Определение № 3539 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Телевизия Европа” АД, представлявано от изп. директор И. И., чрез процесуален представител адв. Н. К., против решение № 7565 от 11.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 8869/2025 г. по описа на Софийски градски съд, като е потвърдено изцяло решение № 11442 от 16.06.2025 г., постановено по гр. д. № 58176/2024 г. по описа на Софийският районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ж. С. К., извършено със заповед № 33/13.08.2024 г. на изп. директор на „Телевизия Европа” АД; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ж. С. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водещ предаване/говорител, телевизия” при „Телевизия Европа” АД и „Телевизия Европа” АД е осъдена да заплати на Ж. С. К. сумата 30 481,44 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1, вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за времето, през което Ж. С. К. е останал без работа поради незаконното уволнение – за периода от 13.08.2024 г. до 13.02.2025 г. С решението касаторът е осъден за съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Ж. С. К., подаден чрез процесуалния представител адв. Н. С., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че страните са били обвързани от валиден трудов договор от 07.02.2022 г., по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „Водещ предаване” при ответника „Телевизия Европа” АД. Със заповед за откриване на дисциплинарна производство – с посочена дата 30.04.2024 г. и дописана на ръка дата 29.05.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, е наредено да се открие дисциплинарно производство срещу ищеца за констатирани сигнали и евентуални нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1. Констатирани отсъствия от работното място без уважителни причини и без одобрение от прекия ръководител; 2. Продуктово позициониране в предаването „Ела в…”, излъчвано в програмата на Euroneus Bulgaria, без разрешение от ръководството на медията и без констатирани договорни отношения между медията и рекламодателя; 3. Използване на продукция, собственост на телевизията, за лични цели – публикуване на материали на личен сайт https://....com/ и личен YouTube профил https://www.youtube.com/@J., без разрешение на ръководния екип на медията. Със заповедта се изисква писмено обяснение от служителя Ж. К. в срок от 3 дни от издаването й. Няма данни за връчването на тази заповед на ищеца, но на 03.06.2024 г. същият е депозирал отговор, в който е заявил, че не е извършил никакви нарушения. На 05.08.2024 г. е издадена втора заповед за откриване на дисциплинарно производство срещу ищеца, в която е посочено, че са констатирани следните нарушения на трудовата дисциплина: 1. След електронно съобщение от 12.07.2024 г. на изпълнителния директор И. И. до служителя Ж. К., последният е започнал систематично да създава трудности в ежедневната работа и да разстройва екипа в периода 12.07.2024 г. – 24.07.2024 г.; 2. След електронно съобщение от 24.07.2024 г. на изпълнителния директор до Ж. К., последният е отговорил на 24.07.2024 г., като е набедил две служителки на дружеството, че умишлено са били укрили важна информация от изпълнителния директор; 3. След посочените електронни съобщения от 12.07.2024 г. и от 24.07.2024 г., по същество покани за изпълнение, служителят Ж. К. не е представил никакви писмени обяснения и/или договори за реклама и не е внесъл по сметка на дружеството сумите, дължими за „продуктово позициониране” и за използване собствеността на дружеството, като и двете са извършени без съгласието на работодателя. Посочено е, че са налице обективни данни за нарушения на КТ, а именно: злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, както и неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Със заповедта се изискват писмени обяснения от служителя във връзка с посочените в нея констатации по т. 1, 2 и 3, които да се депозират в тридневен срок от заповедта. В заповедта е вписано, че Ж. К. отказва да я подпише. На 08.08.2024 г. е издадена следваща заповед за откриване на дисциплинарно производство срещу ищеца, в която е посочено, че са констатирани следните нарушения на трудовата дисциплина: След електронно съобщение от 24.07.2024 г. на изпълнителния директор до служителя Ж. К., последният е отговорил по електронен път на 24.07.2024 г., като е изложил твърдения, които между 12.07.2024 г. и 24.07.2024 г. на няколко пъти е споделил с различни колеги от екипа на медията, като в заповедта са цитирани негови твърдения, систематизирани в точки „а” до „j”. Съгласно заповедта от служителя Ж. К. са изискани писмени обяснения чрез зададени конкретни въпроси относно изложените в тези точки твърдения на ищеца. Със заповед № 33/13.08.2024 г. на изпълнителния директор на „Телевизия Европа” АД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В обстоятелствената част на заповедта като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено: „През периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. служителят Ж. К. е включил, без съгласието на работодателя си, в предаванията, които води „Ела в…”, излъчени от „Телевизия Европа” АД, продуктово позициониране и реклама на „Летище София” ЕАД, на „Никона Травел” ЕООД, на чуждестранното юридическо лице Celestyal Cruises и на чуждестранната авиокомпания Qatar Airways и други. Въпреки изричното нареждане от 12.07.2024 г. на изпълнителния директор до служителя Ж. К. да представи всички договори за рекламите, излъчени в предаването „Ела в….”, както и да отчете в счетоводството на дружеството всички получени приходи от реклама в посоченото предаване „Ела в…”, Ж. К. не го е сторил”; „През периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. Ж. К. е ползвал за лични цели, без съгласието на работодателя си, в своя YouTube канал и блог – https://...com и в свои лични профили в социалните мрежи над 37 предавания в „Ела в…”, излъчени от „Телевизия Европа” АД, премахвайки единствено логото на медията, но запазвайки всички реклами и продуктови позиционирания в предаванията”; „След получаване а законните нареждания на работодателя си на 12.07.2024 г., които служителят не е изпълнил, същият е създавал систематично трудности в ежедневната работа и умишлено е разстройвал екипа на медията през периода 12.07.2024 г. – 24.07.2024 г., като е разпространил множество неверни твърдения срещу работодателя си, потвърдени изрично в негово лично електронно съобщение от 24.07.2024 г. до работодателя, а именно: - за дължими суми от дружеството работодател, които ако не бъдели изплатени доброволно, щели да бъдат изискани по съдебен път; - за претенции на служителя по ЗАПСП, за които щели да бъдат предприети претенции по съдебен ред; - за груби нарушения на Закона за личните данни, за които служителят щял да уведоми държавните ведомства и посочени от него трети физически лица; - за груби нарушения на трудовото законодателство, за които служителят щял да уведоми всички специализирани служби; - за други нарушения, които „Телевизия Европа” АД било извършило в последните 2 години и половина, за които служителят щял да уведоми ресорните институции; - за клевета и уронване престижа на служителя, за които служителят щял да заведе дело; - за явна дискриминация, за която служителят щял да сезира КЗД”. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че с поведението си служителят Ж. К. е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 7 и т. 8 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно: - неизпълнение на законни нареждания на работодателя; - злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието; - системни нарушения на трудовата дисциплина. Представена е справка от ответника за излъчени епизоди на предаването „Ела в…” по отделни дати в периода от 02.09.2023 г. до 02.06.2024 г., с посочени име на епизода, наличието на продуктово позициониране /чрез посочване на съответната търговска марка/, излъчването му в посочения сайт на Ж. К., и имената на оператора и монтажиста. Приобщени са и екранни снимки на излъчените предавания в YouTube канала на Euronews Bulgaria, както други писмени и гласно доказателства. Въззивният е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ досежно първите две посочени нарушения, а именно: извършено в периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. включване във водените от ищеца предавания „Ела в…”, излъчени от „Телевизия Европа”, на продуктово позициониране и реклама на конкретни брандове, без съгласието на работодателя; и използване за лични цели в лични интернет канали и лични профили на ищеца на над 37 предавания „Ела в….”, без съгласието на работодателя, с оглед непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на датите и начина на излъчване на отделните водени от ищеца предавания. По този начин служителят е в невъзможност да разбере какво точно нарушение/нарушения са му вменени и съответно да изложи факти и защитни възражения. Период на извършването на посочените нарушения е посочен за пръв път в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Във връзка с тези нарушения е нарушена и процедурата чл. 193 КТ за искане, респективно даване на обяснения от служителя, което е формално основание за отмяна на уволнението. Искането е отправено от работодателя с първата заповед за откриване на дисциплинарно производство – на 30.04.2024 г. Именно тази дата съдът е приел за достоверна, а не дописаната на ръка дата 29.05.2024 г. На посочената заповед за откриване на дисциплинарно производство няма вписан регистрационен номер и няма доказателства за завеждането й в деловодната система на ответното дружество. В подадения от ищеца отговор не се съдържат признания за констатираните в искането за даване на обяснения обстоятелства. По отношение на тези нарушения е изтекъл и преклузивният двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на наказанията. С последващите допълнителни заповеди за откриване на дисциплинарно производство /съответно от 05.08.2024 г. и от 08.08.2024 г./ на ищеца са били вменявани нарушения на трудовата дисциплина, които са различни от тези, които са предмет на първоначалната заповед от 30.04.2024 г. Фактът, че работодателят е включвал допълнително нарушения на трудовата дисциплина с последователни заповеди за откриване на дисциплинарно производство, не води до удължаване на срока по чл. 194 КТ. За пълнота съдът е изложил, че дори и да се приеме, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание в частта й относно горепосочените извършени от ищеца действия е мотивирана съобразно чл. 195 КТ, съответно издадена при спазване на изискванията на чл. 193 КТ и в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ, то описаното поведение на наказаното лице не осъществява признаците на нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, предл. 1 и 2 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, каквито са вменени на ищеца. Не са налице доказателства за уговорени между страните конкретни условия и изисквания във връзка с изпълнението на длъжността „водещ предаване”, заемана от ищеца. Нито в трудовия договор с ищеца, нито в длъжностната характеристика за длъжността са регламентирани конкретни изисквания и/или забрани във връзка с подготовката и представянето в ефир на водените от ищеца предавания, включително за условията и реда за включването в предаванията на продуктово позициониране. На заемащия длъжността „водещ предаване” е било изрично забранено само оказването на услуги на конкурентни организации със сходен предмет на дейност, каквото в случая не е осъществено от ищеца. Не са налице доказателства по делото и няма данни ищецът да е получавал каквито и да било лични доходи в резултат на рекламирането на съответните брандове, освен финансиране за осигуряване на самото осъществяване на предаванията. Предвид естеството на журналистическата дейност и целта на излъчването на предавания в телевизионна медия, разпространяването на вече излъчените публично в телевизията предавания в други социални мрежи, в това число чрез постването им в лични уебсайтове, блогове, платформи и каквито и да било дигитални канали за публична комуникация, след като това не е изрично забранено със закон или по силата на индивидуални уговорки между съответната медия и лицето, осъществяващо излъчванията, не представлява злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ. Напротив, подобно разпространяване на телевизионни предавания би могло да бъде в интерес на съответната медийна компания – работодателя „Телевизия Европа” АД, тъй като води до популяризиране на медията и е от естество да повиши зрителския интерес към ефирното излъчване на предаването. Предаванията са били излъчвани всяка седмица в ефира на телевизията, съответно и периодично в личните канали на ищеца, но работодателят в продължение на близо 6 месеца не е реагирал и не е изразил ответна позиция, тоест съгласил се е със съдържанието им. В останалата й част процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание № 33/13.08.2024 г. – досежно вменените на ищеца нарушения: „неизпълнение на изрично нареждане на работодателя от 12.07.2024 г. да представи сключените договори за излъчените в предаванията реклами и да отчете приходите от тези реклами; и „разпространяване на неверни твърдения за работодателя в електронно съобщение от 24.07.2024 г.”, същата отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. За така описаните в уволнителната заповед нарушения от ищеца са били изискани писмени обяснения – съответно с издадените заповеди за откриване на дисциплинарно производство от 05.08.2024 г. и от 08.08.2024 г. Наказанието е наложено в двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушителя. Конкретно искане от работодателя до ищеца за представяне на договори за рекламите, излъчени в предаването „Ела в….”, и за отчитане в счетоводството на медията на всички получени доходи от реклама в тези предавания, не се съдържа в доказателствата по делото. С оглед на това, след като не е доказано работодателят да е отправил до ищеца „разпореждане”, за неизпълнението на каквото той е наказан, не е доказано извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ. Отделно от това, дори и да се приеме за установено, че нареждане с такова съдържание е било отправено до ищеца, то такова нареждане не може да се приеме за „законно“. А, четвъртото вменено на ищеца с процесната заповед нарушение, формулирано като „систематично създаване на трудности в ежедневна работа и умишлено разстройване екипа на медията в периода 12.07.2024 г. – 24.07.2024 г.“, както и „разпространяване на неверни твърдения за работодателя в електронно съобщение от 24.07.2024 г.”, ако се приеме, че описанието му удовлетворява формалните изисквания по чл. 195, ал. 1 КТ, в първата му част изобщо не представлява нарушение на трудовата дисциплина, а във втората – не е доказано. Не се касае нито до разпространяване на поверителни за работодателя сведения, нито за поведение, което да уронва доброто име на предприятието. Дори и да има неверни или обидни за адресата твърдения в посоченото електронно съобщение, това не може да обуслови квалифициране на деянието като нарушение на трудовата дисциплина, още по-малко пък може да бъде основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В електронното съобщение на ищеца се съдържат преимуществено изявления, че ще образува съдебни дела за нарушени негови права от страна на ответното дружество. В чл. 33 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация, е предвидена забрана на всякакви форми на ответни действия спрямо работниците и служителите, имащи характер на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, включително под формата на уволнение /чл. 33, ал. 1, т. 1 от закона/. Именно такова е предприетото в случая от работодателя поведение – уволнението е предприето като ответна реакция срещу подаването от работника на сигнал /оповестяване на информация за нарушение/ с репресивен характер. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. За допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си, да обсъди точно и обективно конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, установени в процеса в тяхната съвкупност, относими към съдържанието на процесната заповед, без да извращава доказателствата по делото, като изложи мотиви защо приема едни факти за установени, а други - не?“ и 2. „Има ли установен баланс относно извършено дисциплинарно нарушение и полагащо се съответно наказание и в какви рамки може работодателят да взема решение за налагане на наказание уволнение?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката – първият с решение № 481 от 10.04.2003 г. по гр. д. № 1521/2003 г. на ВКС, решение № 1041 от 01.07.1999 г. по гр. д. № 340/1999 г. на ВКС, V г. о., решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр. д. № 814/1999 г. на ВКС, V г. о. и решение № 336 от 24.04.2000 г. по гр. д. № 855/1999 г. на ВКС, I г. о., а вторият с решение № 50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 60166 от 06.07.2021 г. по гр. д. № 2405/2020 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. Същото е валидно и допустимо. Поставените от касатора правни въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първият процесуален въпрос за мотивирането на решението от въззивния съд е принципно относим по всяко дело. Твърденията на касатора са, за изопачаване на доказателствата по делото от страна на въззивния съд, като в процесната заповед се „включват“ от съда нарушения на трудовата дисциплина, каквито процесната заповед не съдържа и каквито работодателят не претендира да има; „Включването на продуктово позициониране“ и „използването на предаванията за лични цели“ не съставляват нарушения на трудовата дисциплина, а са част от установените факти; работодателят не се е позовал никъде на заповедта за откриване на дисциплинарно производство от 30.04.2024 и не е налагал наказание в дисциплинарно производство, открито с посочената заповед. Трайно в практиката на ВКС, включително в посочените от касатора актове, безспорно е прието, че при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК и в случая именно това е начинът, по който е процедирал съда. Мотивите му са подробни и ясни, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, след обсъждане на всички релевантни за решаването на спора доказателства. В случая Софийски градски съд се е произнесъл по всички наведени от касатора-ответник възражения срещу исковете. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване „Телевизия Европа“ АД не е посочило оплаквания и възражения, които да не са били обсъдени по същество от въззивната инстанция. Оплакванията на касатора са относими към правилността на решението – съставляват твърдения допуснати процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съда, която подлежи на проверка, само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Вторият въпрос е изцяло неотносим, предвид изложените в обжалваното решение мотиви за незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед и доколкото съдът не е установил ищецът да е нарушил трудовата дисциплина. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпроса, не следва да се обсъжда наличието на поддържаното от касатора допълнително основание – противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Твърденията му са, че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата и при нарушаване на принципите на състезателното и диспозитивното начало, тъй като съдът се е произнесъл по претенция или възражение, които самият ищец не е формулирал. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото, касаторът „Телевизия Европа” АД следва да заплати ответната страна по касация направените разноски в касационното производство за адвокатски хонорар – сумата 2820 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение