Определение № 1750 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3689/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. И. Д., с адрес в [населено място], чрез адв. К. К., против въззивно решение № 625 от 19 май 2023 г., постановено по в.гр.д. № 604/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 2913 от 19 декември 2022 г., постановено по гр.д. № 3412/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, и вместо него е отхвърлен предявеният от Д. И. Д. срещу „ГСИ – Балкани“ ЕООД иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Д. и отмяна като незаконосъобразни на заповед № 26/21.02.2022 г. за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ и последваща заповед № К./28.03.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание дисциплинарното уволнение, издадени от управителя на „ГСИ – Балкани“ ЕООД. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора, свързани с доводите и възраженията в отговора на въззивната жалба. Неправилно съдът приел, че е налице причинно-следствена връзка между действията на Д. и настъпилата на 02.02.2022 г. трудова злополука с работника М. М.. В действителност Д. не бил запознат с поръчката за работа по касетата на табло 1316 и не бил давал нито писмено, нито устно нареждане за работа по нея, както ставало ясно от доказателствата по делото. С процесния наряд № 339 Д. възложил извършването на ревизия единствено по ел. табло 1316 в производство Полипропилен, което се установявало от съдържанието на посочения наряд и обясненията на свидетелите Т., Н. и П., както и от обясненията на вещото лице Бангев. В ПБЗРЕУЕТЦЕМ не били изброени конкретни видове дейности, които да бъдат посочени в нарядите, а практиката в предприятието наложила думата „ревизия“ като вид работа по поддръжката на съоръженията. Допускащият и изпълнителите били напълно наясно с работата, която трябва да извършат по наряд № 339, пострадалият също бил наясно с ежедневните и рутинни задачи, извършвани от електромонтьорите. Възложената от касатора работа по таблото била приключена, и едва след това изпълнителят и пострадалият решили да извършват действия на друго място – по касетата, където настъпил инцидентът. Това обстоятелство неправилно било игнорирано от въззивния съд, който приел, че щом в наряда не е посочено, че възложената от Д. работа е изпълнена, то настъпилите вреди могат да се считат за съпричинени от него. Липсата на причинно-следствена връзка между поведението на Д. и настъпилата злополука се доказвала и от постановените решение по а.н.д. № 2699/2022 г. на Районен съд Бургас и присъда по н.о.х.д. № 474/2023 г. на Окръжен съд Бургас, образувани във връзка със случая. В противоречие с материалния закон съдът приел, че касетата на таблото е трябвало да бъде извадена, за да се получи визуално прекъсване по смисъла на чл. 341, ал. 1 ПБЗРЕУЕТЦЕМ; приложима в случая е специалната норма на ал. 2, която посочвала условия, при наличието на които не било задължително касетата да се извади; за безопасна работа по таблото било достатъчно тя да се изключи и да се направи проверка за наличие на напрежение, както и било сторено. Установявало се още, че в касетата липсвала защитна планка, при наличието на която вероятно инцидентът е нямало да настъпи, но пълната комплектовка на уредите не зависела от касатора. Подчертава се, че въззивният съд неправилно оценил дисциплинарното нарушение като тежко, без оглед реалните му последици. Съдът приел, че невъзлагането на работа по касетата е извън предмета на спора, а основал извода си за последиците от нарушението именно във връзка с тази работа и възникналия инцидент. В противоречие с чл. 189, ал. 1 КТ тежестта на нарушението била преценена на база предходни наряди, издадени за друга работа и при други условия. На касатора не били наложени дисциплинарни наказания, които да не са заличени и с оглед на които поведението му да бъде характеризирано като особено укоримо. Дори да се приемело, че предполагаемите нарушения, на база на които било наложено дисциплинарното наказание уволнение, са няколко, нито едно от тях не било тежко. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и се сочат доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът „ГСИ – Балкани“ ЕООД, чрез ликвидатора Р. В. – с юридическа правоспособност, в отговор поддържа липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. Между страните не се спори, че страните са в трудово правоотношение от 2005 г., като след 01.03.2013 г. до уволнението си Д. е заемал длъжността „старши енергетик“ при работодателя, осъществяващ ремонтната си дейност на територията на „Лукойл Нефтохим“ Б.. На 02.02.2022 г. Д. е ръководел бригада, обслужваща и сервизираща електросъоръженията в Производство „Полипропилен“ и замествал енергетик. На основание сключен между ответника и „Лукойл Нефтохим Б.“ АД договор за технически работи ответникът е изпълнявал дейности по техническо и оперативно обслужване на електрически съоръжения, част от електроенергийната система на „Лукойл Нефтохим Б.“ АД. На посочената дата в производство Полипропилен настъпил инцидент, при който пострадал работникът на ответника, вследствие възникнала при извършена ремонтна дейност волтова дъга; от получените при аварията травматични изгаряния работникът починал по време на лечението си в болнично заведение петнадесет дена по-късно. Злополуката станала по време на профилактика и ремонт съгласно посочения по-горе договор. За извършване на работата Д. издал наряд № 339/02.02.2022 г., с който е наредено да се осъществи ревизия на табло ЕЕН 1316; в наряда като условия на работа е предвидено „Пълно изключване на напрежението“, а като мярка за безопасност е записано „да се изключи касетата на ЕЕН 1316“ и да се постави табела „Не включвай/Работят хора!“ на касета на ЕЕН 1316; отбелязано е, че мерките са изпълнени. Като изпълнител на работата е определен С. Н., като допускащ наряда К. Т., в състава на бригадата е бил включен и пострадалият М. М., който единствено се е подписал като инструктиран при допускането на наряда. Във връзка с настъпилата трудова злополука работодателят е формирал комисия за извършване на проверка и е било стартирано дисциплинарно производство срещу Д., пострадалия, допускащия наряда и изпълнителя. На 11.02.2022 г. комисията е изготвила протокол с окончателна оценка на работата на горепосочените лица, посочила е допуснатите от тях нарушения на технологичните правила и правилата за безопасна работа в електрически уредби, и препоръчала дисциплинарни наказания, които да се наложат на виновните. С обжалваната заповед № 26/21.02.2022 г. на Д. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание поради следните нарушения: нарушение на задълженията по чл. 126, т. 6 КТ (неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд), предписани в ПБЗРЕУЕТЦЕМ, в Правилник за вътрешния трудов ред на ответника, в длъжностната характеристика на Д. и в трудовия договор, конкретно: не е спазил реда и правилата за осигуряване на безопасността на работещите и не е определил точно и изчерпателно вида и мястото на работата и условията за нейното извършване, както и мерките за безопасност при издаването на наряд за работа в електрически уредби № 339/02.02.2022 г.; не е създал необходимата организационна и техническа възможност за безопасно извършване на работата, не е определил точно и непротиворечиво работното място; при издаване на наряда не е предвидил достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място (поставяне на табела „Да се работи тук“ точно на работното място и изваждане на касетата на Табло ЕР 1316), като са посочени конкретните нормативни разпоредби, които са нарушени по този начин. Въз основа на посочената заповед е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 28.03.2022 г. Комисията е счела, че нарушенията са много сериозни и недопустими, и са извършени, без да е налице причина, която да попречи на работника да изпълни задълженията си точно и в пълен обем. Проверките на НОИ и Дирекция ИТ Б. също са установили редица нарушения на правилата за безопасност на труда. За установяване на обстоятелствата, свързани с процесната злополука, по делото са разпитани свидетели и е назначена електротехническа експертиза. От събраните данни става ясно, че в подстанцията няма табло и касета Е., не е отразено и точното й местоположение в ел. системата – в кое табло, секция, поле се намира тя. Нарядът е попълнен нечетливо, няма сложени чертички в празните полета; липсва предвидено поставяне на табелка „Да се работи тук“ на таблото, не се установяват предвидени и извършени мероприятия за видимо разкъсване на захранващото напрежение към таблото. Според свидетел, в случая касетата е следвало да бъде извадена като мярка за обезопасяване при извършване на предприетата работа. Вещото лице е преценило, че е следвало в наряда да се впише изискване за изваждане касетата на табло ЕР 1316, както и за поставяне на табела „Да се работи тук“ на табло ЕР 1316, за да конкретизира мястото на дейност; разяснило е, че всеки в помещението има свободен достъп до ръкохватката на касетата, с която се изключва напрежението към табло ЕР 1316, т.е. би могъл да я завърти и да подаде напрежение към табло ЕР 1316; в обобщение е направило извод, че записаните технически мерки за безопасност не са достатъчни за осигуряване на безопасна работа. Въз основа на длъжностната характеристика на Д., опита му в предприятието и приложимите за дейността му нормативни и вътрешноведомствени актове, въззивният съд приема, че същият би следвало да се счете за добре познаващ теоретично и практически относимите законови и технически изисквания за полагането на безопасен труд при боравенето, профилактиката, ремонта и поддръжката на ел. системи, мрежи и съоръжения. Предвид делегираните му от работодателя функции, Д. е бил длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съдът е преценил, че при изпълнението на трудовите си задължения в деня на злополуката Д. не е спазил изискванията за безопасност на труда, посочени в длъжностната му характеристика, чл. 45 и чл. 54 ПБЗРЕУЕТЦЕМ – не посочил точното работно място на бригадата, на която е възложено изпълнението на наряда (номерацията на таблото и номерът на касетата са вписани неправилно, а мястото им в ел. уредбата изобщо не е назовано); не предвидил поставяне на табела „Да се работи тук“ на конкретното табло; не определил конкретно вида на работата (чрез вписването в наряда на „Ревизия на табло ЕЕН 1316“ не ставало ясно какви дейности трябва да извърши бригадата в тази връзка); неправилно определил, че за възложената работа е необходимо пълно изключване на напрежението, което в случая било ненужно и неизпълнимо, а същевременно не предписал необходимото за целта видимо разкъсване на захранващото напрежение, задължително по правилника, постижимо например с прилагане на обезопасителната мярка „изваждане на касетата“, като се посочи правилния номер на същата и мястото й в ел. системата. Според експерта е било изключително лесно напрежението на таблото да бъде включено по невнимание или случайно от всеки от присъстващите в помещението лица, следователно само изключването на касетата не било достатъчно, за да гарантира безопасното изпълнение, а в случая трябвало да се приложи видимо разкъсване на захранващото напрежение. Правилата за безопасност не били спазени и защото нямало данни за извършен инструктаж на бригадата за възложената работа освен на пострадалия, удостоверен с подписа му върху наряда. Също така самият наряд бил попълнен нечетливо, непълно и без поставяне на необходимите тирета на неподлежащите на попълване места, което само по себе си представлявало нарушение на правилата, разписани в т. 46 ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Съдът счита, че тези нарушения са действително осъществени и са достатъчно тежки, за да обосноват налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Преценено е, че същите сочат грубо неизпълнение на преките задължения на Д., който заемал ръководна длъжност, и от него зависели животът и здравето на подчинените му работници. Освен това при съпоставка с други три наряда, издадени от Д., се констатира допускането на същите грешки и непълноти при попълването им, което сочело усвоен порочен маниер на работа, а не инцидентни пропуски. Отчетено е и безкритичното отношение на Д. към изпълнението на трудовите му задължения. Доколкото данните по делото сочат, че злополуката с работника не е резултат само от собствените му непрофесионални действия и грубо неспазване на ясно и правилно дадени указания, съдът приема, че настъпилите вреди са съпричинени и от неизпълнение на задълженията на Д. да обезпечи спазването на здравословни и безопасни условия на труд. За ирелевантно е прието, че самата касета е нямала механизъм за обезопасяването й от ел. напрежение, защото не може да се направи извод, че това е единствената причина за аварията. Относно спора дали на 02.02.2022 г. е била възложена и друга задача за сервизиране в обекта, касателно касетата на табло ЕР 1316, за която няма издаден нарочен наряд и не е вписана в процесния наряд № 339, въззивният съд приема, че този факт излиза извън предмета на спора, който има за цел да установи дали изложените в заповедта за уволнение констатации за осъществени нарушения на трудовата дисциплина са правилни и дали допуснатите пропуски могат да бъдат санкционирани именно с дисциплинарно уволнение. В случая заповедта за уволнение не съдържа мотиви за наложеното дисциплинарно наказание, които да се извличат от горното обстоятелство. Съдът заключава, че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и отхвърля предявения иск като неоснователен. Касационният съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Първият поставен въпрос е относно задължението на въззивния съд, когато по въззивна жалба на едната страна пререшава спора, да обсъди доводите на въззиваемата страна и да им даде отговор в мотивите на своя акт. Оплакванията на касатора са, че съдът не е обсъдил възраженията, които е изброил в отговора на въззивната жалба. В случая въззивният състав е изброил изложените от Д. аргументи във въззивното производство относно преценката на доказателствата и тежестта на нарушението. Изследвал е достатъчно подробно процесната злополука и действията на всеки един от участниците в нея, обсъдил е писмените и гласните доказателства, и в мотивите си е изложил аргументи защо не споделя изводите на районния съд, с които са приети за основателни доводите на касатора ищец. Макар изрично да не е посочил кои доводи възприема за основателни или не и защо, съдът е изследвал всички спорни по делото въпроси и е аргументирал позицията си по тях. Така на практика въззивният състав е мотивирал защо не възприема направения от ищеца фактически и правен анализ на осъществилите се обстоятелства и събраните доказателства. Ето защо не може да се приеме, че по поставения въпрос е допуснато противоречие с постановки и разяснения в задължителната практика на ВС и ВКС, както и в последователната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Вторият въпрос е свързан с приложението на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание. Касаторът твърди, че е налице противоречие с решение № 305 по гр.д. № 620/2009 на ВКС, ІІІ г.о., съгласно което при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, като определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения и поведението на служителя. В случая въззивният съд е установил пропуските и неточностите в издадения от Д. наряд, нарушенията, извършени с издаването му и тяхната тежест с оглед както на възможните негативни последици от изпълняваната високорискова дейност, така и на конкретно настъпилия трагичен инцидент. Несъгласието на страната с изводите на съда не е основание за допускане на решението до касационно обжалване. На трето място се пита за прилагането на нормата на чл. 341, ал. 2 ПБЗРЕУЕТЦЕМ достатъчно ли е комутационният апарат да отговаря на условията на посочената ал. 2 и да се прави проверка за отсъствие на напрежение на изводните клеми към консуматора, или следва апаратът да отговаря и на допълнителни условия – например да се намира на недостъпно място, да бъде с ограничен достъп или други подобни условия, които не са посочени в самата норма. Поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но касационният съд приема, че въпросът самостоятелно не е обусловил изводите на съда, поради което не е годен да доведе до допускане на касационното обжалване. В чл. 341 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи се уреждат правилата за работа по разпределителни уредби с напрежение до 1000 V – за работа по тоководещите части на разпределителната уредба се изисква изключване на напрежението и видимо прекъсване на електрическата верига от всички страни, от които може да се подаде напрежение към мястото на работа. Изключение от горното правило е създадено с разпоредбата на ал. 2 на същия текст относно комутационните апарати от затворен тип с недостъпни за оглед контакти, при които конструктивно е постигнато сигурно разделяне на контактната система в положение „изключено“; за този вид апарати задължително се прави проверка за отсъствие на напрежение на изводните клеми към консуматора. Както е посочено от касатора, във връзка с приложението на посочената норма от въззивния съд са взети предвид показания на свидетел и заключение на вещо лице. Дори и изводът на въззивния съд да е неправилен – да са били налице съответните характеристики на комутационния апарат по смисъла на ал. 2 и да е била извършена проверка за отсъствие на напрежение (не е спорно, че това е извършено), съдът е приел за осъществени множество нарушения на трудовите задължения на касатора според длъжностната му характеристика и изискванията на нормите за безопасност на труда и правилна организация на дейността, подробно описани в обжалвания съдебен акт. Освен спорния въпрос за необходимостта от изваждане на касетата, съдът констатира множество нарушения в издадения наряд, например неяснота за определяне на работното място, вида дейности, които бригадата следва да извърши, непоставянето на предупредителна табела на конкретното табло, неправилно определяне на условията на възложената работа, липса на инструктаж на бригадата за възложената работа, нечетливо и непълно попълване на наряда, поради което е прието, че не е налице изпълнение на задължението на касатора да организира спазването на приложимите правила от подчинените му, вменени му с длъжностната характеристика, както и да упражни надлежен контрол в тази връзка. При тези обстоятелства допускането на касационното обжалване само по отношение на този спорен извод на съда не би било от значение за изхода на спора. Четвъртият въпрос е какво е съдържанието на термина „ревизия“, когато става дума за работа по електрическа уредба и допустимо ли е използването на този термин при възлагане работа по електрически уредби. Отговорът на този въпрос би дал разяснение дали изготвеният от касатора наряд в частта относно възложената работа е ясно и точно изготвен. Доколкото това обстоятелство между страните е спорно и подлежи на доказване, то би могло да бъде разрешено в производството по съществото на спора, а не в производството по чл. 288 ГПК. Освен това и този въпрос самостоятелно не е обусловил изводите на съда, за да доведе до допускането на касационното обжалване по поддържаното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Петият въпрос дали съдът е задължен в производството по наложено дисциплинарно наказание да кредитира изцяло констатациите, дадени от НОИ във връзка с установено нарушение на трудовата дисциплина, в случаите когато в съдебното производство по оспорване на наложеното наказание са събрани доказателства, които опровергават становището на НОИ, е некоректно поставен. В мотивите на решението са посочени събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число издадения от НОИ протокол, но решаващите изводи на съда не са основани единствено на съдържанието на този протокол, а са направени след преценка и съпоставка на всички свидетелски показания и писмените доказателства. Отделно от това, дали констатациите в посочения протокол относно допуснатите нарушения на безопасността на труда съвпадат с резултатите от другите проверки, възложени по повод настъпилия инцидент, и с останалите събрани доказателства, е въпрос, свързан с преценка на доказателствата по делото, който не може да бъде разрешен във фазата по допускане на касационно обжалване. Неоснователно е твърдението на касаторите за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая касаторът твърди, че неправилно е приложен чл. 342, ал. 2 ПБЗРЕУЕТЦЕМ, че противоречи на логиката изводът, че Д. е съпричинил настъпилите вреди (трудова злополука), че дисциплинарното нарушение е преценявано с оглед на последици, които не са в пряка причинна връзка с твърдяното нарушение, че заключенията на съда противоречат на друг съдебен акт. Сочените доводи налагат преценка на фактическата обстановка по делото и анализ на събраните доказателства, поради което не се разкрива хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. За касационното обжалване жалбоподателят не дължи държавна такса. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,