Определение № 446 от 02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2021 г.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Л. България” Е., населено място, чрез адв. А. В. срещу решение № 126/23.06.2021 г. по в.гр.дело № 1216/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 260876/17.03.2021 г. по гр.дело № 4360/2020 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от А. А. Д. от населено място срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ, в размер на сумата 310.64 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от време от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г., както и за сумата от 1175 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за получено по-ниско трудово възнаграждение за периода 26.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ за сумата 310.64 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г., както и за сумата 1175 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ получено по-ниско трудово възнаграждение за периода 26.03.2020 г. – 13.05.2020 г. са уважени Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ се отхвърлят. В изложението са формулирани въпросите:1. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина? 2. Допустимо ли е възприемането от съда на доказателства, съдържащи се във формат видеозапис да бъде сторено чрез съдебно-техническа експертиза, която да възпроизведе и опише съдържанието на видеозаписа? 3. С допускането на съдебно-техническа експертиза, която да възпроизведе и опише съдържанието на видеозаписа извършва ли съдът процесуално нарушение? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. 4. Когато въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а именно допуснал е доказателство, което е недопустимо или способ за събиране на доказателство, което счита за негоден, длъжен ли е въззивният съд да укаже това обстоятелство на страната, като й даде възможност да ангажира други доказателства? 5. Ако въззивният съд в посочената ситуация не даде възможност на страната да ангажира друго доказателство в рамките на въззивното производство, това представлява ли нарушение на служебното начало, принципите на дирене на обективната истина и равенството на страните? Четвърти и пети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответницата по касационната жалба А. А. Д., чрез адв. В. Б. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Прието е за безспорно и установено от събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства, че ищцата А. Д. е работила по трудов договор с „Л. България” Е. на длъжността ”касиер“, с място на работа бензиностанция, находяща се в населено място, на улица/К. ш./. В заповед № 011-ЧР/17.03.2020г. е отразено, че при извършена проверка на 04.02.2020г. в бензиностанцията били установени извършени от ищцата следните нарушения през периода 24.11.2019г.- 27.01.2020г.: неправомерно отмаркиране на стоки, след заплащането им от клиенти, съпроводено с неиздаване на касови бележки, като тези нарушения представлявали злоупотреба с доверието на работодателя и същите били извършени с цел присвояване на средствата, получени от клиентите като цени за стоките. В обясненията по чл.193 от КТ, дадени от ищцата пред работодателя й, тя признала за отмаркирани кафета „три в едно“, тъй като физически те били в повече на обекта спрямо счетоводно заведените. Парите от продажбите им не били присвоени, а били предназначени за покриване стойността на липсващи стоки в бензиностанцията. В обяснението се сочи също така, че отмаркиране се налагало след бърза справка за проверка на цената на стоката. Имало и случаи, в които клиентите не знаели на коя колонка са заредили гориво и в резултат от това се допускали грешки, които следвало да бъдат коригирани. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Н. П., Г. М., П. С., М. Й., Д. В. и П. Ж.. Посочено е, че по първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от инж.А. К.. СТЕ е допусната със следните задачи, да се изследва видеозапис, приет по делото на външен оптичен носител / С./, и да се даде заключение относно това: 1. Дали има манипулация на записа; 2. Дали сцените, които се наблюдават на записа, съответстват на описаните в исковата молба обстоятелства относно снемането на обяснения на 12.03.2020г.; 3. Вещото лице да разкаже какво се съдържа в записите и дали съответства на констатациите в протокола. Прието е, че съгласно заключението на вещото лице, записите са от три камери от системата за видео- наблюдение в бензиностанцията на улица. Същите не са манипулирани, а и софтуерът за възпроизвеждането им не позволява нанасяне на промени. По вторите два въпроса в заключението е отразено, че вещото лице не може да отговори, дали сцените в записите съответстват на твърденията в исковата молба. Към заключението са приложени кадри от записите с коментар на вещото лице относно това, какво се вижда на тях. Съдът е приел, че заключението на в.л.К. по вторите две задачи въобще не може да се възприеме като доказателство от съответния вид „заключение по съдебна експертиза“ дори и само поради това, че за изпълнението на тези задачи не се изискват специални знания. Според съда приложението на специални знания при гледане на видео- запис е възможно, когато на записа е заснето специфично природно явление или специфична човешка дейност, но при това следа да се има предвид, че самите видео- записи не са уредени като доказателствено средство в ГПК. Приел е също, че те не могат да се разглеждат като електронни документи, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ следва да може да бъде представен на хартиен носител. Прието е, че по причина на негодността на видео- записите като доказателства не може да се възприеме като пряко и категорично доказателство за извършени нарушения от ищцата и съставения от регионалния мениджър Г. М. и управителя на бензиностанцията П. Ж. констативен протокол от 16.03.2020г., тъй като в същия са преразказани наблюденията на съставителите от прегледа на видео- камерите в обекта. Въззивният съд е посочил, че по първоинстанционното дело е приета и упоменатата от част от свидетелите справка за отмаркирани стоки от дата 24.11.2019г. до дата 27.01.2020г.. Прието е, че от съдържанието на справката не става ясно, кой е неин автор, на какъв носител се съдържат отразените в нея данни и съответно- как са въведени тези данни. Позовал се е на т.12 от Приложение № 29 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, според която при анулиране /пълно или частично/ на открита, но неприключена продажба, софтуерът задължително съхранява в базата данни пълна информация за анулираната продажба- анулирани стоки/услуги, количество, стойност, оператор и др.. Прието е, че нито в самата справка, нито в отговора на исковата молба обаче не се сочи, дали същата съставлява разпечатка на съдържащата се в софтуера на фискалното устройство, с което е работила ищцата, информация относно анулирани продажби. Формиран е извод, че поради това въпросната справка не може да се възприеме като годно доказателство относно посочените в същата като отмаркирани от ищцата продажби. Прието е, че в мотивната част на заповедта за дисциплинарно уволнение- т.1 и т.2, е записано, че през периода 26.11.2019г.- 16.01.2020г. А. А. неправомерно е отмаркирала стоки, вече заплатени от клиентите, без да издаде касова бележка и с цел присвояване на средства, като е ощетила работодателя си със сума в размер от около 174 лева. Посочено е също така, че с неиздаването на касови бележки е създала предпоставки за затваряне на бензиностанцията от НАП. Прието е още, че тези констатации се базират на проверка на системата за видео- наблюдение. Посоченият период на извършване на нарушенията съвпада с този по справката, но според съда не е ясно как този период е формиран в самата справка. Приел е, че остават недоказани както посоченият период, така и броят и датите на отразените в справката отмаркирания на продажби, както и сочената в заповедта причина за отмаркиранията- „присвояване на средства, получени от клиента като цена за отмаркирани стоки“. Приел е, че се установява единствено- както на база на свидетелските показания, така и на база на обясненията, дадени от жалбоподателката пред работодателя й, че тя е извършвала такива операции- отмаркиране или анулиране, но липсват преки и категорични доказателства за това колко са случаите, в които отмаркирането е извършено след приключване на продажбата, какви стоки са били продадени, какви пари са получени и дали същите са присвоени. Съдът е приел, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено на основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ, поради допуснато дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“. Позовал се е на трайната съдебна практика, според която „злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице“. Посочил е, че според съдебната практика „не е необходимо настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент/юридически факт/, но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението, съгласно чл.189 КТ“. Според съда при положение, че в конкретния случай не се установяват конкретни по дати и съдържание умишлени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, мотивирани от намерение за облагодетелстване за сметка на работодателя, не може дори най- общо да се приеме, че е налице злоупотреба с доверието му. Приел е, че злоупотребата с доверие следва да се изразява в конкретни, ясно определени и доказани нарушения на трудовите задължения. Приел е още, че отмаркирането на продажби, само по себе си, не е неправоремно действие. Посочено е, че са налице нормативни изисквания за софтуера на фискалните устройства именно с оглед на този вид операция. Неправомерно е отмаркирането на продажби след приключването им и след получаване на цената на стоката, защото в този случай получените пари се явяват безотчетни и могат да бъдат присвоени. Прието е, че точно тези обстоятелства обаче не се установяват от събраните по първоинстанционното дело доказателства. Посочено е, че по делото е прието заверено копие от заповед, в която са отразени резултатите от извършената в бензиностанцията ревизия за периода 14.11.2019г.- 16.03.2020г.. Констатираните липси са на стойност 1904,34 лева. Констатираните излишъци са на стойност 1090,16 лева, а липсата над търговския риск- 354,02 лева, от които 21,35 лева, припадащи се на ищцата за възстановяване. Посочил е, че на база на този документ не може да се приеме за установено, че тя е присвоила някакви средства, нито, че присвоените средства са в размер от само 21,35 лева. Приел е, че посочената в заповедта за дисциплинарното уволнение сума от около 774 лева остава категорично недоказана. Формиран е извод, че при липса на данни за извършени конкретни нарушения и тяхната тежест не може да се направи обоснована преценка по чл.189 от КТ и съответно не може да се приеме, че, ако и от жалбоподателката да са допуснати нарушения на трудовата дисциплина, то те обосновават налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. С оглед на това е изведен краен извод за отмяна на обжалваното решение и за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 от КТ. По отношение на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е прието, че между страните не е налице спор относно обстоятелството, че ищцата е останала без работа през периода 18.03.2020г. до 25.03.2020г.. От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ е установено, че на 26.03.2020г. ищцата е постъпила на работа в „Л. консулт“Е. на длъжността „технически секретар“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 610 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер от 0,6% за всяка година трудов стаж. Прието е за установено от заключението, че дължимото обезщетение за периода 18.03.2020г.- 25.03.2020г. е в размер от 384 лева, а това за периода 26.03.2020г.-13.05.2020г. е в размер от 1175 лева, поради което решението на ПдРС следва да бъде потвърдено само в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата между пълния претендиран размер от 1210,25 лева за втория период и дължимите 1175 лева. По правните въпроси: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С решение № 136/11.04.2011 г. по гр.дело № 602/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар. Съдебният състав е приел, че законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение. Правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос. По втори и трети въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като в приложените от жалбоподателя решения на състави на ВКС тези въпроси не са разрешавани. Това са следните решения: решение № 242/21.05.2012 г. по г.дело № 932/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 86/25.05.2011 г. по гр.дело № 1734/2009 г. на ВКС, IV г.о., както и № 136/11.04.2011 г. по гр.дело № 602/2010 г. на ВКС, IV г.о., всички по чл.290 ГПК. Приложените от жалбоподателя решения на състави на Софийски градски съд са извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвърти и пети въпроси от изложението, тъй като жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по т.3-та - какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение