Определение № 1744 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4937/2025 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Е. системен оператор“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. С. Н. срещу решение № 242/23.10.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 308/2025 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 290/09.05.2025 г. по гр. дело № 3194/2024 г. на Врачанския районен съд, е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, поделението на дружеството-жалбоподател – „Мрежови експлоатационен район“ – Монтана, да заплати на ищеца по делото С. А. И. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и затруднения от травматично увреждане, причинено вследствие претърпяна на 11.04.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на касатора са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Подаването на касационната жалба поставя във висящност и разноските по делото – чл. 81 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-касатор, също чрез юрк. Н., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) по какви критерии се преценява налице ли е груба небрежност от страна на пострадалия работник, когато трудовата злополука е настъпила вследствие на създадена от него реална възможност за настъпването й, поради несъобразяване с обстановката, в която се извършва работата и в нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, които са разписани в закони, правилници и инструкции, и които са предмет на обучения и изпити по техника за безопасност и техническа експлоатация, каквито пострадалият е преминал; и 2) при явно различие в заключенията на съдебно-медицинската експертиза, допусната пред първоинстанционния съд, и представеното доказателство за новонастъпило обстоятелство – експертиза на здравословното състояние на пострадалия (в експертно решение (ЕР) № 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р С. Х.“ ЕООД – [населено място]), следва ли въззивният съд да допусне нова съдебно-медицинската експертиза, която да установи действителното здравословно състояние и изгледите за подобрение на пострадалия, което е от важно значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди; когато представените пред въззивния съд доказателства за новонастъпили обстоятелства явно противоречат на събраните от първоинстанционния съд доказателства, тяхното неглижиране и формално обсъждане от съда основание ли е за отмяна на постановеното решение. По отношение на първия –материалноправен въпрос, жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по този въпрос обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 186/21.10.2019 г. по гр. д. № 246/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 510/30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 159/15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 86/06.06.2017 г. по гр. д. № 3856/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория – процесуалноправен въпрос, касаторът сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Насрещната страна – ищецът С. И., в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. Л. В. излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – доводи за неоснователност на жалбата. По наведените от страна на жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Първият поставен от касатора материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 201, ал. 2, т. 2 от КТ изхожда от хипотеза, при която пострадалият работник е създал реална възможност за настъпването на трудовата злополука, поради несъобразяване с обстановката, в която се извършва работата, и в нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, които са разписани в закони, правилници и инструкции, и които са предмет на обучения и изпити по техника за безопасност и техническа експлоатация, каквито пострадалият е преминал. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е приел за установени от доказателствата по делото такива обстоятелства, каквито са визирани в постановката на въпроса – нито е приел, пострадалият при процесната трудова злополука ищец да е създал реална възможност за настъпването на злополуката, нито да не се е съобразил с обстановката, в която се е извършвала работата при настъпването на злополуката, нито пък ищецът да е нарушил правила за здравословни и безопасни условия на труд, с които да е бил запознат. Фактическите констатации и обусловените от тях правни изводи на окръжния съд са в съвсем друга насока. Той е приел за установено, че двете групи работници, които при настъпването на трудовата злополука са работели на електрическия стълб, са били независими една от друга – всяка група е отговаряла за предварително разпределена между тях работа по стълба и след завършването й всяка група е можела да слезе от стълба, без да е било необходимо да изчаква или уведомява другата група, като не е имало и такава уговорка между групите; ищецът също не е имал задължение да изчаква другата група, за да слезе от електрическия стълб. Съдът е приел за установено още, че в ответното дружество (сега касатор) не е имало установени правила за безопасност при качване и слизане от електрически стълбове, а останалите правила (за разпределяне на работата, носене на работно облекло, обезопасяване на работното място и пр.) са били спазени. Въззивният съд е приел (както и първата инстанция), че единствената причина, изпуснатият от единия от работниците от другата група, винт (с маса 12-15 кг) да удари ръката на ищеца, е неговото местоположение точно в този момент – намирал се е точно по траекторията на падане на винта. Съдът е приел за установено още и че ищецът не е разполагал с друга, алтернативна възможност да слезе от електрическия стълб, тъй като стъпенките за качване и слизане по него до височина от 30-40 м. са само на едно място. При така приетите за установени обстоятелства, изводът на окръжния съд, че няма как да е налице допусната от ищеца груба или каквато и да било небрежност, по никакъв начин не е и в противоречие с трайно установената практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 201, ал. 2, т. 2 от КТ, включително обективираната такава в решенията, на които касаторът се позовава в изложението си, както и тази, цитирана в мотивите към обжалваното въззивно решение. Следователно, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос не осъществява както общата, така и допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационното обжалване обаче следва да се допусне по поставения от касатора процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 260, т. 5 и т. 6, във вр. с чл. 266, ал. 1, чл. 267, ал. 1, чл. 201 от ГПК и с чл. 52 от ЗЗД. Въпросът е непрецизно формулиран в изложението, поради което (и съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) съдът го уточнява, както следва: когато представено с въззивната жалба ново писмено доказателство за новонастъпили обстоятелства противоречи на събраните в първоинстанционното производство доказателства, и конкретно – при явно различие между представено с жалбата експертно решение на ТЕЛК и вече приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, следва ли въззивният съд да допусне нова експертиза, която да установи действителното здравословно състояние и изгледите за подобрение на пострадалия ищец, с оглед определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът е обуславящ правните изводи на въззивния съд, обективирани в мотивите към обжалваното решение и определението му по чл. 267 от ГПК, и е от значение за крайния изход на спора по делото, поради което удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпреки формираната обилна практика на ВКС както по чл. 266 и по чл. 201 от ГПК, така и по чл. 52 от ЗЗД, на настоящия съдебен състав не служебно известна такава практика, която да дава конкретен отговор и конкретни разяснения именно по този процесуалноправен въпрос. С оглед това, съдът намира, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като създаването на практика по реда на чл. 290 от ГПК по този процесуалноправен въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона (т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 511.29 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в законоустановения срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение