Определение № 733 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 688/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ответника „Контролтест“ ООД срещу решение № I-53/13.06.2017г. по гр.дело № 659/2017г. на Бургаски окръжен съд, допълнено с решение № I-81/11.01.2018г. по реда на чл. 250 ГПК, последното поправено на основание чл. 247 ГПК с решение № I-1648/05. 12. 2018г., в частта им, с която са уважени предявените от Е. Г. П. срещу касатора иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 61/03.02.2015г. на основание чл. 325, ал. 1 КТ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 120 лв. - обезщетение за оставане без работа за шест месеца, както и в частта им, с която са отхвърлени като неоснователни възраженията за прихващане на ответника „Контролтест“ ООД за сумите: 520 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от служителя; 1 550 лв. – стойността на предоставен от работодателя и невърнат от работника сигнален дозиметър тип GRAETZ с фабричен № 230673 и 542.76 лв. – стойността на предоставено от работодателя и невърнато предпазно работно облекло. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост досежно изведените правни изводи за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение и дължимия размер на присъденото парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и по отношение на извода на съда за неоснователност на направените възражения за прихващане – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационните жалби касаторът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Ако в заповедта за прекратяване на трудовия договор, работодателят посочи грешна правна квалификация на основанието за прекратяване, тази грешка опорочава ли заповедта и прави ли я незаконна?“; 2. „Когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, ако след изтичането на срока на предизвестието е издадена и връчена друга заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тя поражда ли правни последици и има ли конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение?“; 3.„Ако към момента на отмяната на уволнението срокът на отправеното от ищеца предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, следва ли да се уважи искът по чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода след датата, на която срокът на предизвестието е изтекъл? Следва ли в този случай да се приеме, че след датата, на която срокът на предизвестието е изтекъл, ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение?“ и 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ГПК?“. Поддържа разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения: № 99/05.04.2011г. по гр.д. № 380/2009г. на 4 г.о., № 161/14.05.2014г. по гр.д.№ 6117/2013г. на 4 г.о., № 94/28.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г. на 4 г.о., № 104/20.04.2011г. по гр.д.№1833/2009г. на 4 г.о., № 180/11.05.2011г. по гр.д.№804/2010г. на 3 г.о., № 548/06.12.2000г. по гр.д. № 1119/2009г. на 3 г.о., № 37/29. 03.2012г. по гр.д.№241/2011 на 1 г.о. и др., цитирани в касационните жалби. Ответникът по касационните жалби /ищец в производството/ - Е. Г. П. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на платено адвокатско възнаграждение, като представя договори за правна защита и съдействие и списък на разноските към двата договора. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Въззивният съд е приел за установено по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, че по силата на трудов договор № 116/ 10.03.2014г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по което работникът П. се е задължил да изпълнява длъжността „дефектоскопист“ при 7-часов работен ден, като през цялото времетраене на договора е полагал труд на територията на „Лукойл Нефтохим“ АД – [населено място]. Посочил е, че с писмо с вх. № 007/30.01.2015г., П. е отправил искане за прекратяване на трудовия договор с едномесечно предизвестие, което писмо е получено от работодателя на 31. 01. 2015г.. Авторството на подписа на ищеца в предизвестието от 30.01.2015г. е установено с приетата по делото съдебно-графологична експертиза. Бургаски окръжен съд е счел за безспорно между страните, че през нощта на 28-29.01.2015г. е дадена последната работна смяна на ищеца, като след това, същият е отпътувал към дома си в [населено място]. Приел е за установено, че на 23.02.2015г., чрез куриерска пратка, ищецът е получил заповед № 61/2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание за прекратяването е записано - по взаимно съгласие на двете страни, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. Посочил е, че от приетата по делото регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че ищецът не е встъпил в друго трудово правоотношение след прекратяване на процесния договор до 15.10.2015г.. Въз основа на горепосочената фактическа обстановка, въззивният съд е извел правния извод за незаконосъобразност на издадената заповед № 61/2015 г. за прекратяване на процесното трудово правоотношение. Посочил е, че предвидената в чл. 325, ал. 1 КТ възможност за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие изисква две насрещни, съвпадащи по съдържание, волеизявления на страните, които да са отправени писмено, каквито в конкретния случай липсват. Счел е за неустановен фактическия състав на чл. 325, ал. 1 КТ, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на друго основание – с предизвестие от страна на работника /чл. 326, ал. 1 КТ/. С тези решаващи мотиви искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен като основателен. Досежно претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е установил, че ищецът не е встъпил в нови трудовоправни отношения за период от поне 6 месеца след незаконното уволнение, поради което е уважил изцяло предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, осъждайки ответника да заплати обезщетение за още 5 месеца, извън присъденото обезщетение за 1 месец с първоинстанционното съдебно решение. Поради уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за целия предявен размер от 3 120лв., второинстанционният съд е разгледал и евентуално предявените от ответника възражения за прихващане с вземания на обща стойност 2 612.76лв., които е счел за неоснователни и като такива е отхвърлил. Приел е, че е надлежно сезиран с три възражения за прихващане както следва: за сумата 520лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие за един месец от страна на работника; за сумата 542.76лв., представляваща стойността на предадени на работника зимно работно облекло, обувки, каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя, въже и карабина, които не са върнати при прекратяване на трудовото правоотношение и за сумата 1 550лв. – стойността на предаден на работника дозиметър тип GRAETZ с фабричен № 230673, който при прекратяване на трудовия договор също е подлежал на връщане. Първото заявено възражение, въззивният съд е счел за неоснователно, тъй като процесното трудово правоотношение е прекратено с предизвестие от страна на работника, но в срока на предизвестието е издадена заповед за прекратяване на договора по инициатива на работодателя, поради което не са осъществени предпоставките на чл. 220, ал. 1 КТ. Досежно второто възражение е намерил че, макар установено по основание, е недоказано по размер, поради липса на информация към коя дата са актуални представената по делото таблица с покупна стойност на предаденото работно облекло и лични предпазни средства. Третото възражение досежно стойността на сигналния дозиметър е счел за неоснователно, тъй като в представения приемо-предавателен протокол при сключване на трудовия договор, липсва уредено задължение за връщането му, а въпросът не е уреден и в уволнителната заповед. Формулираните от касатора първи и втори въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното въззивно решение. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Твърдението на работодателя, че в уволнителната заповед е налице грешка при посочването на правната квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, не е възприето от съда, поради което не е формирало решаващите му изводи за отмяна на уволнението. Видно от цитираната от самия жалбоподател съдебна практика, съдът е компетентен да извърши квалификация на основанието за уволнение, в случай, че от изложената в заповедта фактическа обстановка следва различно правно основание от посочено. Предвид липсата на посочени конкретни факти в процесната заповед за уволнение, въззивният съд е извършил преценка за законността на уволнението въз основа на събраните по делото писмени доказателства, като не е изследвал законността на уволнението през призмата на погрешно посочената правна квалификация, а на неосъществена визираната в уволнителната заповед. Вторият въпрос също не е обусловил решаващите изводи в атакуваното въззивно решение, тъй като така, както е формулиран, се базира на фактическа обстановка, различна от установената по делото, съгласно която уволнителната заповед е издадена в рамките на срока на отправеното от работника предизвестие в хипотезата на чл. 326, ал. 1 КТ, а не след неговото изтичане. Поставеният от касатора и преформулиран от съда трети материалноправен въпрос: Може ли да бъде уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, за период след изтичане на срока на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, на което основание е настъпило законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение?, осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение досежно иска с правно оснвание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. По този въпрос даденото разрешение в последното противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение №180/11.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 804/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 104/20.04.2011г. на ВКС на гр.д. № 1833/2009г., IV г.о., решение № 556 от 14.01.2013г. на ВКС по гр. д. № 1737/2010г., IV г. о., ГК. Според горецитираната практика на ВКС, в случаите, когато към момента на отмяна на уволнението като незаконно, срокът на отправено от работника предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, е изтекъл, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за периода след датата на изтичане срока на предизвестието е неоснователен, тъй като след тази дата ищецът не е останал без работа поради незаконното уволнение, а поради изтичането на срока на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ, т.е. поради осъществено друго основание за прекратяване на трудовия договор. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по посочения по - горе трети материалноправен въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в частите му досежно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и досежно евентуално предявените и обусловени от изхода по този иск възражения за прихващане на ответника. При разглеждането на спора по същество на основание чл. 290 ГПК ще бъде даден отговор и на четвъртия формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, вкл. досежно предявените възражения за прихващане. В останалата обжалвана част досежно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора досежно недопуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,