Определение № 3810 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4609/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. А., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 141 от 15.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 366/2025 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с което след отмяна на решение № 61 от 21.05.2025 г., постановено по гр. д. № 365/2023г. по описа на Районен съд-Дулово е постановено друго, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от Е. М. А. против ОУ “Св. св. Кирил и Методий“- [населено място], да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със Заповед № 237/07.07.2023 г. на директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място], на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „старши учител“ в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] и да бъде осъдено ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място] да му заплати сумата от 11 182.02 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 07.07.2023 г. до 07.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2024 г. до окончателното плащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Допустимо ли е при искане на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ връчителят да е и свидетел на отказ и това да е единственото лице участвало в тази процедура по връчване на книжа, като в двете си качества удостоверява и отказ от получаване на книжа /в случая заповед за искане на обяснения/ ?

2. Допустимо ли е в заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ да се коментират множество ситуации, за които не са искани обяснения от работника, което от своя страна да води до неправилен критерий по реда на чл. 189 от КТ и до налагане на значително по-тежко наказание?

Твърди се, че въпросите са решавани противоречиво от съдилищата, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона. Не се сочи практика.

Ответникът по касационната жалба – ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител, оспорва наличието на основания за допускане на касационния контрол, а по същество счита подадената касационна жалба за неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба от ответника - ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, подадена срещу решение на първата инстанция, с което са уважени предявените от ищеца - Е. М. А. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ. От фактическа страна е приел, че по делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и че ищецът е заемал длъжността „Старши учител, прогимназиален етап на основното образование V-VII клас“. Въззивният съд е посочил, че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 237/07.07.2023 г., с която на служителя е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. На първо място, въззивният съд е приел за основателно релевираното във въззивната жалба на ответника оплакване, че първата инстанция е уважила исковете, без в исковата молба да са въведени доводи за нарушена закрила по чл. 333 от КТ. За да стигне до този извод, въззивният съд е посочил, че в исковата молба ищецът няма доводи за незаконосъобразност на уволнението, поради това, че не е изискано разрешение от Инспекцията по труда, както задължава чл. 333 от КТ. Отбелязал е, че в исковата молба и в обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 193 КТ, самият ищец е споменал, че страда от захарен диабет, но е приел, че тези твърдения са във връзка с исканите от работодателя обяснения за това, че на 17.06.2023г. не се е явил на организирана ученическа екскурзия, за която е бил определен като „ръководител група“. Посочил е, че поради липсата на съответни доводи във връзка с извършено от работодателя нарушение на чл. 333 КТ този въпрос не е бил поставен нито в доклада на първоинстанционния съд, нито е била разпределяна доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно спазването или не на процедурата по чл. 333 от КТ, нито е бил предмет на установяване фактът страда ли ищецът от заболяване, определено в Наредбата, издадена от министъра на здравеопазването. Приел е, че първостепенният съд е извършил твърдяното във въззивнат жалба нарушение, като при постановяване на решението си, процесуално е изненадал страните, приемайки, че работодателят не е спазил изискването на чл. 333 от КТ и на това основание е приел уволнението за незаконосъобразно. Решаващият съд се е позовал на съдебна практика, съгласно която ищецът по иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, както и, че съдът не може да основе решението си по такъв иск на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба. На следващо място, решаващият съд е приел за основателно оплакването на въззивника, че не е налице нарушение на чл. 193 КТ. За да стигне до този извод, въззивният съд е посочил, че със заповед № 210/29.05.2023 г. директорът на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“- [населено място] е възложил на служителите си М. А. и С. Ш. да предадат на Е. А. покана за представяне на писмени обяснения. Констатирал е, че М. А. е удостоверила, че на 30.05.2023 г. служителят Е. А. е отказал да получи поканата, за което обстоятелство същата се е подписала. Съдът е посочил, че в съдебно заседание, проведено на 05.12.2024 г., М. А. е заявила, че й е било възложено да предаде поканата на Е. А., която той отказал да получи. Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства, е направил извод, че следва да се приеме, че работодателят е спазил изискването на чл. 193 КТ. Във връзка с възражението на ищеца за нередовно връчване на тази покана, обективирана в заповед, съдът е посочил, че КТ не предвижда специална процедура за отправяне на поканата и удостоверяване на отказа, нито кой може да е връчител и как следва да се документира отказа с подписите на един или двама свидетели и дали връчителят М. А. може да удостоверява отказа. На следващо място, въззивният съд е констатирал, че от приложената по делото разписка от ЕКОНТ се установява, че служителят е получил писмо-покана за писмени обяснения на 26.06.2023г., като на 28.06.2023 г. той е дал обяснения в писмен вид. Съдът е приел, че по делото не се спори, че по отношение на втората покана, /получената на 26.06.23 г./ ищецът не е релевирал възражения, свързани с изпълнение на задължението на работодателя по реда на чл. 193 КТ. В заключение е посочил, че от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено, че и двете покани са връчени редовно на ищеца и работодателят му е предоставил срок да даде обяснения за сочените в поканите нарушения. Поради липсата на основания уволнението да бъде отменено, поради допуснати от работодателя нарушения в дисциплинарното производство, въззивният съд е посочил, че това налага да се разгледа спора по същество, като се изследва въпросът - осъществил ли е служителят посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения.

По отношение на описаното в заповедта нарушение от страна на служителя, който не се бил явил като квестор на изпита по БЕЛ, въззивният съд е установил, че работодателят не е изискал обяснения на служителя. Поради това е приел, че това нарушение не може да бъде валидно основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Приел е, че е налице изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ по отношение на следните описани в заповедта нарушения: „като преподавател по учебните предмети „История и цивилизация“ „Изобразително изкуство“, „Технологии и предприемачество“ и „География и икономика“ в VI клас за учебната 2022/2023 година е поставил оценки по „Изобразително изкуство „Технологии и предприемачество “ и „География и икономика“ четири дни след приключване на учебната година за учениците от VI клас, т.е. на 19.06.2023г., поради което оценките не са били поставени в деня на оформянето им - за срочните и годишни оценки, съгласно чл. 25 ал. 1, т. 3 от Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците; към 21.06.2023 г. не са били поставени годишни оценки по „История и цивилизация“ на учениците от VI клас“. От допуснатата и изслушана компютърно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че не е имало данни за манипулиране на системата. С оглед констатацията на експерта, че на 14.06.2023 г. Е. А. е поставил оценки по други предмети, съдът е приел за недоказано възражението на ищеца, че на 14.06.2023 г. не е имал интернет достъп и поради това бил оформил оценките на учениците от шести клас едва на 19.06.2023г. Допълнил е своите изводи, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че бил поставил годишни оценки по всички преподавани от него предмети в срок, но в последствие бил установил, че те са изтрити и изказал предположение, че някой е „помогнал това да се случи“. От заключението на вещото лице решаващият съд е приел за установено, че преди 14.06.2023 г. не е имало други оценки - изтривани или заменяни. Съдът е направил извод, че от обсъдените доказателства следва, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.3 от Наредба № 11/01.09.2016г. за оценяване резултатите от обучението на учениците на министъра на образованието и науката, което от своя страна съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т.10 от КТ. По отношение на констатираните от работодателя неизпълнение на служебните задължения от страна Е. А. в качеството му на класен ръководител на пети клас за учебната година съдът е приел, че е проведена процедурата по чл. 193 КТ за следните констатирани от работодателя нарушения: „да изготвя справки и ежемесечно да информира директора за извършени отсъствия от ученици в 5 клас; липсват медицински бележки, заявления от родители, които да послужат за извиняването на същите и следователно отразената в дневника на класа информация относно отсъствията на учениците не е реална; липсват списък на класа, списък на проведен инструктаж на учениците за безопасна работа по Технологии и предприемачество, списък на проведен начален инструктаж по БДП и безопасен път до училище; липсват заявления за избираеми учебни часове за учебната 2022-2023г.; липсват приемо-предавателни протоколи между класен ръководител и ученици за предоставяне и връщане на безплатни учебни комплекти; липсва информация за начина и периода за доставка на учебни тетрадки и помагала за пети клас по всички учебни предмети; липсва входно равнище по учебните предмети „История и цивилизация“, „География и икономика“ „Изобразително изкуство“ и Технологии и предприемачество“ на учениците от 5 и 7 клас“. От събраните в тази връзка писмени доказателства Констативен протокол от 29.05.2023г. и разпитаните в съдебно заседание старши учители, съдът е приел за установено, че на посочената дата директорът на училището заедно със старши учителите С. С. и Г. Т. са направили проверка за наличните документи на работното място на Е. А. и са описали липсите на посочените документи. По отношение на описаните в заповедта нарушения, че към 29.05.2023г. е установено, че учебните тетрадки по съответните учебни предмети - „История и цивилизация“ и „География и икономика“ на учениците от пети клас не са проверявани от началото на учебната година от служителя Е. М. А. - преподавател по тези учебни предмети, както и при проверка /към 29.05.2023г./ от административния профил на платформата ,,Школо“ са констатирани следните нарушения на трудовите задължения, съгласно Правилника за дейността на училището и Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците и ЗПУО: „няма нанесени контролни работи, както в предварителния график, така и като оценки на учениците; нарушен чл. 19, т. 1 и т. 2 от Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците - не е спазено времето за нанасяне на оценките на учениците след контролна дейност; няма нанесени родителски срещи; липсва информация за втори час на класа; нарушение на чл. 11, ал. 1 Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците- ритмично и системно изпитване на учениците“ въззивният съд е приел, че се доказват от събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства. Приел е, че по отношение на посоченото в заповедта нарушение, че ищецът не бил покрил определения хорариум по учебен предмет 5-6-7 клас, съгласно чл.18 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебен план, чл.5 от Наредба № 6/28.05.2001г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование и приложение към същата Наредба не са били ангажирани доказателства и тези нарушения не са били доказани в процеса. В заключение е посочил, че извършените от служителя нарушения, доказани в процеса, са системни и тежки, поради което е приел, че е правилна преценката на работодателя, че следва да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.

С оглед изложените мотиви, е направил заключение, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е неправилен и е отменил първоинстанционното решение.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставеният от касатора първи въпрос, свързан с начина на удостоверяване на връчването на поканата за даване на писмени обяснения в изпълнение на процедурата чл. 193, ал. 1 КТ няма съществен характер. Въззивният съд е приел за доказано по делото, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал писмени обяснения от Е. А. във връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина и ги е приел. По делото е безспорно, че самият ищец в исковата молба не е оспорил обстоятелството, че на 26.06.2023 г. по пощата е получил покана да даде писмени обяснения. Поради което му е била осигурена възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдените дисциплинарни нарушения, с което правото му на защита е било надлежно упражнено. Оспорването от страна на ищеца е било свързано с отразеното в предходната покана от 30.05.2023 г., съгласно което поканата е била връчена при негов отказ, оформен с подписа на един свидетел. Така отразеното в поканата обаче не е опровергано от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. А., която е потвърдила, че служителят е отказал да получи поканата. Без значение за крайния извод на съда е обстоятелството по какъв начин е бил оформен отказът. Допълнително следва да се посочи, че Кодексът на труда не поставя подобни изисквания. Независимо от това, работодателят е проявил активност и е изпратил по пощата поканата за даване на обяснения, за която, от изложеното по-горе, служителят не спори, че я е получил. Следователно този въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.

Не е от значение за развитието на правото въпросът какъв е редът за връчване на поканата за обяснения по чл. 193 КТ и начинът на удостоверяване на отказа. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в редица съдебни решения (решение № 165 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 359/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 459 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 1582/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 8 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г. ІV г.о.; решение по гр. д. № 1687/2009 г.;, по гр. д. № 301/2009 г.; по гр. д. № 799/2009 г. на ІІІ г.о., по гр. д. № 826/2009 г., гр. д. № 1917/2010 г. на ІV г.о.; решение № 225 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 375/2010 г. ІІІ г.о. и др.), законът не предвижда формални изисквания за реда за искане на обяснения от работника - иницииране на „дисциплинарно производство“, форма на поканата за обяснения или ред за връчването й. За спазване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ е достатъчно обясненията на работника относно дисциплинарните нарушения да са достигнали до работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, в който смисъл е и обжалваният съдебен акт на въззивния съд. Настоящият състав споделя тази практика, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Изложеното обосновава извод за липса на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на обжалването.

Вторият въпрос е обусляващ изхода на делото, доколкото въззивният съд е посочил, че за една част от твърдените нарушения не са били поискани обяснения, поради което е приел, че за тази част от твърдените нарушения дисциплинарната процедура не е била спазена. Но за една голяма част от нарушенията, за които са били поискани обяснения, е установена законност на наказанието. Съгласно постоянната и безпротиворечива практика на ВКС всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина е самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Ако работодателят е спазил процедурата за едно от нарушенията, това може да е достатъчно за налагане на дисциплинарно наказание, дори и за останалите нарушения, за които не е спазена процедурата. /в т. см. решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., ГК, ІV ГО на ВКС/. Важно е обаче да се установи, че наложеното наказание е пропорционално на тежестта на нарушенията и е взето предвид поведението на работника. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложената дисциплинарна санкция и извършеното нарушение на трудовата дисциплина, респ. относно това дали работодателят преди налагане на наказанието е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни доводи относно нейната правилност, респ. неправилност (така решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, III г. о., както и решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 408/26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2023 г., III г. о.). Мотивирането на съдебното решение относно горното релевантно съответствие е задължение на инстанцията по същество, вкл. и на въззивния съд, чиято дейност е решаваща и се подчинява на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК. Това задължение в настоящия случай е изпълнено. Въззивният съд е приел, че за няколко от констатираните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителя не са му били искани обяснения, но за останалите, които са над 15 на брой, е била спазена процедурата по чл. 193 от КТ. След извършена преценка на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, като се е съобразил, че същите са системни, множество на брой и по своя характер тежки нарушения, въззивният съд е достигнал до извода, че е налице съответствие между нарушенията и наложеното наказание – дисциплинарно уволнение. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е изцяло съобразено с практиката на ВКС. Поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

В заключение: въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба са дължими направените пред ВКС разноски в размер на 818.07 евро, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение