Определение № 3143 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Частно училище „Американски колеж“ срещу решение № 332 от 17.01.2025 г. по в. гр. д. № 10670/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 11786 от 14.06.2024 г. по гр. дело № 5953/2024 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Д. Ю. Й. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е нарушил принципа за независимост и безпристрастност чрез проявения недопустим уклон в полза на ищеца като е кредитирал представената по делото петиция в негова защита, ползвайки я, за да мотивира решението си, а същевременно не е възприел официална информация за намаляване на броя на кандидатствалите ученици в ответното училище за учебната 2023/2024 г. като доказателство за накърнената му репутация вследствие публикацията на уволнения в социална мрежа, послужила като основание за процесното дисциплинарно уволнение. Поддържа, че решаващият съд се е концентрирал единствено върху дисциплинарното минало на служителя и доброто отношение на учениците, които обстоятелства не са пряко свързани с извършеното нарушение, неговата тежест и ефектите му за трудовото правоотношение. Намира, че произнасянето по въпроса за съответствието на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ с извършеното дисциплинарно нарушение, без такъв довод да е заявен от ищеца в исковата молба, като това е сторено едва в първото открито съдебно заседание, е преклудирано, и като такова не следва да бъде съобразявано при решаване на спора. Поддържа, че е неправилен изводът за несъответност на тежестта на наложеното наказание с извършеното дисциплинарно нарушение, тъй като последното е достатъчно тежко и причинява репутационни вреди на ответното частно училище. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът - ответник навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Правилно ли е приложен материалният закон, ако нарушение, което е посочено в хипотезите на чл. 190 КТ, бъде квалифицирано от съда като различно от тежко нарушение на трудовата дисциплина, което обосновава налагането на дисциплинарно наказание уволнение?“, който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС, IV г.о.; 2. „Следва ли при преценката дали наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?“, който счита за разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 324 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 156 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017г. на ВКС, IV г. о.; решение 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о.; 3. „Длъжен ли е съдът, при преценка дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение, да обсъди всички критерии по чл. 189. ал. 1 КТ и да извърши преценката, отдавайки едно и също значение на всички критерии при определяне на вида на дисциплинарното наказание, без нито един от тях да има предимство пред другите?“, който сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60166 от 6.07.2021 г. по гр. д. 2405/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 156 от 3.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о.; 4. „Длъжен ли е съдът да съобрази всички доводи на страните и да разгледа всички представени доказателства?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 180/25.06.2014 г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 991/2014 г. и решение № 401/21.01.2013 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 313/2012 г., и 5. „Има ли възможност и следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, каквито не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл. 344. ал. 1, т. 1 КТ?“, който намира за разрешен в противоречие с решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС; решение № 23 от 2.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 113 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 3842/2016 г. на ВКС, III г. о.; решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 1416 2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 66 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1471/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 19/2014 г. по гр. дело № 4322/2013 г. на ВКС, IV г. о.. Релевира и основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, бланкетно посочени, поставяйки следните въпроси: 6. „Изявленията в социални мрежи, блогове и друг вид онлайн канали, които са общодостъпни за неограничен кръг лица, представляват ли публични изявления и ако да - то длъжен ли е работодателят да събира доказателства до какъв брой лица са достигнали тези публични изявления и в каква степен тези изявления са възприети правилно от всички лица?“; 7. „Когато в съдебното производство е безспорно установено, че служителят е злепоставил работодателя пред трети лица, допустимо ли е съдът да променя дадената от работодателя правна квалификация на извършеното нарушение (злоупотреба с доверието на работодателя), при условие че такова злепоставяне се приема в трайната практика на ВКС като злоупотреба с доверието на работодателя?“; 8. „В случай на установено тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ следва ли съдът, при извършването на преценка за съответствие между дисциплинарно нарушение и тежестта на наложеното наказание, да изследва тежестта на нарушението (при условие, че законът в чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ вече е квалифицирал нарушението като „тежко") или само другите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ (обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя)?“, и 9. „Налице ли е съставът на „злоупотреба с доверие“, който е изрично предвиден като основание за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ съгласно чл. 190. ал. 1, т. 4 КТ, когато е безспорно доказано, че действията на служителя представляват „уронване на доброто име на работодателя" и че служителят е злепоставил работодателя с действията си пред трети за работодателя лица, каквито са другите служители на работодателя, учениците, обучаващи се в училището, което е работодател на въпросния служител, и техните родители, и е компрометирал оказаното му доверие?“. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, която обосновава с „изключително субективна и крайно неаргументирана оценка, че установеното нарушение не отговаря на наложеното наказание“. Посочва, че за него остава неясно как съдът очаква работодателят да съхрани трудовото правоотношение с ищеца, който манифестира свободно в обществото своето негативно отношение към ръководството на колежа и разпространява неверни твърдения за „схемички“, „рушвети“ и „кражби“, което е в ущърб на възпитателната функция на образователната институция, както и защо отдава „толкова голямо значение на отношението на учениците и техните резултати, сякаш те не биха били постигнати и с друг преподавател“. Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Ю. Й. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ), т. е. тя е допустима. По предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение от 14.09.2018 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „мениджър на ученическия научен и технологичен център“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 0066/05.12.2023 г. на директора на ответното училище, връчена при отказ на служителя на същата дата, на основание чл. 188, т. 3 КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2 КТ за извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в публикуване на 16.11.2023 г. на личната интернет страница – персонален блог на служителя „Драсканиците на Д.“ на материал със заглавие „Пътеводител на кражбите в частно училище“, съдържащ твърдения за извършени нарушения и престъпления от ръководството на училището, включително кражби, получаване на облаги, сключване на неизгодни договори със съмнителни фирми, неупражняване на контрол по изпълнение на сключени договори, неефективно използване на налични ресурси. Цитирани са обидни изрази като „шуробаджанащина“, „мед капе в гърлата на заинтересованите“, „злонамерени действия“, „плащане под масата“, „схемички“, „пълнене на гърла“. В заповедта за уволнение е посочено, че с публикуването и разпространението на тези неверни твърдения се злепоставя ръководството на американския колеж в рамките на колежанската общност и се уронва престижа, доброто име и репутацията на ръководителите на учебното заведение пред ученици, родители, учители, служители, настоятели и членове на обществото. Работодателят е посочил в уволнителната заповед, че при разглеждане на извършеното нарушение е взел под внимание обстоятелството, че колежът не е изрично назован, но след анализ на материала е установил, че в него са изложени достатъчно конкретни факти, данни и информация, които свързват материала и твърденията в него по ясен и недвусмислен начин с Американския колеж. Квалифицирал е нарушението като неизпълнение на задължението на служителя да не злоупотребява с доверието на работодателя си и да пази доброто му име по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2 КТ. Второинстанционният съд е обсъдил показанията на свидетеля Д. К., родител на ученик от ответния колеж, който е заявил, че е разбрал за публикацията от сина си и че тя е станала повод за среща между родители и ръководството на колежа, на която твърденията на ищеца били опровергавани. Съобразил е също, че от доказателствата по делото е установено, че под ръководството на ищеца са спечелени множество международни и национални награди от ученици на ответното училище; че ищецът е бил всеотдаен служител, обичан и уважаван от учениците, което обстоятелство се потвърждава и от представената петиция в негова подкрепа, подписана от 456 лица; че за целия период на трудовото правоотношение между страните, на ищеца не са налагани дисциплинарни наказания. Въззивният съд е счел, че при преценка на законността на дисциплинарното уволнение, се проверява дали от приетите доказателства се установява фактическия състав на визираното в уволнителната заповед нарушение, както и дали то съответства по тежест на наложеното наказание според императивната норма на чл. 189, ал. 1 КТ. Посочил е, че следва да бъдат съобразени тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя (цялостното му отношение по повод на нарушението), характерът на работата и последиците за работодателя. По процесното правоотношение е приел, че ищецът е публикувал процесния материал и че отзвук от публикацията е имало, като тя е създала съмнение у родителите на учениците относно правилното разходване на средствата и ефективното управление на училището. Намерил е за неустановено обаче, че процесната публикация е достигнала до лица, извън обвързаните с училищната дейност на ответника (преподаватели, ученици и родители в Американския колеж), както и че спадът в броя на кандидат - учениците за следващата учебна година се дължи на същата публикация (посочил е за много по-вероятна причина рязкото повишение на таксите за обучение). Счел е, че съдържащите се в т. 3-6 от публикацията недоказуеми твърдения за нерегламентирани практики, предполагаеми рушвети и кражби, обективно уронват доброто име на работодателя. Намерил е, че тези твърдения надхвърлят правото на свободно изразяване (чл. 39, ал. 1 КРБ), поради което е заключил, че е осъществено визираното в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение-уронване на доброто име на работодателя пред преподавателите, учениците и част от родителите им. Посочил е, че преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за дисциплинарно наказващия орган и нейното извършване е предпоставка за законност на наложеното дисциплинарно наказание, като при наведени от ищеца доводи, че дисциплинарното уволнение е извършено в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът следва да обсъди дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение, на обстоятелствата при които е извършено и да извърши преценка за поведението на работника както по повод на допуснатото нарушение, така и с оглед цялостното му отношение към трудовите задължения. Решаващият съд е приел, че тежестта на допуснатото нарушение следва да бъде преценявана и с оглед характера на изпълняваната работа, спецификата на възложените трудови функции, и доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. За да уважи предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за прогласяване на процесното дисциплинарно уволнение за незаконно е счел, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Това несъответствие е обосновал с обстоятелствата: че публикацията на ищеца не визира изрично ответното училище и не може да се свърже именно с Американския колеж от страна на трети за това частно училище лица, незапознати отблизо с дейностите в него; че ищецът не е наказван никога за дисциплинарно нарушение; че е бил всеотдаен, обичан и уважаван служител от учениците, постигнал значителни успехи (награди) с тях. Съобразявайки цялостното отношение на ищеца към трудовите му задължения и постигнатите положителни резултати в работата му на преподавател сред учениците, каквато еднозначна оценка е дадена както от ученици, така и от училищното ръководство, както и горепосочените правнорелевантни обстоятелства, съставляващи критерии за определяне на дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, е заключил, че процесното дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ е наложено в нарушение на императивното правило на чл. 189, ал. 1 КТ, като не съответства по тежест на извършеното нарушение, поради което на това основание е незаконно. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. От поставените от касатора въпроси може да бъде изведен, обобщен и преформулиран, съобразно правомощията на касационната инстанция според чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следния материалноправен въпрос: Във всички случаи ли когато е установено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1 КТ наложеното от работодателя дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ е законно или съдът дължи извършването на конкретна преценка, в случай че нарушението е извършено, дали са съобразени критериите, визирани в чл. 189, ал. 1 КТ, и какво следва да бъде съдържанието на тази преценка?. По този правен въпрос е формирана трайно установена практика на ВКС (решение № 50027/11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 2038/24.04.2024 г. по гр.д. № 2577/2023 г. на ВКС, III г.о.; решение № 36/03.04.2018 г. по гр.д. № 2546/2017 г. на ВКС, III г.о.; решение № 152 от 7.03.2024 г. по гр. д. № 1932/2023 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 2850/04.06.2025 г. по гр.д. № 133/2025 г. на ВКС, III г.о.; решение № 50026/20.03.2023 г. по гр.д. № 2604/2022 г. на ВКС, III г.о. и др.), според която законността на дисциплинарното уволнение се преценява конкретно по всеки спор, като във всички случаи съобразно нормата на чл. 190, ал. 2 КТ се вземат предвид законовите критерии по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, измежду които е и тежестта на дисциплинарното нарушение, в случай, че то бъде прието за осъществено. Съгласно чл. 190, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Същевременно извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина не означава, че без оглед на другите обстоятелства по чл. 189, ал. 1 КТ, то трябва да бъде наказано с дисциплинарно уволнение. Това е така, защото съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също така и обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя (в този смисъл решение № 133 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5394/2014 г. на ВКС, IV г. о.). В разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ трите критерия (горепосочените) са дадени кумулативно, което означава че имат едно и също значение за определяне на вида на дисциплинарното наказание и нито един от тях няма предимство пред другите. Това изисква от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание да прецени всички обстоятелства, относими към трите критерия по чл. 189, ал. 1 КТ, в конкретния случай, в тяхната цялост и взаимовръзка, като определи вида на налаганото дисциплинарно наказание след съвкупната преценка на утежняващите и облекчаващите дисциплинарната отговорност обстоятелства. Тежестта само на един от критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ не може да обоснове по-леко или по-тежко дисциплинарно наказание, без да се вземат предвид другите два критерия. Преценката за тежестта на дисциплинарното нарушение се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат предвид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението за работодателя и/или за трети лица са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици; съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху останалите работници и служители; дисциплинарното минало на работника или служителя – предходни нарушения и наложени наказания, дори и заличени, могат да бъдат взети предвид при преценката на съразмерността на наказанието (решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г. на ВКС, III г.о.). Въззивният съд в атакуваното решение е съобразил всички горепосочени обстоятелства, относими към критериите, визирани в императивната норма на чл. 189, ал. 1 КТ, след което е направил своя решаващ правен извод за несъответност на наложеното наказание по тежест с извършеното нарушение, доколкото последното въобще може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, като по този начин не се е отклонил от горецитираната практика на ВКС. Извършил е съвкупна преценка на всички относими към критериите по чл. 189, ал. 1 КТ обстоятелства, като не е дал превес на някое от тях. Взел е впредвид, че извършеното дисциплинарно нарушение е тежко и че от него са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, приемайки, че публикацията на ищеца обективно уронва доброто име на ответното училище. Същевременно е съобразил, че същата като несъдържаща наименования на училища или на членове на училищно ръководство, учители или други лица, свързани с Американския колеж, не може да се свърже директно и конкретно с частното училище – работодател, особено и най-вече от трети спрямо частното училище лица, при което дори да са настъпили неблагоприятни последици за доброто име на ответника, те са ограничени до неголям брой субекти – учители и ученици от ответното училище и родители на последните. Въззивният съд е обсъдил и доводът на касатора, че има спад в броя на кандидат - учениците за следващата процесната публикация учебна година, като е приел, че този спад не е последица от публикацията на ищеца. Отчел е поведението на служителя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението – анализирал е съдържанието на статията, съставляваща критична оценка за цялата образователна система в страната без позоваване на конкретно училище или на конкретни преподаватели; обстоятелството, че в личния си блог ищецът е публикувал и други критични мнения за състоянието на обществото и държавата; съобразил е професионалните качества на ищеца, проявил се като всеотдаен служител, обичан и уважаван от учениците и колегите си; взел е предвид, че за целия период на трудовото правоотношение между страните не са му били налагани дисциплинарни наказания, т.е. чистото му дисциплинарно минало. Така извършената преценка от въззивния съд на тежестта на наложеното наказание с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ изцяло съответства на горепосочената практиката на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и корективно тълкуване, поради което по правния въпрос не е осъществено нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито второто релевирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Четвъртият процесуалноправен въпрос удовлетворява изискването за общо основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., на ВКС, ІV г.о., решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В атакуваното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и всички доводи и възражения на страните. За установяване на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е анализирано съдържанието на публикуваната в интернет от ищеца статия. От нейното съдържание е установено, че тя не може да бъде приета за относима по несъмнен за трети лица начин конкретно към Американския колеж, като е изведен и правен извод, че публикуването й надхвърля правото на ищеца на свободно изразяване на мнение, при което накърнява доброто име на работодателя. Второинстанционният съд е обсъдил и гласните доказателства по делото, въз основа на които е приел, че публикацията е станала достояние на преподавателите и учениците (и техните родители) в ответния колеж и че последните са припознали същия като нейн адресат. Във връзка с установяването на професионалните качества на ищеца е възприет представения по делото електронен документ на хартиен носител, озаглавен „петиция в подкрепа на г-н Д. Й.“, изразяващ подкрепа за ищеца от възпитаници на колежа; съобразено е чистото дисциплинарно минало на уволнения и положителната оценка за него от училищното ръководство с оглед множеството престижни награди, печелени от ученици от колежа, ръководени и обучавани от ищеца. Въз основа на съвкупната преценка на всички относими доказателства и след обсъждане на всички доводи и възражения на страните в процеса, въззивният съд е намерил дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение“ за незаконно като наложено в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 266 ГПК във въззивното производство е преклудирана възможността за представяне на нови доказателства, които са могли да бъдат поискани в първоинстанционното производство, поради което визираното в касационната жалба електронно писмо от майката на ищеца до Борда на настоятелите на Американския колеж, представено за първи път пред въззивната инстанция, правилно не е взето впредвид от въззивния съд поради преклудиране на искането за приемането му като доказателство по делото. Съобразно гореизложеното не се установява противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, поради което по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Поставеният пети въпрос от касатора е свързан с наведени от същия оплаквания, че в исковата молба няма твърдение за нарушени изисквания на чл. 189, ал. 1 КТ с оглед несъответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, поради което произнасянето на въззивния съд в този смисъл е в нарушение на диспозитивното начало и затова е недопустимо. Този въпрос притежава характеристиките на правен въпрос и на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но е разрешен в съответствие със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Принципно разрешение, прокарано в ТР № 3/2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е, че съдебната защита на правото да се оспори законността на уволнението се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението, като пределът на търсената защита е в границите, наведени от ищеца, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право. В настоящият случай, решаващият извод на въззивния съд (за липса на съответствие между тежестта на извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание) е по прилагането на закона при наведените факти, а не е направен въз основа на обстоятелства, които страните не са въвели. Съгласно практиката на ВКС, установена с решение № 461/2010 г. по гр. д № 626/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 284 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 559/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 86/2011 г. по гр. д № 1734/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 242/2012 г. по гр. д. № 932/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 163/2012 г. по гр. д № 564/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 257/2010 г. по гр. д. № 3681/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о, решение № 227/2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др., при налагане на дисциплинарно наказание - във всички случаи работодателят е длъжен да прецени извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, както и във всички случаи на оспорено пред съда наложено дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съобразно посочените в закона критерии. Този извод произтича и от императивния характер на нормата на чл. 189, ал. 1 КТ. Противоположен извод не може да бъде направен от цитираната от касатора съдебна практика: решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, решение № 113 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 3842/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение № 19/2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г. на ВКС, IV г. о. не са относими към настоящият спор, тъй като касаят извършено уволнение на различно правно основание, в резултат на което не е обсъждан въпроса за задължението на съда да извърши преценка за съразмерност между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. Изложеното се отнася и до решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/ 2010 г. на ВКС, III г. о., което е постановено по различен правен спор (иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди). Щом решаващият правен извод е по прилагането на закона при наведените факти, а не въз основа на такива обстоятелства, които страните не са въвели, не е налице и противоречие с даденото разрешение в решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решението по гр. д. № 1471/2009 г. на ВКС, IV г. о.. Останалите въпроси, поставени от касатора не съставляват общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а са оплаквания по правилността на атакуваното съдебно решение, изискващи при отговора им да бъде изследвана конкретната установена фактическа обстановка по делото въз основа на приетите доказателства, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство по чл. 288 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, на която касаторът се позовава, е уредена в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, различно от касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти, каквито спрямо обжалваното решение не се установяват. Изложените от касатора доводи за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд за липса на съответствие на наложеното дисциплинарно наказание по тежест с извършеното дисциплинарно нарушение са доводи за неправилност на обжалваното решение, които не могат да обосноват соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 500 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат в касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение