичните разписания на 3 учебни часа седмично. В заповедта не бил визиран времеви период, в който нарушенията били извършени, но тя препращала към извършена проверка в училището въз основа на заповед № РД-06-218/ 03.07.2020 г. на началника на РУО – Добрич, за която бил съставен констативен протокол вх.№ ОМД КМД-04-10/ 14.07.2020 г. В протокола бил посочен периода от време, в който са извършени нарушенията и ако той бил връчен на ищцата преди уволнението или едновременно с връчване на заповедта за уволнение, това щяло да осигури достатъчно пълна мотивировка на уволнителната заповед. Протоколът обаче не е бил връчен на ищцата, а на друг служител на училището, тъй като ищцата не била на работа от началото на проверката до издаване на заповедта за уволнение. Нямало доказателства ищцата да се била запознала със съдържанието на протокола преди или към датата на уволнението й. Затова уволнителната заповед не била достатъчно мотивирана в нарушение на изискванията на чл.195 ал.1 КТ, тъй като не посочвала време на извършване на твърдените нарушения. Нарушена била и разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, тъй като преди уволнението работодателят не поканил надлежно ищцата да я изслуша или да даде писмени обяснения по твърдените дисциплинарни нарушения. Такива обяснения били поискани с електронно писмо, получено в електронната поща на ответното училище на 10.08.2020 г., но към тази дата ищцата не е била на работа, а е ползвала разрешен й платен годишен отпуск. Такъв отпуск тя е ползвала през периода 02.07.-14.07.2020 г. и 16.07-31.08.2020 г., а от 01.09.2020 г. тя била в отпуск за временна неработоспособност заради извършена през септември операция. Фактически ищцата не била на работа от 02.07.2020 г. до издаване на уволнителната заповед на 04.11.2020 г. и нямала достъп до служебната поща на ответното училище, а поканата не била изпратена на личен електронен адрес на ищцата с изрично дадено съгласие за получаване на електронни съобщения във връзка с трудовото й правоотношение /съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя/. Не било налице надлежно връчване на искането за даване на писмени обяснения и чрез нотариална покана, отправена от работодателя до ищцата с рег.№ 6257/ 09.09.2020 г. Връчител на нотариуса, пред когото поканата била депозирана, посетил адреса на ищцата на дати 10.09.2020 г., 20.09.2020 г. и 01.10.2020 г. и като не я намерил на адреса, залепил уведомление на входната врата на блока. Връчването чрез залепване на уведомление обаче не било редовно, защото в нарушение на разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК посещенията на връчителя били в рамките на по-малко от месец, поради което условията за фингирано връчване на поканата не били налице. Съдът посочил още, че в периода, посочен от връчителя, ищцата е претърпяла оперативна интервенция в друг град, което обяснявало отсъствието й от адреса. Нямало данни същата умишлено да се е укривала или да е променила нарочно адреса си, за да е приложима разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ. Допуснатите процесуални нарушения в дисциплинарната процедура били достатъчни да обосноват отмяна на уволнението само на процесуално основание, без да било нужно разглеждане на спора по същество. Основателно ответната по касация страна поддържа, че при липса на формулиран правен въпрос във връзка с разрешенията на въззивния съд касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК не може да бъде допуснато. Твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, ако не са отнесени до негови конкретни правни разрешения и не е формулиран в тази връзка конкретен правен въпрос, не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, непосочването на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. В същото тълкувателно решение е прието обаче разрешението, че това не важи за случаите, в които има вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Впоследствие по този въпрос законодателят предприе изменения в ГПК, с които уреди служебно задължение за касационната инстанция да допусне касационното обжалване в такава хипотеза. Конкретно в настоящето производство касаторът изрично е изложил доводи за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне по нередовно предявен след срока на погасителната давност иск. Съществуващата вероятност решението да е недопустимо налага касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, като в тази връзка следва служебно да се формулира правен въпрос: нередовна ли е искова молба, в която страната е посочила правна норма, но не е формулирала искане за прилагане на последиците й. Този въпрос касае обаче само произнасянето по иска, квалифициран от въззивния съд по чл.344 ал.1 т.2 КТ, затова само в тази част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. В останалата част не се откриват основания по чл.280 ал.2 ГПК за служебна намеса на касационната инстанция, а липсата на правен въпрос във връзка с разрешенията на въззивния съд по останалите обективно съединени искове само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд