Определение № 2834 от 03.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 633/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. Д. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 6004 от 4.11.2024г. по в.гр.д. № 926/2024г. на Софийски градски съд,в частта с която е потвърдено решение № 20093977 от 14.06.2023г. по гр.д.№ 59078/2024г. на Районен съд София относно отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.224 КТ за разликата над 3 208.96лв.до 5 474.29лв. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, която е заемала длъжността „ръководител финансов отдел“, ответното дружество й дължи обезщетение за неизползван платен отпуск за периода 2.01.2018г. – 20.11.2018г., в размер на 32 дни. Изчисляването на стойността му става по реда на чл.177 КТ, т.е. – въз основа на „начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни“. Последният месец преди уволнението й е м.12.2017г. и тя има отработени през него 18 работни дни. Въззивният съд е приел, че следва да получи сумата от 3 208.96лв. /100.28лв. х 32дни/, като е приел, че в брутно трудово възнаграждение не следва да се включва сумата от 1 500 ДМС Здравна каса. Същевременно е потвърдил първоинстанционния акт, с който на ищцата е присъдена сумата от 1 518лв., представляваща „допълнително трудово възнаграждение от приходи от дейност от НЗОК за м.12.2017г.“ В мотивите си е посочил, че съгласно установената съдебна практика, съобразно чл.17, ал.1, т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – в брутното трудово възнаграждение по чл.177 КТ се включва и възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане, каквото е и възнаграждението по клинични пътеки, но в конкретния случай сумата от 1 500лв.не се включва, защото е възнаграждение за труд, положен през м.11.2017г. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки следния въпрос, който счита че е разрешен от въззивният съд в противоречие с цитирана от него практика, а именно: Включва ли се получаваното от ищцата ежемесечно трудово възнаграждение над основното трудово възнаграждение, съгласно вътрешните правила за организация и структура на работната заплата „ДМС Здравна каса“ в брутното й трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 239/2010г.на ІV г.о., гр.д.№ 5132/2013г.на ІV г.о. и гр.д.№ 6067/2013Г.на ІІІ г.о. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставения въпрос, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, от значение е за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с горепосочената от касатора практика, съгласно която „сумите за работа по клинични пътеки се включват в брутното трудово възнаграждение на основание чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ като възнаграждение над основната работна заплата по системата на заплащане на труда според изработено“. От значение е и обстоятелството, че в конкретния случай, в исковата си молба ищцата е твърдяла, че процесната сума от 1 500лв. „ДМС Здравна каса“, макар и разпределена за м.12.2017г. е относима към м.11.2017г., затова е поискала работодателят да бъде осъден да й я заплати и видно от диспозитива на постановения първоинстанционен акт, който е влязъл в сила, защото в тази част не е обжалван от работодателя, последният е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 1 518лв. именно като„допълнително трудово възнаграждение от приходи от дейност от НЗОК за м.12.2017г.“ Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение