Определение № 480 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от О. при О. – В. против решение № 550 от 28. 04. 2011 г. по в. гр. д. № 639/2011 г. на Варненския окръжен съд. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 345, ал. 1 КТ, при несъобразяване с обстоятелството, че ищецът в установения в закона двуседмичен срок не се е явил на работа, за да заеме длъжността, на която е възстановен. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие с решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК. Ответникът по касационната жалба Ж. Т. Ж. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са уважени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че не е било налице основанието по чл. 325, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като в посочения в чл. 345, ал. 1 КТ двуседмичен срок ищецът не се е явил да заеме длъжността, на която е бил възстановен с влязло в сила съдебно решение. Прието е, че съдебното решение, с което е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е влязло в сила на 20. 05. 2008 г., на ищеца не е изпращано съобщение по чл. 345 КТ, поради което следва да се приеме, че същият е узнал за решението на твърдяната в исковата молба дата – 7. 07. 2008 г. и 14 дневният срок е изтекъл на 21. 07. 2008 г. Приел е, че както на 10. 07. 2008 г., така й на 21. 07. 2008 г., ищецът се е явил лично при ответника, депозирал е в деловодството писмени молби, заведени с входящи номера от посочените дати, и е заявил готовност да заеме длъжността, на която е бил възстановен. Приел е, че няма данни работодателят да е допуснал същия до изпълнение на трудовите си задължение незабавно или в разумен срок. Приел е, че поради липса на посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следния правен въпрос: депозирането на молба до работодателя в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, с която се изразява воля за продължаване на трудовото правоотношение, достатъчно ли е, за да се приеме, че служителят се е явил на работа за заемане на длъжността – с твърдение, че правните изводи на съда по този въпрос противоречат на приетото в решение № 2 от 23. 02. 1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 507 от 12. 06. 2000 г. по гр. д. № 1496/99г. на ВКС, ІІІ г.о. Така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за изхода на настоящото дело. Не е доказано изводите на състава на въззивния съд по този въпрос да противоречат на съдебната практика, обективирана в приложените съдебни решения на ВКС. От мотивите към обжалваното въззивно решение е видно, че съставът на съда е приел за установено по делото, въз основа на гласни и писмени доказателства, че в рамките на двуседмичния срок от влизане в сила на решението, уважаващо иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ищецът се е явил лично в офиса на ОП „Спортни имоти” – В., находящ се в [населено място], [улица], депозирал е две писмени молби за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност /отговорник на спортен комплекс „Басейн Приморски”/, заведени с входящи номера в деловодството и е заявил готовност и желание да заеме длъжността, на която е възстановен, и да започне да изпълнява трудовите си задължения. Тоест, съдът е приел, че в случая е налице явяване на ищеца при работодателя за заемане на длъжността, на която е бил възстановен, а не става въпрос само за писмена кореспонденция между страните. В този смисъл, изводите в обжалваното решение по поставения въпрос не противоречат на изводите по същия въпрос в решението на ВКС от 23. 02. 1999 г. Второто представено решение засяга въпрос, свързан с началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ – получаване на съобщението за възстановяване на работа или обявяване на второинстанционното решение в срочната книга на съда. Този въпрос не е проблемен в настоящото дело, тъй като в случая решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е влязло в сила на 20. 05. 2008 г., ищецът твърди, че е узнал за същото на 7. 07. 2008 г. и няма данни да е получавал съобщение по чл. 345 КТ преди това. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно разясненията, дадени в ТР 1/10 г., т. 2, правният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение