Определение № 87 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 975/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 1097 от 04.06.2012 г. по гр. дело № 1294/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 216/25.01.2011 г. по гр. дело № 11573/2010 г. на Варненски районен съд и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А. А. Г. извършено със заповед № 21/26.05.2010 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър меркетинг и продажби” и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ [фирма] е осъдено да му заплати обезщетение за времето от 27.05.2010г. -27.11.2010г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на 5163,84 лв. ведно със законна лихва от предявяване на иска - 27.07.2010 г. до изплащане на задължението. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в нарушение практиката на Върховния касационен съд с обжалваното решение е разрешен въпроса относно законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение и проведената дисциплинарна процедурата във връзка с приложението на чл. 195 КТ и чл. 193 КТ. Представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът А. А. Г. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените правни въпроси (доколкото може да се изведат такива) с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, която касае случаи различни от процесния. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Прието е с обжалваното решение, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание не съдържа реквизитите на чл. 195, ал. 1 КТ - няма посочено време на извършване на нарушението, което се съдържа в уведомлението на работодателя по чл. 193 КТ, но заповедта не препраща към това писмо или друг акт на работодателя доведен до знанието на работника. Въпросът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно законността на проведената дисциплинарна процедура във връзка с приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ е поставен общо, но конкретизиран към предмета на спора и решаващите изводи на съда дава основание да се приеме, че всъщност въпросът е - допустимо ли е част от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника или служителя по чл. 193 КТ. Този въпрос, като част от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание е обуславящ за изхода на делото. По него няма създадена съдебна практика, което налага допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.