Определение № 177 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3176/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение10.03.2022 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение № 263626 от 03.06.2021г по в.гр.дело № 2866/2021г. на Софийски градски съд. Осъжда Б. В. Б. от [населено място] да заплати на „Кауфланд България ЕООД ЕНД СО“ КД, представлявано от Кауфланд България ЕООД сумата 100 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Б. чрез процесуален представител адв. Г. В., срещу решение № 263626 от 03.06.2021г по в.гр.дело № 2866/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.01.2021г по гр.д № 16300/2020г на Софийски районен съд по трудов спор. По същество са отхвърлени исковете на касатора срещу работодателя, представляван от Кауфланд България ЕООД за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение,възстановяване на работа на длъжност „обслужващ магазин,служител филиал 2200-Видин“ и за обезщетение. На свой ред въззивният съд е приел за неоснователен иска за отмяна на Заповед №2200-004/25.02.2020г на управителя на филиал 2200-Видин за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца съгласно чл.330, ал.2 т.6 КТ, уволнен дисциплинарно на основание чл.187, т. 8, предл. първо КТ поради изтъкната злоупотреба с доверие. Посочено е нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 09.02.2020г по време на работа.Прието е ,че заповедта съдържа достатъчно мотиви от обективна и субективна страна ,описан е видът на нарушението и в какво конкретно се изразява, датата и начина на извършването му и правната норма, под която същото се подвежда. Безспорен е факта ,че на посочената дата ищецът е взел от хипермаркета в [населено място] ,в който е изпълнявал трудовите си задължения ,четири бр.батерии на стойност 6,79 лв., прибирайки ги в джоба си ,без да ги заплати на каси. Същите към този момент са представлявали стока ,която не е била бракувана по съответния ред.Опаковката им е била нарушена.В обсненията си ,поискани от работодателя ищецът е посочил, че не счита постъпката си за нарушение на трудовата дисциплина.Бил разбрал ,че батериите са бракувани и поради това ще бъдат изхвърлени ,тъй като били разопаковани.Поради това решил да ги използва и съжалява, ако постъпката му е изтъклкувана по друг начин.В заповедта за уволнение работодателят е оценил тези обяснения като липса на разкаяние. Изследвано е съдържанието на чл.84 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество, в който не е разрешено на работниците/служителите да вземат или да предоставят своеволно на други работещи в Дружеството или на трети лица без изричното разрешение на съответния пряк ръководител,дефектна или развалена стока, както и предвидени за изхвърляне, преработка или вече изхвърлени предмети,като неправомерното присвояване на тези предмети се третира като грубо нарушение на трудовата дисциплина,дори и при незначителна стойност на стоката.От посоченото е направен извод, че с оглед вида на търговската дейност, осъществявана от работодателя,той отдава сериозно значение на всякакви действия по своеволно присвояване на каквато и да било стока от обектите му, независимо от това дали тя е предназначена за бракуване или не,както и независимо от конкретната й стойност. Съдът намира, че това голямо значение, което се отдава на подобно поведение е оправдано,доколкото работата на работниците и служителите в търговските обекти на работодателя (магазини) е свързана със стопанисване на големи количества стока, която няма как да е под постоянен надзор на работодателя. Поради това от огромно значение в отношенията между последния и неговите служители са отношенията на доверие. Въпреки това и независимо, че е запознат с трудовите си задължения да опазва поверената му стока и с вътрешните правила на поведение, установени от работодателя, служителят Б., като видял в търговския обект, в който работи, плик с батерии с нарушена търговска опаковка, вместо да се допита до прекия ръководител ,направо е взел батериите и ги е прибрал в джоба си ,т.е. присвоил ги е тайно от работодателя. Действително присвоеното е с ниска стойност, което само по себе си води до извод за нисък размер на финансовите загуби на работодателя, но така проявеното поведение е в сериозен ущърб на гласуваното на въззивника доверие от страна на работодателя, който разчита,че неговите служители ще се грижат за предоставената им за продажба стока.В това отношение е без значение дали стоката е била предназначена за бракуване, доколкото работодателят изрично е установил, че дори предоставянето на такава стока в полза на работници може да стане само след неговата преценка във всеки конкретен случай с нея. ( чрез съответно оправомощените лица). Въззивният съд е добавил ,че макар стоката да е била предназначена за бракуване, тя все още не е била бракувана, което означава, че тя все още се е водила като част от продаваното и след като въззивникът я е присвоил тайно, не е имало и как да бъде бракувана, поради което е щяла да се получи липса, за възстановяването на която някой друг от персонала на работодателя е трябвало да поеме отговорност. Това разкрива и некоректно поведение на въззивника спрямо трудовия колектив,което може да се отрази на отношенията вътре в него и от там на качеството на трудовата дейност в целия обект. Не на последно място подобно поведение, каквото е било проявено от въззивника не следва да се стимулира по никакъв начин, тъй като може да доведе до разпространението му сред останалите членове на персонала, а това би било накърнило в значителна степен интересите на работодателя, който предвид естеството на работата в търговските му обекти е в огромна степен зависим от лоялното поведение на служителите, с пряк достъп до предоставената стока за продажба.Поради изложеното въззивният съд е приел наложеното дисциплинарно наказание за съответно на тежестта на извършеното нарушение и уволнението е било законосъобразно. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по четири въпроса:
Следва ли при преценка законността на наложено дисциплинарно наказание съдът да вземе предвид критериите на чл.189 КТ -тежестта, обстоятелствата и поведението на работника или служителя .Противоречие се изтъква с реш. № 293/2011г на Трето г.о, реш.№ 112/2015г на Трето г.о и реш. № 36/2018г на Четвърто г.о на ВКС, тъй като съдът не е оценил изразеното в обясненията съжаление от служителя и не е оценил маловажността на извършеното.
Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички доводи, твръдения и възражения на страните,след като ги обсъди. Противоречието е ППВС №1/1953г,ППВС №7/1963г, ТР №1/2001г на ОСГК и множество решения на ВКС.Като необсъден се сочи довод че процедурата по чл.193 КТ е нарушена,тъй като работодателят е взел решение за прекратяване на ТПО преди да изслуша обясненията.
Представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя нарушение,извършено по небрежност Противоречието е с реш. № 129/2019г по гр.д №4280/2018г на Трето г.о .на ВКС
Нарушена ли е процедурата по чл.193КТ ,ако работодателят е уведомил работника ,че ще бъде уволнен дисциплинарно ,преди да е поискал и изслушал обясненията му.След като работодателят сам ,в отговора на исковата молба е изтъкнал обстоятелства ,посочени във въпроса, противоречието е с реш. № 301/2011г по гр. д№1679/2010г на Трето г.о и реш. № 96/2019г на Трето г.о на ВКС ,според които чл.193 КТ е императивна норма. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Установеният в практиката на ВКС отговор на първия формулиран въпрос е положителен,като постановеното въззивно решение не е в противоречие с него.Правото на дисциплинарно уволнение включва в състава си изискването на чл.189, ал.1 КТ ,затова съдебният контрол го включва като част от закрилата на труда при разрешаване на трудово-правни спорове(чл.1,ал.3 КТ). Критериите са установени в съдебната практика на ВКС ,част от която цитирана от касатора.Преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение ,като е от значение характера на изпълняваната работа ,доколко тя е свързана с по-висока степен на отговорност при поверяване на стоки и материални ценности,винаги преценявано наред с обстоятелствата,при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. (реш. № 372/2010 по гр.д № 1040/2009 ІV г.о, реш. № 372/2014г по гр.д №3731/2013г ІV г.о, реш. № 112/2015г по гр.д №5348/2014 ІІІ г.о, реш. № 227/2012 по гр.д № 1417/2011 ІІІг.о,реш.№188 /2015г по гр.д № 5173/2014г ІV г.о и др.) В случая е преценено ,че макар и спрямо стоки с ниска стойност ,служителят съзнатиелно и скрито от работодателя е извършил нарушение на трудовите си задължения, несъвместимо с оказаното му доверие; че нарушението има последици ,влияещи на дейността на работодателя ,като в мотивите е обосновано какви са те. Съобразено е,че от субективна страна служителят не възприема постъпката си като нарушение на трудовата дисциплина,не изтъква и приемливо обяснение за действията си ,предприети в явно и виновно нарушение на вътрешния ред и на задълженията му като служител, изземайки сам преценката кои стоки и при какви обстоятелства подлежат на бракуване - при положение че това му е изрично забранено; също така изнася скрито тези вещи от търговсия обект в който работи, при положение че е длъжен и в този случай да ги обяви на касата. Въззивният съд е окачествил стореното като присвояване.При нарушения като извършеното ,независимо от стойността на изнесеното от магазина,по-високата отговорност при отчетнически функции или боравене с материални ценности е от значение за прилагането на чл. чл.189, ал.1 КТ (реш. № 163/2012г ІV г.о, реш. №167/2013г ІV г.о на ВКС и др) Не е налице основание по чл.280,ал.1 т.1 ГПК както по първия формулиран въпрос,както и по въпроса формулиран в т.3 от изложението.Въпросът представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя нарушение, извършено по небрежност,няма обуславящо значение за изводите на съда и за решението по конкретния трудов спор.Въззивният съд, проверявайки основанието по чл.187, т.8 предл. първо КТ (изтъкнато в заповедта) ,след като е приел,че се касае за извършено присвояване,не е квалифицирал нарушението на служителя Б. като извършено по небрежност или друга форма на непредпазливост. Няма противоречие и с приетото в решение № 129/2019г по гр.д №4280/2018г на Трето г.о.,в което е посочено ,че хипотезата на чл.190, ал.1 т.4 КТ представлява умишлено неизпълнение на трудово задължение. По втория формулиран процесуалноправен въпрос практиката на ВКС, включително установнената задължителна за съдилищата тълкувателна практика в ППВС №7/65г и т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК трайно утвърждава положителен отговор ,с който въззивното решение също не е в противоречие. Фактически и правни доводи,основани на твърдения на въззивния жалбоподател,които не са били въведени с исковата молба поначало не следва да се обсъждат.Сочи се довод ,че въпреки дадените обяснения,процедурата по чл.193 КТ била опорочена,тъй като след установяване на нарушението и преди те да бъдат поискани ,на служителя Б. било зявено, че подлежи на дисциплинарно уволнение, като му било предложено прекратяване на договора по взаимно съгласие,, което ищецът отказал.Тези обстоятелства не са изтъкнати в исковата молба ,те са посочени от ответника в отговора. Дължимата проверка за спазване на императивните материалноправни норми в случая е осъществена от съда, като в тази връзка са изложени кратки,но достатъчни мотиви. Въззивният съд е отхвърлил довода за отмяна на уволнението на формално основание с препращане към съображенията на първоинстанционния съд за спазване на чл.193 КТ, след като собствено е приел,че преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснения от работника, че обясненията са депозирани писмено и в мотивите на заповедта, видно от нейното съдържание,е отразена оценката на ответника като субект на дисциплинарна власт по дадените обяснения, които именно факти са от решаващо значение за основателността на направеното оспорване по изпълнение на формалните изисквания ,предвидени в чл.193 КТ. За проверката, отнасяща се до спазване на изискването в чл.193КТ не са от решаващо значение обстоятества като изтъкнатите във въззивната жалба, релевирани отново във фазата на секцията на касационните жалби чрез въпроса нарушена ли е процедурата по чл.193КТ,ако работодателят е заявил на работника, че ще бъде уволнен дисциплинарно ,преди да е поискал и изслушал обясненията му. Поради това при последния от формулираните въпроси – в т.4 по реда на изложението ,също не се обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не е отговорено на изискването за поставяне на правен въпрос,обусловил решаващата воля на съда.Не е обоснован и критерия в чл. 280,ал.1 т.1 ГПК ,тъй като изтъкнатата от касатора практика на ВКС е неотносима към съдържанието на въпроса. В решение №301/2011г по гр. д№1679/2010г на Трето г.о и решение № 96/2019г по гр.д №2116/2018г на Трето г.о на ВКС се дава отговор на други правни въпроси.Решенията не съдържат указание и насока, според която доводи като наведените от ксатора, основаващи се на индиции, следва да се проверяват по процесуалните основания за отмяна на дисциплинарно уволнение служебно,като нарушена процедура по императивните условия на чл.193 КТ. Касаторът следва да заплати разноски на ответника в настоящето производство за защита от юрисконсулт ,в размер на 100 лева Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.