Определение № 50902 от 02.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1710/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Окръжна прокуратура – Габрово и на М. П. М.-Д. срещу решение № 197 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 454/2021 по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отменено решение № 134 от 14.10.2021 г. по гр. д. № 194/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново, отхвърлящо предявените от М. П. М.-Д. срещу Окръжна прокуратура – Габрово искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 244, ал. 1 КТ, като вместо това Окръжен съд – Габрово е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконно и е отменил уволнението, извършено със заповед № 20 от 10.02.2021 г. на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово, с която е прекратено трудовото правоотношение на М. П. М.-Д. на длъжност „главен счетоводител“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Окръжен съд – Габрово е възстановил М. П. М.-Д. на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в Окръжна прокуратура – Габрово; на основание чл. 344 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Окръжен съд – Габрово е осъдил Окръжна прокуратура – Габрово да заплати на М. П. М.-Д. обезщетение за оставане без работа за периода от 20.02.2021 г. до 01.04.2021 г. в размер на 722,35 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 9273,90 лв. поради извършено прихващане със сумата от 2899,40 лв. – изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, както и в останалата част за разликата до пълния претендиран размер искът е отхвърлен поради неоснователност; осъдил е Окръжна прокуратура – Габрово да заплати на М. П. М.-Д. сумата от 722,35 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Окръжна прокуратура – Габрово обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са уважени предявените от М. П. М.-Д. искове. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1/. При съкращаване на щата чрез намаляване на бройката, утвърдена за конкретна длъжност, длъжен ли е работодателят при извършване на подбор да включва служители, заемащи други, макар и сходни, длъжности, и включването в подбора при тази хипотеза и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности, по преценка на работодателя ли се извършва? 2/. При оспорване на уволнение поради съкращаване на щата след взето решение за намаляване на броя на служителите, заемащи определена длъжност, трябва ли и в тежест на работодателя ли е да доказва наличие или липса на сходство във функциите на длъжността, чиято бройка се намалява, с други сходни/близки длъжности, когато подборът е осъществен между служителите, заемали съкращаваната длъжност? Касаторът сочи, че тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 61 от 23.04.2021 г. по гр. д. № 1702/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г. на ВКС, III г. о. Счита също, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. М. П. М.-Д. е подала писмен отговор на жалбата на Окръжна прокуратура – Габрово, в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба на Окръжна прокуратура – Габрово е допустима, включително по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, тъй като те са обусловени от главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Подадена е и касационна жалба от М. П. М.-Д. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ до пълния претендиран размер 9273,90 лв., както и относно присъдените й разноски за две инстанции в размер на 607 лв. вместо поисканите 4200 лв. Моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3. Касаторката поставя следните правни въпроси за допускане на касационното обжалване: 1/. Допустимо ли е съдът да отхвърли иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ само с диспозитива на съдебното решение, без да изложи мотиви в обстоятелствената част на решението?; 2/. Има ли право служителят на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, когато е работил на по-ниско платена работа? 3/. При частично отхвърляне на предявените искове и намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът обвързан ли е от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. или е свободен да намали възнаграждението под предвидения в същата наредба минимален размер?; 4/. По какъв начин се изчислява дължимото адвокатско възнаграждение при кумулативно предявени искове по чл. 344, т. 1, 2 и 3 КТ? Касаторката сочи и конкретни актове на ВКС на които смята, че въззивното решение противоречи. Касаторката сочи също, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Евентуално моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване поради неговата очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Окръжна прокуратура – Габрово е подала писмен отговор на жалбата на М. П. М.-Д., в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. По същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата на М. П. М.-Д. е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по сключен трудов договор за длъжността „главен счетоводител“, който е бил прекратен на 19.02.2021 г. със заповед на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Съдът е приел, че на 20.01.2021 г. в Окръжна прокуратура – Габрово е проведен подбор за длъжността „главен счетоводител“ между служителите, заемащи посочената длъжност, в изпълнение на решение на прокурорската колегия на ВСС по т. IV.9 от Протокол № 42/25.11.2020 г. за съкращаване на една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“ в щата на Окръжна прокуратура – Габрово, и утвърдено от Главния прокурор на Република България длъжностно разписание на съдебните служители в Окръжна прокуратура – Габрово, в сила от 01.01.2021г. Посочил е, че има случаи при съкращаване на щата, когато се засягат една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. Изтъкнал е, че при уволнение поради съкращаване в щата следва да участват всички работници или служители, заемащи еднакви или сходни длъжности, като критерият е съдържанието на трудовата функция, изводимо от щатното разписание и длъжностните характеристики на съответните длъжности в щата. Съдът е приел, че в процесния случай в подбора не са включени всички служители, които заемат счетоводна длъжност в Окръжна прокуратура – Габрово, тъй като подборът е извършен само между служителите, заемащи длъжност „главен счетоводител“, без участието на служителят, заемащ длъжност „главен специалист – счетоводител“. Съдът е посочил, че е било в тежест на работодателя да представи доказателства, които обосновават законосъобразността на подбора, включително и разликите в длъжността „главен счетоводител“ и „главен специалист – счетоводител“. По делото обаче е представена само длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител“, не и на „главен специалист – счетоводител“. С тези аргументи съдът е отменил първоинстанционното решение и е признал уволнението за незаконно и го е отменил. Уважил е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивният съд е посочил, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ само за периода от 20.02.2021 г. до 01.04.2021 г., тъй като на последната дата тя е започнала работа при друг работодател. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което дължимото обезщетение на ищцата за посочения период е в размер на 3611,75лв. Уважил е възражението за прихващане на Окръжна прокуратура – Габрово за сумата от 2899,40 лв., заплатени като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане на ищцата без работа поради съкращаване на щата. Така съдът е приел, че на ищцата следва да се присъдят само 722,35 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Въззивният съд е уважил и искът по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на 722,35 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като се е позовал на заключението на вещото лице. Според настоящия състав е налице соченото от Окръжна прокуратура – Габрово основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените два въпроса в изложението към касационната жалба на касатора, ответник по исковата молба се свеждат обобщени и уточнени от настоящия състав на съда относно кръга на лицата, които следва да вземат участие при извършване на подбор от работодателя при съкращаване в щата. Следва да се провери дали въззивното решение по този въпрос не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на касаторката, ищец по делото по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд, във връзка с чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви по всяка заявена претенция по исковата молба. По отношение на останалите въпроси в изложението на касационната жалба на касаторката следва да се изложат съображения в решението по същество по делото. Следва да бъде допуснато обжалване на въззивно решение изцяло, тъй като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ са обусловени от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора Окръжна прокуратура-Габрово следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, която с оглед на обжалваемия интерес за оценяемите искове/ от 4334,11лв.- д.т. от 86,68лв./ и съединените два неоценяеми иска/ д.т. по 25 лв./ в размер на 136,68 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. с чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. Касаторката, ищца по делото с оглед на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК не дължи държавна такса по касационната жалба Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.