Определение № 556 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Д. Т., чрез адв. А. Ч., срещу решение № 103/09.03.2023г. по в.гр.д. № 89/23г. на Окръжен съд Перник, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете на Т. срещу Община Радомир по чл. 344, ал.1 ,т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 129/11.08.2022г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен инженер“ в общинската администрация и за присъждане на 9000 лева обезщетение за оставане без работа в периода 11.08.2022г.-11.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, излагайки оплаквания за допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси :1/ Нормата на чл. 107а КТ императивна правна норма ли е и подлежи ли на разширително тълкуване съгласно чл. 46, ал.2 ЗНА? Относима ли е само до държавната администрация, назначена по ЗДА или се прилага и спрямо общинската администрация, назначена по КТ и 3МСМА? Относима ли е нормата до длъжността „главен инженер“ като част от общинската администрация съгласно ЗМСМА, на която ищецът е назначен по трудово правоотношение? 2/ Ползват ли се с едни и същи права и задължения държавните служители от държавната администрация, назначени по ЗДА и общинските служители от общинската администрация, назначени по КТ и ЗМСМА? 3/ Допустимо ли е да се прекратява едностранно без предизвестие трудовото правоотношение по чл. 330, ал.2, т.8 КТ, възникнало на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ, без да е обявен и приключил конкурс за длъжността, на която е било назначено лицето и при липса на основание по чл. 107а КТ при сключване на трудовия договор? Следва ли кметът на общината, преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, да проведе дисциплинарно производство и да изиска обяснения от служители на общинската администрация, както и действия по чл. 126, т.12 КТ ? 4/ Следвало ли е кметът да образува и проведе дисциплинарно производство по смисъла на КТ спрямо назначения по КТ и да му изиска обяснения по чл. 193 КТ преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение? Въпросите са поставени в контекста на оплакванията на касатора, че: основанието на чл. 107а КТ е неприложимо към него, защото той заема длъжност в общинската администрация и въззивният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 36 ЗА; възникналото между страните правоотношение е трудово, а не служебно; работодателят е знаел за съществуващата несъвместимост, но е бездействал до 2022г.; ищецът е бил назначен на длъжността до заемането й след конкурс, но такъв не е обявен и проведен към момента на уволнението; не са искани писмени обяснения от ищеца по чл. 193 КТ. Насрещната страна по жалбата – ответникът Община Радомир, я оспорва и възразява срещу наличието на предпоставки за допускане въззивното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил в общинската администрация по трудово правоотношение, възникнало през 2012г.; на 22.11.2022г. ищецът е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на „ИВ –ЕЛС“ ЕООД със съответния предмет на дейност, а през 2013г. е бил вписан като едноличен собственик на капитала и управител на „Квант Инженеринг БГ“ ЕООД с идентичен предмет на дейност; не е уведомил работодателя си за тези обстоятелства, които са такива по чл. 107а, ал. 1, т.2 КТ и издадената при тези фактически основания уволнителна заповед по чл. 330, ал.2, т.8 КТ е законосъобразна. За неоснователен е намерен довода на ищеца, че местната администрация не е част от държавната администрация по смисъла на чл.107аКТ и съответно установената там несъвместимост не е приложима за неговата длъжност „главен инженер“ в [община]. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросите на касатора, които са относими към решаващия извод на въззивната инстанция, се свеждат до един, който, обобщен и уточнен от касационната инстанция съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е следният: Важи ли забраната по чл. 107а, ал.1 т.2 КТ за заемащите длъжност по трудово правоотношение в общинската администрация? Останалите въпроси - за възможността да бъде прекратено такова правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.8 КТ, ако срокът на договора, който е такъв по чл. 68, ал.1, т.4 КТ; не е изтекъл; приложим ли е редът на чл. 193 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.8 КТ и следва ли да се даде възможност на служителя да изпълни задължението си по чл. 126 т.12 КТ; както и този за равнопоставеността между държавните служители и назначените по КТ и ЗМСМА общински служители - не са обсъждани от въззивната инстанция и нямат връзка с извода й за законосъобразност на уволнението, което не е дисциплинарно, т.е. по отношение на тях не е налице общият селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. По обуславящия правен въпрос – за приложението на чл. 107а КТ, е формирана съдебна практика, поради което допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който касаторът сочи, не е налице. В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС ( № 75/02.07.2019г. по гр.д.№ 3035/2018, ІV ГО; № 46 от 4.07.2011г. по гр. д. № 16/2010 г., IV ГО; №704 от 9.12.2010 г. по гр. д. № 216/2010 г., III ГО) се приема, че нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ съдържа прекратително за трудово-правната връзка основание, същата е императивна и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл. 107а ал. 1 от КТ. Докато в общия случай прекратяването на трудово-правната връзка е право, тук се касае за задължение. Налице е нетърпимост на трудовия договор и основание за безусловното му прекратяване включително тогава, когато обстоятелствата по чл. 107а ал. 1 КТ са настъпили след неговото сключване. Несъвместимостта следва да е налице в момента на издаване на заповедта за уволнение. Разпоредбата на чл. 107а ал. 1 КТ се прилага по отношение на лица, работещи по трудови правоотношения в общинската администрация. Законодателят е използвал общото понятие "държавна администрация", а то включва административните структури, както на централната, така и на териториалната администрация на изпълнителната власт, каквато е и общинската администрация съгласно чл. 36 от Закона за администрацията. Правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация са уредени в Закона за администрацията (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 териториалната администрация на изпълнителната власт включва: 1. областната администрация; 2. общинската администрация и специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл. 13 от ЗА всички държавни служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са: ръководни, експертни и технически, като само лицата, заемащи ръководна длъжност в администрацията, не могат да я осъществяват по трудово правоотношение – чл. 13, ал. 3 ЗА. Въззивното решение е изцяло съобразено с така дадените разрешения, които се споделят изцяло от настоящия състав, доколкото е било безспорно по делото, че ищецът е заемал експертна длъжност в общинската администрация (код по НКПД 27082012, длъжностно ниво А 8) по силата на срочен трудов договор и към датата на уволнителната заповед за него е съществувала несъвместимост по чл.107а, ал.1, т.2 КТ, а уволнителната заповед има основанието си в чл.330, ал. 2, т. 8 от КТ. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Подобен порок не се установява от съда, нито се обосновава от касатора. При този изход на спора на ответника се следват разноските за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховният касационен съд