Определение № 60740 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2387/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на С. Г. М. /приподписал адвокат А. Т.-Й. от АК-Разград/ срещу решение № 56 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 59/2021 г. на Окръжен съд Разград, с което е потвърдено решение № 2/28.01.2021 г. по гр.д.№ 1076/2020 г. на Районен съд Разград и са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.226 КТ на С. Г. М. против Капански ансамбъл Разград, ЕИК 826020832, за отмяна на уволнението му със Заповед № 5/03.06.2020 г. и Заповед № 67/03.06.2020 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „балетист”, за обезщетение от 04.06.2020 г. поради незаконното уволнение в размер на 1842,20 лева, както и частично над сумата от 827,90 лева до пълния предявен размер от 2760 лева, като обезщетение по чл.226 КТ, за периода от 04.06.2020 г. до 07.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.08.2020 г. до изплащането на сумата. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложението към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпросите, във връзка със законността на уволнението, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се твърди и очевидна неправилност на решението. От Капански ансамбъл Разград, чрез адвокат С. М. от АК-Разград, е подаден писмен отговор, с който се оспорват доводите в касационната жалба като се твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и се претендират сторените разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта, в която съдът се е произнесъл по иска за обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 04.06.2020 г. до 07.07.2020 г. на основание чл.226 КТ. Съгласно чл.280 ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на „искове за трудово възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева“. В случая, ищецът е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и чл.226 КТ – първите два иска са неоценяеми, третият е обусловен от тях, а претенцията незаконно задържане на трудовата книжка не е с цена на иска над 5000 лева, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима в тази част. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е заемал длъжността „балетист” при ответника по безсрочен трудов договор, чието действие е прекратено със Заповед № 5/03.06.2020 г. и Заповед № 67/03.06.2020 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради неявяването му на работа в течение на три последователни работни дни на 18, 19 и 20.05.2020 г. Съдът е установил от свидетелските показания че още на 13.05.2020 г. целият ансамбъл бил представен на новия директор и било съобщено, че ще започнат работа по график от 18.05.2020 г., но на същата дата имало протест пред сградата и само някои от балетистите репетирали, независимо че разрешение за протеста е дадено за 20.05.2020 г. /св.И. и св.В./, а проверката за РЗИ Разград на 18.05.2020 г. не е констатирала нарушения на противоепидемичните мерки. Според мотивите на съда, дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана заповед по смисъла на чл.195 КТ, след спазване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ, а преценката за тежестта и значимостта на дисциплинарното нарушение е в хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ, поради което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание при констатирано тежко нарушение на трудовата дисциплина от неговите работници или служители в хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ. Липсва явна необоснованост на мотивите на съдебния акт, който изразява волята на съда при решаването на конкретния правен спор и съдържа неговата преценката за установените по делото факти и приложението на закона към тях, а декларативното позоваване на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, не обосновава допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение, засягаща на вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Независимо от изложените съображения, изводите на въззивния съд за установените по делото факти и обстоятелства са съобразени със съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 133/ 23.04.2015 г. по гр.д.№ 5394/2014 г., ІV г.о., в което се приема, че дисциплинарното наказание „уволнение” се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, което обаче не означава, че всяко извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина трябва да бъде наказано с уволнение, без оглед на другите обстоятелства. Видът на дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, въз основа на всички обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съдът следва да преценява значимостта на неизпълнението на задълженията по трудовия договор във всеки отделен случай като съобрази евентуалните или настъпили за работодателя неблагоприятни последици, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и поведението му при полагането на труд, което при оспорване е предмет на съдебния контрол. В случая, изводите на въззивния съд са, че ищецът е допуснал нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, за което са му поискани обяснения /връчено при отказ/, с което работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ Тези изводи съща са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 544/06.01.2012 г. по гр.д.№ 1811/2010 г., ІV г.о. и решение № 493/21.01.2013 г. по гр.д.№ 1771/2011 г., ІV г.о., в които се приема, че е достатъчно работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен срок писмените му обяснения, т.е. работникът да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина са му поискани обяснения и те да са дадени преди връчването на заповедта за дисциплинарно наказание, както е приел и въззивният съд. По отношение на поставените от касатора въпроси, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че същите не обосновават допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следното: Първата група въпроси на касатора се свеждат до приложението на КТД и задължението на работодателя да спазва уговорените с него клаузи, но те са неотносими към предмета на спора, тъй като договорените по-изгодни условия за работника или служителя не могат да игнорират правилата за спазване на трудовата дисциплина или чрез тях да се ограничат правомощията на работодателя да налага наказание за констатирано по надлежния ред дисциплинарно нарушение. Като неотносими към изхода на спора следва да се приемат и поставените въпроси за качествата на новия директор на ансамбъла и неговите действия във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения с трети за спора лица /въпроси 6 и 7/. Останалата група въпроси 2, 3, 4, 5, 8, 9 и 10 – налице ли е допуснато съществено процесуално нарушение от съда, има ли злоупотреба с право от работодателя, ако уволненият работник е участвал в протестни действия срещу организацията на работа при ответника, нарушен ли е материалния закон и конкретните заповеди на министъра на здравеопазването за спазване на мерките срещу обявената пандемия и налице ли е процесуално нарушение на решаващия състав, ако едната страна не е била надлежно представлявана, по своята същност представляват съображения срещу фактическите и правни изводи в обжалваното решение, т.е. доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция не може да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация, при решаване на правния спор по същество, според указанията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Предвид изложените съображения за съответствие на изводите на въззивния съд със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, не може да се приеме, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Капански ансамбъл Разград чрез адвокат С. М. от АК Разград са поискани разноски пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съобразно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 17.06.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение