Определение № 2642 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 720/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, срещу решение №303 от 13.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 482 по описа за 2023 г. на Смолянския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 366 от 25.09.2023 г. по гр. д. № 482 по описа за 2023 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено друго за отмяна на извършеното със заповед № ЧР-09- 130 от 23.03.2023 г. уволнение на С. В. К. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител - огняр” в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на касатора да му заплати 7000 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 24.03.2023 г. до 24.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 23.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните, които имат значение за решаване на делото?

2. След като в т.4 на експертното решение на ТЕЛК изрично е посочена изпълняваната от лицето длъжност, в случая „изпълнител-огняр“, то записаните в т. 15 противопоказни условия на труд отнасят ли се конкретно за тази длъжност и лицето счита ли се за трудоустроено, предвид чл. 1, ал. 3 от Наредбата за трудоустрояване? Записаните в горната хипотеза в т. 15 на експертното решение на ТЕЛК противопоказни условия за труд задължителни ли са за работодателя?

3. Когато в експертното решение на ТЕЛК има запис, че „лицето може да работи всичко според квалификацията и възможностите си“, за да е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза, следва ли да се изследва наличието на „дефинитивно състояние“? В тази хипотеза в случай на неприложимост на чл. 78, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза поради липса на „дефинитивно състояние“ възможностите на лицето за работа от записаните противопоказни условия на труд в т. 15 на експертното решение ли се определят?

Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на IV ГО, решение № 136 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 1865/2019 г. на I ГО, решение № 17 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 2517/2013 г. на IV ГО, решение № 137 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. на IV ГО, решение № 251 от 28.09.2016 г. по гр. д. № 1278/2016 г. на IV ГО и решение № 192 от 22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на IV ГО.

Ответникът по жалбата С. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Смолянския окръжен съд до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. В. К. е заемал по безсрочен трудов договор длъжността „изпълнител-огняр“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, в сектор „Почивно дело“, в хотел „Хармония“. С Експертно решение № 90528/15.02.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ – Смолян на К. е определена 30 % намалена работоспособност със срок на инвалидност три години, считано от 15.02.2023 г. поради общо заболяване: Наличие на коронарен ангиопластичен имплантат и трансплантат, смесена хиперлипидемия, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и атеросклероза на артерии на крайниците. ТЕЛК е определила като противопоказни условия на труд полагане на тежък физически труд, нервно психическо напрежение, нощен труд, смени, дежурства, работа с невъзможност за спазване на медикаментозен режим. В мотивите на експертното решение е посочено, че лицето може да работи всичко според квалификацията и възможностите си.

Според длъжностната си характеристика К. е полагал нощен труд и е работил на смени. Във връзка със запитване от страна на работодателя е постъпило становище с вх. № 3001/21.03.2023 г. на отделение „Превантивна медицина“, [населено място] към Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена – ВМА, в което е уточнено, че предвид посочените от ТЕЛК противопоказни условия на работника може да се предложи спрямо квалификацията му друго работно място, ако има налично при работодателя, само на редовна смяна, без нощен труд и дежурства. В ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ не е имало свободна щатна длъжност, подходяща за здравословното състояние на ищеца, с изключение на длъжността „изпълнител-готвач“, за която работникът не е притежавал нужната квалификация. Ето защо трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № ЧР-09-130 от 23.03.2023 г. на изпълнителния директор на „Военни клубове и военно-почивно дело“ на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.

За да признае уволнението за незаконно и да го отмени, въззивният съд е приел, че не е била налице една от предпоставките на фактическия състав на основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. В случая не е налице болест, довела до трайна неработоспособност, а здравни противопоказания. В решението на ТЕЛК липсва произнасяне относно конкретно заеманата длъжност – дали при посочените здравни противопоказания ищецът може да изпълнява длъжността „изпълнител – огняр“, както изисква разпоредбата на чл.78 от Наредбата на медицинската експертиза. Без такова конкретно произнасяне не е налице установена по надлежния ред-с решение на ТЕЛК-невъзможност на ищеца да изпълнява длъжността си поради здравни показания. Въпросът дали именно конкретната длъжност е противопоказана за здравето на работника не може да бъде решаван нито от службите по трудова медицина, нито чрез медицински експертизи в съдебно производство, нито върху произнасянето на ТЕЛК по този въпрос може да бъде осъществяван съдебен контрол в производства по трудови спорове. Още по-малко произнасяне по този въпрос на орган на ответника може да замести решение на ТЕЛК. В обобщение въззивният съд е достигнал до извода, че ТЕЛК не е приела решение, според което ищецът поради здравни противопоказания не може да изпълнява заеманата от него длъжност „изпълнител-огняр“ и трябва да се трудоустрои. Ако работодателят е имал съмнения относно възможността ищецът да изпълнява длъжността, то е следвало да поиска изрично произнасяне на ТЕЛК, вместо да иска становища от други здравни органи от своята структура.

От така изложеното съдържание на мотивите на въззивния съд не се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението. Не се установява съдът да е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на своите фактически и правни изводи, нито да е приложил правна норма противно на нейния смисъл или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Въззивният съд не е пропуснал да се произнесе по доводите на касатора. Анализирал е съдържанието на решението на ТЕЛК, обяснил е как работодателят е бил длъжен да постъпи при съмнение дали работникът може да изпълнява длъжността си, което той не е сторил. При липсата на решение на ТЕЛК за невъзможността работникът да изпълнява длъжността, не е било необходимо въззивният съд да обсъжда дали е имало свободна друга длъжност. Следователно няма противоречие между обжалваното решение и разрешението на първия въпрос, дадено в практиката на ВКС.

Посредством другите два въпроса касаторът се опитва да оспори извода на въззивния съд за липсата на решение на ТЕЛК, че работникът не може да изпълнява конкретната длъжност поради здравни противопоказания. Във втория въпрос се съдържа твърдението, че в т.15 от експертното решение има такава конкретизация. В третия въпрос касаторът застъпва същото становище относно т.15 от експертното решение на ТЕЛК, което според него следва от недоказването от страна на работника на дефинитивно състояние по смисъла на чл.78, ал.4 от Наредбата. Така формулираният втори въпрос е фактически, а не правен, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Отговорът на третия въпрос в желания от касатора смисъл противоречи на приложимата тежест на доказване- работодателят е този, който трябва да установи фактическия състав на уволнението, в случая-решението на ТЕЛК с необходимото съдържание. Не е налице противоречие между въззивното решение и цитираната от касатора практика на ВКС, според която работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства нуждите от трудоустрояване вън от задълженията по чл.315 от КТ. В случая въззивният съд не е приел, че работодателят е бил длъжен да промени приетата от него организация на труда, като осигури на ищеца възможност да работи съобразно предписанията на ТЕЛК. Напротив - счел е, че уволнението е незаконно, тъй като не са налице кумулативните предпоставки на основанието по чл.325, ал.1, т.9 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, които във всеки случай трябва да бъдат установени в производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Всъщност при разрешаване на спора въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 65 от 3.7.2019 г. по гр. д. № 1666/2018 г. на III ГО, цитираните в това решение други решения на ВКС, решение № 977 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 1989/2006 г. на IV ГО, определение № 1825 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 180/2023 г. на III ГО и др. Въпросът дали именно конкретната длъжност е противопоказана за здравето на работника е от компетентността на ТЕЛК и не може да бъде поставен на последваща преценка от службите по трудова медицина или от вещото лице в производството по трудовия спор. Основавайки решаващия извод на тази практика на ВКС, съдът е съобразил, че в решението на ТЕЛК липсва необходимата изрична констатация за невъзможността ищецът да изпълнява конкретната длъжност. Посочването в експертното решение на длъжността на освидетелствания работник или служител, не означава, че противопоказанията се отнасят именно за тази длъжност, след като няма изрично произнасяне в този смисъл. Напротив-противоположният извод се налага от отбелязването на комисията, че лицето може да работи всичко според квалификацията и възможностите си съобразно неговото състояние.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на С. В. К. 1500 лв. разноски за настоящото производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение