Определение № 2329 от 14.05.2024 г. на ВКС по д. № 1242/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК С определение № 1029 от 21.03.2024 г. по гр.д.№ 642/2024 г. на РС-Асеновград е повдигната препирня за подсъдност между този съд и Административен съд-Пловдив по жалба, подадена от Р. И. Г. против Решение на Общински съвет – Асеновград, взето с протокол 6 от 6-то редовно заседание на Общински съвет – Асеновград, проведено на 28.02.2024г., с което не е прието решение /не е уважено искането на ОСЗ/ за предоставяне на Общинска служба по земеделие – Асеновград на поземлен имот с проектен идентификатор....... по КККР на район Д., [населено място], с начин на трайно ползване: пасище мера, за постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. С. Н. по Решение №3646/06.01.1994г. Жалбата е подадена първоначално пред Административен съд – Пловдив и по нея е образувано адм. д. № 516/2024 г. С определение от 13.03.2024г. Административен съд-Пловдив е приел, че оспореното решение има белезите на индивидуален административен акт по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, за оспорване на който е въведено, с пар.19 ЗИДАПК, изключение от общата родова и местна подсъдност, предвидени в чл. 132 и чл. 133 от АПК. Поради това е приел, че компетентен да се произнесе по същата е Районен съд Асеновград. Районен съд-Асеновград е повдигнал препирня за подсъдност, като е приел, че делото не му е подсъдно, защото решение на общински съвет има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1-4 от АПК, но не е окончателен акт, а част от производството по издаване на индивидуален административен акт от ОСЗ по ЗСПЗЗ във връзка с реституция на земеделска земя по реда на §27,ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ във връзка с чл.45ж ППЗСПЗЗ. Позовал се е на чл. 45ж, ал. 2 и ал. 3 ППЗСПЗЗ, според които решението на Общинския съвет за предоставяне на имоти на ОСЗ по чл. 45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ е условие за издаване на решението на Общинската служба по земеделие по чл. 45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ Процедурата по прдобиване на собствеността приклучва с Решението на ОСЗ по чл. 45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, което има конститутивен характер и качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а Решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ е част от производството по издаване на акта на ОСЗ. Съдът е подкрепил този извод и с факта, че жалбата срещу аналогично Решение на Общинския съвет от 23.11.2022г., което касае същият случай, е разгледана от Административен съд Пловдив по адм.д.№3115/2022г. Постановеното по него решение е потвърдено от Върховен административен съд с решение от 07.12.2023г. по адм.д.№5430/2023г. Настоящият смесен петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 АПК от Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България счита следното: Съгласно пар.27 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред, като Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗСПЗЗ, при наличие на едно от следните условия: 1.установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2.изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и 3.обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Процедурата е уредена в чл. 45ж ППЗСПЗЗ и включва: мотивирано искане до кмета на Общината от Общинска служба земеделие, произнасяне по искането от Общинският съвет в първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по пар 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), което се връчва по реда на АПК. В 14-дневен срок от влизането в сила на решението на Общинския съвет, Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота, в което се посочва и решението на Общинския съвет по ал. 2. От изложеното следва, че с решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ не приключва процедурата по реституция /по възстановяване или обезщетяване на заявителите/, а то е част от нея. Това решение се взема в изпълнение правомощието на Общинския съвет по чл. 21, ал.1, т.8 ЗМСМА и чл.8, ал.1 ЗОбС, защото с него ОбщС се произнася относно разпореждането с имот – общинска собственост при наличие на предпоставките, предвидени в пар. 27, ал.1 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ал.1 ППЗСПЗЗ, но то не възстановява правото на собственост, респективно то не е акта, с който се обезщетяват заявителите, на които не може да се реституира собствеността. Затова то не подлежи на обжалване пред РС по правилото на пар.19 АПК, а по общите правила. Съгласно чл. 45, ал.3 ЗМСМА, решенията на общинските съвети се обжалват пред административните съдилища. /В този смисъл са Определение № 5 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 39/2012 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС; Определение № 53 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 34/2013 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС; Определение № 42 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 37/2012 г., 5-членен с-в на ВКС и ВАС; Решение № 11366 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2023 г., IV о., Решение № 12177 от 07.12.2023 г. по адм.д.5430/2023 г., ІV о. ВАС/ По изложените съображения, при посочените данни по делото, настоящият смесен петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, счита, че компетентен да разгледа спора по жалбата, подадена от Р. И. Г. против Решение на Общински съвет – Асеновград, взето с протокол 6 от 6-то редовно заседание на Общински съвет – Асеновград, проведено на 28.02.2024г., с което е отхвърлено искането на ОСЗ, т.е. не е прието решение за предоставяне на Общинска служба по земеделие – Асеновград поземлен имот с проектен идентификатор.......... по КККР на район Д., [населено място], с начин на трайно ползване: пасище мера, за постановяване на решение за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. С. Н. по Решение №3646/06.01.1994г. е Административен съд-Пловдив. Водим от горното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд